„Всички песни в новия ми албум са мои, те са ударите на сърцето ми. Затова на обложката на албума е моя снимка с белега, който имам от операцията. Защото в него вграждам и емоционални се белези. Както и физическите“. Това сподели в специално интервю за БНР португалецът Салвадор Собрал, който спечели „Евровизия“ 2017 с песента Amar pelos dois, или „Да обичаш за двама“.
Новият му албум Bpm, или „Удари в минута“, излиза на 28-и май.
„Докато бях в болницата (изпълнителят претърпява операция за трансплантация на сърце - бел. ред.), ми правиха много изследвания за сърцето – 
електрокардиограми и други, и на всички машини се показваше това Bpm – колко удари в минута има сърцето ти. Много е интересно, защото Bpm използваме и в музиката. Когато виждах този знак, в болницата се чувствах у дома. Казвах си – това е музика, това е нещо познато, единственото музикално нещо в болницата. Тогава се замислих да кръстя така и албум един ден... Бях много тревожен, докато правехме албумът. Не спях добре, бях уплашен от всичко, което исках да кажа. В деня, в който първата песен вече беше факт, заплаках от облекчение. Казах си, добре, новата ми музика е готова. Освобождавам я. Създадох я и вече е на всички. Вече е кръв от кръвта и на останалите“.
В предаването „Нощен Хоризонт“ Салвадор сподели и за пътя на песента, която го отличи от останалите на конкурса преди четири години:
„Сестра ми ми звънна, бях в репетиция. Каза ми - искаш ли да участваме във Фестивал да Канцао – събитието, чрез което се избира португалската песен за „Евровизия“. Първоначално казах – не, не искам да правя това, не харесвам телевизията. Тя не се отнася добре към музикантите. Всичко се върти около забавлението. Сестра ми обаче ме убеди, като каза, че организаторите на фестивала искат да променят нещата. Целта им била да изпратят добра песен на „Евровизия“. Пък и всичко ще се излъчва в неделя вечер, а за теб ще е добре да бъдеш видян от по-широка публика – бе категорична тя. Тогава бях издал албум, той не се продаваше добре, нямах много концерти. Сестра ми се опита да помогне, като предложи да напише песен с уговорката, че едва ли ще спечелим фестивала. Нашият стил не е този на „Евровизия“. Каза ми - излез и бъди себе си, аз ще ти напиша красива песен, хората ще те видят и ще имаш повече концерти след това. Съгласих се, все пак беше само за една нощ. Оказа се много по-дълго изживяване... Сестра ми написа песен за човек, който е толкова влюбен в някого, че признава как може да обича и за двамата – дори и другият човек да не чувства същото. Много обрана песен, но и много задълбочена. В песента се усеща чувството на абсолютно унижение, когато главният герой казва – няма значение дали ще ме обичаш, аз те обичам толкова много, мога да обичам и за двама ни. За да бъдем заедно. Ужасно е. Никога не съм се чувствал по този начин, но пях, сякаш съм го изживявал. Мисля, че хората усетиха посланието ни“.
В един момент от живота си Салвадор учи и психология:
„Обичам общуването с хората. Чувството да опознаеш някого е прекрасно. Точно затова уча и различни езици. Започнах да уча психология с идеята да разбирам хората по-добре. Да намеря правилния път към съзнанието и емоциите им. Разбрах, че това ще направя най-правилно чрез музиката си. Същата мисия е. Докосвам хората и се опитвам да им помогна с моите песни. Точно както и психологът ми помага с терапия. Искам да разбирам хората по-добре. За това обединих психологията и музиката“.
Най-голямото оръжие на певеца са думите, казва Салвадор в едно от интервютата си. Как обаче един артист може да използва оръжието по правилния начин?
„Мисля, че най-добрият начин е като бъдеш актьор. Да влезеш в обувките на героя и да почувстваш думите, които пееш. Дори и да не си се чувствал по подобен начин никога“.
Емоционален за Салвадор Собрал е и последният му концерт, преди да влезе в болница за трансплантация на сърце.
