Д-р Айке-Кристиян Хорних: Виждаме надцакване между ХДС и ХСС, въпросът е кой ще мигне пръв

В Германия един партиен лидер се обръща към друг с думите: „Не ни трябва one man show“. Или иначе казано: ти си егоцентрик. Другият му отговаря с призива: „Да не оставяме държавата в ръцете на социалдемократите и Зелените“. С други думи: ти си загубеняк.

Двамата са Армин Лашет и Маркус Зьодер. 

Първият е председател на Християндемократическия съюз, а вторият - на Християнсоциалния съюз. Двете посестрими партии имат обща фракция в Бундестага и издигат обща кандидатура за канцлер преди парламентарни избори. Те ще се проведат на 26-и септември. Съдейки по политическата традиция в Германия - крайно време е за номинация. Но номинация няма. За нея привидно цивилизовано, но зад кулисите ожесточено се борят двамата герои от диалога. Искрите прехвърчаха по време на изслушване в парламентарната група. Който надвие в схватката, вероятно ще бъде следващият канцлер на икономически най-силната и политически най-влиятелната държава в ЕС. 

Двата влака - ХДС и ХСС, в момента се движат с максимална скорост един срещу друг и е трудно предвидимо кой ще дръпне аварийната спирачка, преди да се стигне до челен удар. 

Темата коментира в предаването „Събота 150“ политологът и изследовател на консервативния блок ХДС/ХСС д-р Айке-Кристиян Хорних.

Това е неговото кратко описание на капана, в който германските консерватори се вкараха сами. Социолозите са категорични - ако ХДС/ХСС издигне кандидатурата на Маркус Зьодер, вероятността да спечелят изборите през септември е голяма. Ако все пак изпратят Армин Лашет не е изключен изборен провал. Рейтингът ли е водещ за избора?

Християндемократическият съюз е машина за власт. За ХДС е важно да печели избори, да заема постове. В името на това партията понякога е готова дори да излезе от идеологическите си рамки, без това да означава, че е популистка партия. Но ХДС винаги се е стремял да издига кандидати, които имат реален шанс да спечелят. В тези динамични времена сигурно повечето партийни членове си мислят, че Зьодер със сигурност ще спечели изборите. Но според мен Лашет не бива да се подценява. Никой не е казал, че Лашет няма да се справи. Социологическите проучвания са едно, реалността е друга. До изборите има още пет месеца. Всичко може да се промени.

Защо консерваторите позволиха да се стигне до това противоборство, защо няма разписани правила за номинацията на кандидат-канцлера?

За мен е необяснимо, точно защото Християндемократическият съюз е голямата, опитна и силна партия в Германия. Толкова много вътрешни конфликти е успяла да преодолее без излишен шум, и сега този хаос! И въпреки това, последните години подсказваха, че в партията назрява конфликт. Влиянието на Фридрих Мерц, който уж два пъти загуби вота за председателското място, продължава да е голямо. 

Сегашната ситуация показва, колко отслабена е партията. Наистина не разбирам защо има изненадани от факта, че Зьодер също иска да стане канцлер. Лашет няма друг избор - като председател на най-голямата партия автоматично си спряган за канцлер. При тази изходна позиция двете посестрими партии - Християндемократическият и Християнсоциалният съюз - трябваше предварително да се разберат кой и как ще номинира кандидат-канцлера.

Какво ще означава за партията на християндемократите, ако не нейният председател Армин Лашет бъде номиниран за канцлерския пост?

Лашет би загубил много. И без това конгресът го избра за председател с неубедително мнозинство. И още нещо - по-голямата от двете партии в блока би отстъпила на по-малката. Въпреки това не вярвам, че Лашет ще подаде оставка като председател, защото ХДС не може да си позволи отново дълго и мъчително да избира лидер. ХДС се намира в много критична фаза. След мъчителния избор на лидер загуби няколко регионални избори. Християндемократите нямат друг полезен ход, освен да се сплотят зад Лашет. Ако не успеят да го наложат като кандидат канцлер, партията ще изпадне в още по-дълбока криза.

Лашет така или иначе няма друг избор, освен да се кандидатира - като председател на партията номинацията му е предрешена. За разлика от Зьодер, който подходи по-хитро. За него има начин да отстъпи, без да накърни имиджа си. Защото повтаря, че ще приеме номинация, само ако широката членска маса го подкрепя. Така или иначе - в момента наблюдаваме истинско надцакване. Въпросът е кой ще мигне пръв.

Ако Зьодер бъде издигнат за кандидат канцлер, ще трябва да спечели много убедително парламентарните избори, а това ще е добре и за християндемократите, защото ще могат да излязат и да кажат: ето, видяхте ли, взехме правилното решение с номинацията на Зьодер.

Един от биографите на Маркус Зьодер написа наскоро: „Щом замириса на власт, Зьодер протегна ръка“.  Баварският премиер обаче казва, че изборната победа наесен не е в кърпа вързана и така завоалирано обясни защо се стреми към канцлерската номинация. Вашето обяснение какво е?

Чест му прави, че се е загрижил за изхода от изборите, но мисля, че подбудите му са други. Маркус Зьодер е политик, който много отдавна следва строен план за издигане в политиката. От години Зьодер гради кариерата си, пребори се за лидерския пост в ХСС, включително и с лакти, и отстрани от пътя си не един и двама конкуренти. Най-яркият пример за това е Зеехофер, когото в крайна сметка принуди да му отстъпи Бавария.

Това може и да звучи отблъскващо, но трябва да му признаем, че е пробивен и може да обединява хората. Не съм сигурен обаче доколко Зьодер е идеологически чист, защото помним не един и два случая да се обърне на 180 градуса. По време на бежанската криза Зьодер говореше за „убежищен туризъм“ и яростно критикуваше Меркел. Днес вече не мисли така, даже подкрепя канцлера. А откакто Зелените са в подем, се застъпва дори за екологични теми.

Зьодер има различни лица. И е много добър комуникатор. Когато го слушаш, имаш усещането, че е убеден в това, което казва и знае, как се възприемат думите му. Зьодер се научи да скъсява дистанцията, да говори на езика на хората. Той знае, какво иска, целта му е властта и умее да се налага.

Точно това очевидно се харесва на изток в Германия. Лагерът на подкрепящите Армин Лашет министър-председатели от ХДС се пропука - колегата му от източногерманската провинция Саксония-Анхалт, където през юни предстоят регионални избори, обяви, че Зьодер е по-добрият кандидат. И тъй като борбата индиректно е за поста на бъдещия канцлер след изборите за Бундестаг, доколко решението на консервативния блок ХДС/ХСС зависи от това кой от двамата претенденти е по-сполучлив да поведе коалиция със Зелените, сочени за втора политическа сила след вота на 26 септември?

Трудно е да се каже. Лашет е министър-председател в провинция, която зависи от въгледобива. Там водеща тема е преструктурирането на индустрията и за да смекчи удара, премиерът съвсем логично предпочете да управлява с либералите, а не със Зелените. Но по много други теми вижданията на Лашет и на Зелените съвпадат. А за Зьодер пак трябва да припомня поведението му по време на бежанската криза, което Зелените като партия, която стои твърдо зад приемането на бежанци, едва ли е забравила. Но в същото време Зьодер е склонен на компромиси и може да постигне разбирателство дори и със Зелените. Така че според мен Зелените могат да управляват и с двамата, но везните може би натежават повече към Лашет.