Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бизнесът очаква от новите управляващи продължаваща подкрепа

Станислав Попдончев: Над 50 на сто от фирмите ще имат проблем с погасяване на кредитите си след изтичане на мораториума

Станислав Попдончев
Снимка: БГНЕС

„Направихме блиц изследване в периода 13-15 април сред нашите 265 респонденти, за това какви мерки очаква бизнесът от новото управление. Имаме представени 18 сектора, преобладаващи са ресторантьорство и хотелиерство - може би защото 28 на сто от този бизнес беше засегнат тежко. 54 на сто от запитаните отговарят, че ще имат проблеми с погасяването на банковите си задължения след изтичане на мораториума“, съобщи пред БНР Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.

Работодателските организации и синдикатите у нас се събират на обща пресконференция. Те ще направят обръщение към депутатите във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.

„На 31 март изтече срокът за подаване на заявления, а до края на април банките трябва да ги одобрят, за разсрочване на кредите, като максималният срок е до края на септември. 79 на сто казват, че наблюдават влошени икономически показатели в предприятието си, на въпроса кога очакват да се възстановят на предкризисните нива над 50 на сто посочват, че това няма да е до края на 2022 година, а 26 на сто отговорят, че това дори ще е в по-късен период", заяви още в „Преди всички“ Станислав Попдончев от БСК.

"По отношение на икономическите и социалните мерки, които са планирани за подкрепа на заетостта, разчитат 74 на сто от анкетираните предприятия и това е голям процент. А мерките за заетост изтичат в края на май, това са 60/40, програмата „Запази ме“ и мерките за транспорта и туризма - това е важно решение и ние очакваме от новите управляващи отговор на въпроса ще удължат ли тези мерки и има ли средства за това, посочи Попдончев.

По думите му това е най-важният въпрос към новите управляващи - дали ще има продължаване на мерките за подкрепа и дали се предвиждат нови такива. Друг важен за бизнеса въпрос е кога реално ще могат да се възползват от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Ако се тръгне към вариант изцяло пренаписване на Плана или генерлна промяна, няма да спазим сроковете. Защото зад всяко число в този план стои реално разписан проект. За бизнеса не е важно кой ще го внесе, а кога ще ползва ресурса", подчерта още Попдончев. Той допълни обаче, че това не са всички средства, които очакваме от ЕС, имаме над 14 млрд. лв. по кохезионната политика, по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони още 7 млрд.лв., по механизма за справедлив преход".

Още по темата в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Руслан Трад

Руслан Трад: Създаде се фалшиво впечатление, че войната в Сирия е приключила

"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР   Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила  на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..

публикувано на 30.11.24 в 13:30

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Стефан Манов

Стефан Манов: Без проверка на видеонаблюдението КС ще валидира фалшификации на изборите

Политиците, дали пък да не получат урок, защото НС не може да тръгне, пред очите ни се разпада политическата среда. Дали пък не трябва да се касират изцяло изборите и да послужи като урок на всички, коментира Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК в интервю пред БНР.   Той е категоричен, че Изборният кодекс (ИК) не трябва да се отваря,..

публикувано на 29.11.24 в 10:29
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45