Брюно Лете и Едуард Лукас пред БНР: Какво иска Путин от Байдън

Какво иска Владимир Путин от Джо Байдън? 

Този доста горещ вече въпрос - след поредна седмица на нагнетяване на напрежението между старите врагове от времето на Студената война, прогаря дупки в бюрата на западните лидери. Прелюдия към война ли е невижданото по мащаби, след избухването на конфликта в Донбас и анексирането на Крим през 2014-а, струпване на руска военна сила на украинската граница? Или цели просто да сплаши Киев, макар и с риск на украинския президент Зеленски да не му издържат нервите и да стреля пръв? Или пък Путин иска за пореден път да покаже на Запада, че е майстор на разделянето и владеенето? 

Въпреки стремглавите скокове и спадове на напрежението и двете страни си оставиха достатъчно открехнати вратите за двустранна президентска среща.

С действията си Путин привлече вниманието на Байдън, а на Запад мненията се разделиха - от емоционалното „американският президент капитулира“ до „опитният международен играч Джо Байдън изнесе открит урок за необходимостта в глобалната политика да има баланс между дипломация и конфронтация, реализъм и идеализъм, интереси и ценности“.

„Байдън отправи това предложение в опит да се възстанови диалогът с Русия. Защото, както трябва да възпираме и да се противопоставяме на Русия, така трябва и да разговаряме с нея. Диалогът и дипломацията са безспорно важни. Въпреки това се питам - за какво можем да разговаряме? Интересите ни се разминават. Пък спомнете си и предишния опит - срещата на Тръмп и Путин в Хелзинки преди три  години - беше провал. Затова не бих затаявал дъх в очакване такава двустранна среща да е успешна“. Това мнение изрази пред БНР анализаторът германския фонд „Маршал“ Брюно Лете. 

В предаването „Събота 150“ с коментар по темата се включи и британският журналист Едуард Лукас - дългогодишен изследовател на съветската и руската външна и вътрешна политика, автор на книгата „Новата Студена война“, издадена през 2008 година, само няколко месеца преди руското нахлуване в Грузия.

„Може би е по-добре да има среща с Путин, стига да е ясно защо. Голямата грешка, която обикновено европейците правят, е, че казват: „Искаме диалог с Русия!“, а не знаят какво точно искат да кажат. Очевидно е, че президентът Байдън знае точно какво иска да каже на руснаците - да дадат заден ход по отношение на Украйна, да спрат да се месят на западните демокрации и да спрат, както изглежда, да убиват Алексей Навални. Важно е тези послания да бъдат предадени лице в лице. Защото така светът ще види, че американският лидер e прям и решителен по отношение на Русия. И това, според мен, би било добре“. 

Може ли обаче да очакваме смислени резултати от такава среща? 

Според Лете не е възможно да бъдат постигнати реални резултати по наистина спорните въпроси на стратегическо ниво - европейската сигурност, руската намеса в суверенни източно европейски държави, ролята на Русия по отношение на замразените конфликти - не само в Украйна, но и в Грузия - с Абхазия и Южна Осетия, и в Молдова - с Приднестровието. „Различията между Съединените щати и Русия тук са твърде големи“. 

Лукас допълни: 

„Путин си променя мненията - от време на време! Понякога взима добри решения, понякога - лоши. И не е идиот! Не говорим за Брежнев! Мирогледът му е много хладнокръвен и трезв. Обикновено знае кога да играе смело и кога да направи крачка назад според ситуацията. И това е шанс за американците да кажат: „Виж, ние сме по-големи и по-богати от теб! Няма да те унижаваме, но не ни заставай на пътя, защото ще пострадаш! Нека говорим сериозно какво искаш ти и какво искаме ние“. Време е за много тежки преговори - като през 70-те години. Не е необходимо да се преструваме, че се харесваме взаимно, но все пак живеем на една и съща планета и трябва да намерим начин да съвместим различията си. Подходът на Байдън за мен е с много по-голям потенциал за успех, отколкото този на Тръмп. Но той ще успее само ако европейските съюзници са солидарни с него“.

