Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работата върху Годо ме изгради като актьор, сподели проф. Христов

Проф. Ивайло Христов: Не знаем кой е Годо и това е справедливо, иначе чакането свършва

Проф. Атанас Атанасов: Годо те учи, че докато чакаш, трябва да действаш

Снимка: Венета Павлова

Отбелязваме 115 години от рождението на големия писател и драматург Самюел Бекет. Той e роден днес през далечната 1906 година в Дъблин, Ирландия, автор на емблематичната пиеса и за българския театър „В очакване на Годо“, която става символ на театъра на абсурда.

Срещата ми с Бекет в тази постановка на Леон Даниел е направо съдбовна за мен “, каза пред БНР известният български актьор и преподавател в НАТФИЗ проф. Ивайло Христов. Той играе в култовия спектакъл на Леон Даниел през 1988 година в ролята на Естрагон в „Очакване на Годо“.

„Още като студент беше първата ми среща с Бекет, малко нелегално ми попаднаха негови текстове, прочетох ги, те бяха критични за това какво е абсурден театър, много се запалих. Когато преводът на „В очакване на Годо“ попадна в мен, бях на седмото небе. Прочетох го и нищо не разбрах. После го прочетох пак и полудях, не знаех какво да правя. За да се утеша, взех „Носорози“ на Йонеско и направих тогава откъс с това произведение. Когато дойде по-късно предложението на Леон да направим „В очакване на Годо“, си казах, че сега му е било времето.

Спокойно мога да кажа, че такъв репетиционен процес повече не ми се е случвал. Работата върху Годо ме изгради като актьор. Годо ми отвори нов и различен свят. Дотогава Бекет не беше правен в България, той отвори нова страница в българския театър, но и в обществото. Цяло поколение беше възпитано с текста на Бекет. На хората им се отвориха очите за друг свят", разказа още в "Хоризонт до обед" проф. Христов.

Актьорът посочи, че това е бил революционен текст.

"Самият Бекет не уточнява кой е Годо. И съвсем справедливо, защото ако уточним кой е Годо, чакането свършва. А човешкият живот е това - чакането - от провали към победи...", смята проф. Христов. Той не би искал да постави Годо, за да не прави ерзац на оня сън, който е сънувал.

Атанас Атанасов,

„Работата ми над тази пиеса на Леон Даниел беше много трудна и мъчителна, но от нея разбрах, че Годо трябва да се чака цял живот", посочи пред БНР проф. Атанас Атанасов, актьор и преподавател, за пиесата, в която нищо не се случва, но държи публиката за седалките.

Годо ни казва да действаме, независимо какво се случва, дори против обстоятелствата. За мен работата в тази постановка беше един сериозен и успешен урок в личен и в професионален план. Трябва да се чака нещо, но докато чакаш, трябва и да действаш, за да го получиш. Действието като житейска цел, ако може да се обобщи", каза още проф. Атанасов.

Проф. Атанас Атанасов отбеляза, че постановката "В очакване на Годо" на Леон Даниел е един от най-сериозните пробиви преди да настъпят демократичните промени, за което имат заслуга и ръководството на театъра на Българската армия.

"Винаги някъде някой чака Годо - в световен мащаб винаги някой чака промяна във всяка област, а самото очакване е нещо прекрасно, защото ни дава рамо на това, което можем да сътворим", завърши проф. Атанасов.

Още по темата - в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40
 Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Цялото ми семейство високо цени Българското национално радио

"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..

публикувано на 27.01.25 в 21:55
отец Вениамин

Отец Вениамин: Кръстът е нашата надежда, сила, упование и пазител

Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..

публикувано на 26.01.25 в 07:29
Дейвид Линч

Дейвид Линч: Никога не съм се чувствал различен

Цялата история чуйте в звуковия файл.

публикувано на 17.01.25 в 13:15