Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Зелен паспорт" като условие за достъп до култура

Интерактивен спектакъл на танцовата трупа на Ясмин Годар - "глътка въздух" след локдауна

Пристанището на Яфо
Снимка: pixabay.com

За зажаднялата за култура „на живо“ публика всяка покана за премиера след едногодишния локдаун в Израел е като глътка въздух. Проблемът е една изкуствена бариера - наличието на „зелен паспорт“, за да може да се влезе в залите. Дори на стадиона в Яфо, където имаше концерт с популярна музика, се изискваше регистрация чрез телефонния код, показваща ,че зрителят е „безопасен“. По тази причина поканата за балет под открито небе, без споменаване за необходима проверка, звучеше повече от притегателно! Имаше само предупреждение, че зрителите ще могат да влизат на „капсули“ от по 20 души. Импровизираните сцени бяха патиото, голямата тераса и плоският покрив на културния дом „Мендел“ в Яфо, само на метри от стадиона, където седмица преди това „селекционираха“ публиката и се оказа, че останалите на улицата са много повече от тази, на които бе позволено да присъстват. Добре, че озвучителната уредба кънтеше и от съседната градинка се чуваше не по-зле, отколкото на стадиона.

Трупата на Ясмин Годар от Театъра на движението „2:2“ ни покани на премиера на серия от миниатюри под общо название „Напрежение в емпатия“. Според хореографката трупата изследва състоянието на среща с другия, различния, на съединение или отблъскване, на всекидневната дилема пред взаимоотношенията с околните. Мястото на репетиции за този спектакъл са били запуснати дворове, към които гледат възможно най-малко прозорци, или празни складове. Просто забраната да се събират по време на локдауните можеше да доведе до плащане на огромни глоби, ако някой донесеше до властите, че някъде са се скупчили 12 танцьори, тяхната хореографка и драматуржката на трупата Моника Джилет. Затова спектакълът няма дори музика, ако не се смятат звукът на повей на вятър, на далечно говорене или на пеене на птички. Иначе актьорите сами си акомпанират с гърлени звуци, с въздишки, кратък вик, със смях или хълцане.

Повечето от миниатюрите бяха за двама или трима актьори. След запълването на 20 стола, които обграждаха „сцената“на съответното разстояние един от друг, се канеха още двама или трима зрители, настанявани направо в пространството, определено за танцуване. Трябваше да седнат на самата сцена. Няма нищо по-трудно от това да седиш на сцената, без да имаш никаква задача. Това е един от първите етюди при изучаване на системата на Станиславски. Затова много бързо, след няколко минутно наблюдение на танцьорите, те се съгласяваха „да се включат“ в танца им. Особеностите на хореографията на Ясмина Годер е, че основа са обикновените, всекидневни движения, които човек извършва несъзнателно. Той дори не забелязва, че жестовете му са „невидим танц“, който много говори както за характера, така и за моментното му състояние. От зрителите на сцената се изискваше да повторят в реално време, почти синхронно с танцьорите, техните движения. Предполагаше се, че дошлите на спектакъла зрители също са изкушени в танца и много бързо ще се ориентират. Така и беше. Само в една миниатюра на публиката с думи обясниха какво се иска да прави, за да бъде част от кор де балета.

Имаше определена градация в това къде ще се гледа съответният танц. Движенията в спектаклите на патиото бяха по-леки и естествени. На голямата тераса на втория етаж се изискваше по-голяма концентрация, за се се влезе в ритъма, по-сериозна координация на движенията. На покрива се танцуваше с много скокове, пируети, дори с премятания.

Необходимо е време, за да се свикне със специфичния хореографски език на трупата. Тя също е експериментаторска, както и някои от вече признатите ансамбли за модерен балет на Израел като „Бат Шева“. Завършилите университетите по изкуствата в Израел са твърде много, за да ги приемат във вече утвърдените и държавно или частно финансирани колективи. Затова изникват трупи от професионалисти, които упражняват професията си в свободното си време. Трудят се в нещо не толкова интересно, но доходно, защото трябва да хранят семействата си. И това не е само в областта на танца. Неотдавна писах за израелска актриса, която взе награда на кинофестивала във Венеция. В самолета на връщане тя намери къде да се преоблече. Сгъна внимателно взетата под наем дълга рокля. Скри и статуетката, която получи от строгото жури. Трябваше да се преведе в „приличен вид“, за да застъпи веднага след излизането от летището на смяна като сервитьорка. За съжаление, много от творците– и мъже, и жени, имат всекидневна роля на Пепеляшка, при която дворецът е изкуството, където влизат почти неканени. Затова може само да ръкопляскаме на българката Мария Бакалова, която едва ли не „от раз“ влезе през парадния вход на Холивуд и не се налага да доработва с какво ли не, за да може да обикаля кастингите, та дано забележат таланта й!

Тези,които не са избрани веднага, са не по-малко талантливи или с по-малко интересни идеи. Такава е и трупата „2:2“ от Яфо, която търси своя път към публиката с провокация, със сътрудничество, с изграждане на съмишленици.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Bella Voce празнува с "Покана за танц"

На 1 и 8 декември в камерната зала "България" певиците Росица Павлова-Инджева, Мария Яковчева, Елена Механджийска и Милена Гюрова, заедно с пианиста Стефан Врачев канят публиката на празничните концерти, с които ще бъде отбелязана 10-годишнината от основаването на вокалния ансамбъл Bella Voce. Спектакълът, който подготвят, е със заглавие "Покана за..

публикувано на 29.11.24 в 11:27

Софийската опера с премиера на спектакъла "Адриана Лекуврьор"

В Софийската опера и балет утре - 29.11, предстои премиерата на спектакъла "Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилея.  Постановката се посвещава на две оперни прими – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Режисьор на спектакъла е Юлия Кръстева , която сподели пред БНР, че посланието, отправено чрез творбата е за вечността и силата на..

публикувано на 28.11.24 в 19:14
Участниците в концерта с музика на Юлия Ценова в Ню Шател

Музика на Юлия Ценова звуча в Швейцария

Българската композиторка Юлия Ценова беше почетена с два камерни концерта в Швейцария на 22 и 23 ноември - в градовете Сион и Ню Шател. И двете събития бяха изцяло с музика на авторката, която напусна този свят през 2010 г.  Юлия Ценова беше ярка личност - пианист, композитор, професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в..

публикувано на 28.11.24 в 18:46
Михаил Големинов (1956-2021)

Фестивалът "ТрансAрт" - мост между поколенията авангардисти

Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..

публикувано на 27.11.24 в 10:40
Йожен Йонеско

115 години от рождението на Йожен Йонеско

Днес - 26.11, се навършват  115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда".  "След  Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..

публикувано на 26.11.24 в 13:04
Грегъри Магуайър

Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..

публикувано на 25.11.24 в 21:00

Един живот не стига да се предвиди всичко

Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..

публикувано на 25.11.24 в 19:34