По думите му руснаците много внимателно са обмислили колко да нажежат обстановката в Украйна:

„Позиционирали са се вече така, че могат да започнат война, ако искат. Но няма индикации, че ще го направят. Няма кибератаки, нито увеличено наблюдение, нито пропагандна кампания, нито „малки зелени човечета“ - нито един от елементите на т.нар. доктрина „Герасимов“. Ако бяха налични тези елементи на модерната война, щях да си помисля, че такава е надвиснала. Но засега това е по-скоро опит за сплашване на Украйна и за сплашване и разделяне на Запада“.

За Брюно Лете е важен и вътрешнополитическият руски аспект:

„Русия никога не демонстрира сила случайно. И затова - не, не можем да изключим възможността от война. Въпросът е дали с тази демонстрация Путин цели да отклони вниманието на руснаците преди изборите наесен, защото рейтингът му напоследък не е много висок, или иска да покаже на Запада, че още може да е заплаха за интересите му в Украйна“.

А защо тъкмо сега? Журналистът Лукас:

„Смятам, че Путин се бои от напредването на времето. Това е голямата му грижа - че колкото повече време минава, толкова по-малко и по-малко основания има той да остава на власт. Възбудата на руснаците отпреди 15 години, че страната им отново ще бъде фактор, че няма да се разпадне и ще е стабилна, икономически успешна, с по-добра армия и инфраструктура, въобще - надеждата за добро бъдеще - всичко това вече не работи за Путин. Защото икономиката е стагнирана. А обещаваната слава бледнее. Все пак минаха вече 7 години от последното завоевание - Крим. Путин играе карти, но с доста слаба ръка, и е притеснен. Знае, че руските лидери си тръгват така мистериозно, както и идват на власт. Не иска да е втори Хрушчов“.

Това е и логиката на засилващия се икономически натиск от Съединените щати, посочва анализаторът Лете:

„Точно това е целта на санкциите - в общи линии да бъде дадено на Путин да разбере, че ако продължава да се държи по този начин, ще трябва да си плати и цената вече няма да е само политическа, а и икономическа. Проблемът за него тук е, че властта му в Русия частично се основава на обещанието му руснаците да са икономически обезпечени. Ако това се изпари и на всичкото отгоре дисиденти като Навални оспорват властта му, може да се стигне до доста сложна вътрешнополитическа ситуация за Путин“.

Не рискува ли Байдън след изразената от него „непоклатима подкрепа“ Украйна да предприеме отчаян ход и да тества на свой ред решимостта на Запада? Едуард Лукас подразбира паралела с действията през 2008-а на президента тогава на Грузия Михаил Саакашвили по отношение на Южна Осетия и Абхазия:

„Винаги е възможно. Но не мисля, че Зеленски е безразсъден. Саакашвили постъпи така навремето, защото беше в много трудна ситуация и реши, че ще рискува и ще хвърли заровете, за да види дали Западът ще се впусне да му помогне. Голяма грешка! Защото така Саакашвили загуби грузински територии, а накрая и политическата си кариера. Зеленски трябва да се поучи и да не прави глупости“.

Според Лете е добре украинските власти да бъдат поздравени за поведението им досега, тъй като подходът им е много внимателен - не целят ескалация на напрежението и вместо да отговорят с военна сила на провокациите от Москва, потърсиха подкрепа от западните си съюзници. „Това беше много умен ход, защото Западът наистина откликна“.

„Нека обаче бъдем реалисти. Европейските страни и Съединените щати няма да изпратят свои войници в Украйна. Освен това в Киев трябва да им е ясно, че НАТО за тях е много, много неясна перспектива. НАТО е обещала на Украйна и на Грузия един ден да станат нейни членки. Естествено, никой не се опитва да им наложи такъв курс, те самите пожелаха да се присъединят към алианса. Затова въпросът продължава да е принципно на дневен ред. Но ако сме реалисти, няма как да пренебрегнем факта, че Русия ни е географски съсед - независимо дали ни харесва или не. Тя винаги ще има влияние върху европейската сигурност и каквито и да било промени в тази насока биха били успешни, само ако Русия е съгласна. Това е голямо предизвикателство. Защото не виждам как в краткосрочен или средносрочен план Западът и Русия могат да се разберат за промяна на архитектурата на сигурност в Европа“.