„Сърцето и съзнанието ми по време на концерта бяха вцепенени. Защото, когато преминаваш през нещо подобно, съзнанието ти включва защитен механизъм, чрез който губиш всякаква чувствителност. На концерта се опитвах да не мисля за това, което предстои. За това, че ще отида в болницата, но не знам дали ще изляза жив от там. Не знаех дали новото сърце ще се появи изобщо. Мозъкът ми се беше превърнал в празна страница. По пътя си към болницата бях много апатичен“.
Във всеки труден период има поне една причина, за която си струва да се бориш. За Салвадор са няколко:
„Хората, които обичам и които ме обичат. Тогава разбираш, че ти трябва да си там за тях. Чувстваш се длъжен да оцелееш, за да бъдеш до тях. Това бе най-голямата ми мотивация. Да остана с хората, които обичам. Да не ги напускам, защото ще страдат твърде много. Цялото ми семейство бяха прекрасни. Заедно преминахме през това изпитание“.
Новата песен на Салвадор Sangue du meu sangue („Кръв от кръвта ми“) се радва на голям интерес:
Видеото обединява сезоните. Салвадор свири на пиано, а над него падат есенни листа, вали сняг, грее слънце и се гонят ветрове.
„Това беше идея на режисьора Джеб Джорба. Първо минахме през тунела, където снимахме заедно с Джена. Тя каза - трябва да направиш видеото тук. Обадих се на Джеб, който вече бе чул песента и поисках да направим видеото на това място. Обади ми се няколко часа по-късно с предложението да направим нещо, свързано с преминаването на времето и сезоните. Казах му - уау, това е страхотна идея, но какво ще стане с пианото, което ще включим в клипа? Защото върху него ще вали дъжд, ще пада сняг, направен от сапунена пяна. Купих пианото, защото то щеше да е унищожено след снимките. Купих евтино пиано, снимахме с него. Въпреки че направихме четири дубъла, ползвахме първия, защото след първите снимки пианото просто не работеше добре“.
Лео Алдрей, който участва в създаването на песните за албума заедно със Салвадор, е най-добрият приятел на португалския изпълнител. Той е и продуцент на албума. Сестрата на Салвадор - Луиза, също участва с написването на текст за една от песните.
„Миналия февруари, точно преди Covid-19, се събрахме, за да започнем албума. След „Евровизия“ и втория ми албум „Париж - Лисабон“ си казах - следващото голямо предизвикателство е да бъда част от всички песни за един такъв проект. Обадих се на Лео и му казах - Лео, това е моето предизвикателство, искаш ли и ти да си част от него. Ще напишем всяка песен заедно. Той се съгласи и отидохме в провинцията. Цял месец писахме песни. Писането вървеше добре, но бавно. Не е лесно да отключиш творческия процес. Композирахме малко музика, написахме някои от текстовете. След това започна пандемията и Лео трябваше да се върне в Барселона, където живее. Говорихме онлайн всеки ден, композирахме заедно“.
Според Салвадор Sangue du meu sangue е различна от останалите песни.
„Аз написах текста. Пишех без да спирам. При мен се получава така - когато започна да пиша, не мога да спра. Случвало се е да е 04.00 часа сутринта и аз все още да опитвам да намеря рима за някоя дума. Пратих текста на Лео и му казах - ще се радвам да направиш балада от това. След няколко часа той ми прати музиката - звучеше перфектно. Малко променихме края. Песента има перфектна музикална структура, толкова е лека за слушане. Отнася те далеч“.
Салвадор споделя, че е останал впечатлен от филма на Виктор Божинов „Посоки“. Гледал го, за да разбере повече за страната ни. Причината - София е второто място след Лисабон, в което Sangue du meu sangue се радва на голям слушателски интерес.
„Днес можеш да видиш всичко - можеш да видиш къде хората слушат, на колко години са, какви са. Погледнах в графата на градовете, където песента е най-слушана и видях София. България. Изненадах се. Никога не съм бил там. Пътувал съм из различни близки до вас страни, но никога не съм бил в България. Казах на екипа си - може би е добре да отидем там. Искам да пея в някой стар, красив софийски театър“.
Интервюто със Салвадор Собрал можете да чуете в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Сняг
Мокър сняг