Люк Хардинг, "Гардиън": Играта на Запада трябва да е за ограничаване на влиянието на Русия

Журналистът от вестник "Гардиън" Люк Хардинг заяви пред БНР, че играта, която европейците трябва да играят, включително и България, е ограничаване на влиянието на Русия. Според него трябва да сме реалисти, да си даваме сметка какво става и в същото време да отчитаме, че това, от което се интересува тази група от бивши агенти на КГБ, изпращани да извършват терористични актове, са парите.

Западът смята, че Русия е световна сила от залязващ вид. И това е така от разпадането на Съветския съюз. Върху това предположение се гради западната политика спрямо Москва. И върху това се основава тактиката на Запада, която някои наричат „стратегическо търпение“. От двете страни на Атлантическия океан стъпват върху факта, че руската икономика има все по-малък дял в световната икономика, че БВП е сравним с този на Испания и Португалия взети заедно, и че демографските проблеми се задълбочават. Затова Западът чака търпеливо, докато Русия приеме неизбежността на своя упадък, когато ще може да наложи своето виждане за бъдещите отношения. Но историята познава примери, когато икономическата немощ на една империя не й е попречила да държи юздите на световния ред. Дори в руската история има такива примери.

Но какво прави Западът докато чака? И знае ли, как да говори с Москва? Веселин Паунов разговаря с журналиста от вестник „Гардиън“ Люк Хардинг, бивш кореспондент в Москва и автор на много книги за Русия, сред които „Мафията държава“. Хардинг обясни как разчита „дрънкането на оръжия“ край Украйна и последвалото изтегляне на войските от руския Южен военен окръг или границата с Донбас:

"Мисля, че това е тактически ход. Първо трябва да се каже, че е много трудно да се разбере какви са истинските намерения на Владимир Путин. Дори подозирам, че понякога и самият той не знае. На инвазията в Украйна определено се гледаше като на реалистичен сценарий. Не струпвате просто така 150-хилядна войска по границата с Украйна с прелитащи самолети, освен ако нямате сериозни намерения. Това беше реална възможност, но смятам, че разликата от 2014 година, когато Русия анексира Крим е, че тогава това просто се случи.

Никой не очакваше подобно нещо. Изведнъж се появиха тези „малки зелени човечета“ и де факто Русия спретна преврат в Симферопол. Докато сега за случващото се съобщава. Мисля, че последният ход е пряко насочен към администрацията на Байдън и мисля, че Съединените щати отговориха доста мъдро като Джо Байдън предложи на Владимир Путин среща на високо равнище. Това би била първата среща на такова равнище между държавни глави на Русия и Съединените щати след Хелзинки, където през 2018 година се срещнаха Путин и Тръмп.

Това, от което Путин най-много се нуждае е да бъде почитан, но също и да се създаде чувството, че Русия е третирана като суперсила, а той като равнопоставен на американския президент. Донякъде американците използват това, ето защо сега имаме период на намаляване на напрежението".

Стана дума за Байдън. Какво смятате за перспективата от тази среща на високо равнище, има окуражаващи сигнали както от Байдън, така и от Путин...

"По същество съм песимист. Може да се каже песимист-реалист или реалист-песимист. Песимизмът ми произтича от разбирането какво е мисленето на Путин и хардлайнерите. Техният поглед към света продължава да е съветски, на противопоставяне, на „студена война“.

Путин приема Америка като непреклонен враг, независимо дали насреща е Доналд Тръмп, Джо Байдън или Кондолиса Райс. Който и да е в Белия дом, Америка е главният противник. В крайна сметка руският президент не се интересува от взаимноизгодни решения, а от насаждане на руското могъщество, особено в Европа. Убеден е, че Русия има нещо като привилегирован стратегически интерес и е готов на всичко да го защитава.

Да, ние сме в период на затишие, но както знаем нещата могат да ескалират твърде бързо. Мисля, че предизвикателството за творците на политиката на Запада, включително България, е как да се отнасяш към държава, която се държи по такъв злонамерен начин и от време на време използва специални агенти да извършват убийства където и да било".

Отново имаше експулсиране на дипломати, приказки за санкции, но като че ли тези мерки станаха съвсем рутинни и не са ефективни, дори допринасят повече за обостряне на отношенията. Питам се знае ли Западът как да разговаря с Путин, как да го „отключи“, ако мога така се изразя?

"Да се говори е добре. Както казва Уинстън Чърчил - да се говори е по-добре от това да се воюва. Всеки е за водене на разговори. Проблемът обаче е, че имаме различни реалности. Путин чистосърдечно смята, че е въвлечен в нещо като перманентен конфликт със Запада. Това означава на първо място с Америка, но също често и с Обединеното кралство, както и с ЕС, а това означава и с България.

Във всяка страна, която е била част от съветската сфера на влияние, той смята, че има право да действа както си иска. Видяхме невероятните събития във Великобритания с отравянето на Сергей Скрипал през 2018 година, но подобни мрачни сюрреалистични събития имаме и в България. Отравянето на оръжейния търговец, за което всички знаем, а сега и предположенията, че Главното разузнавателно управление е замесено в експлозии в складове за боеприпаси в България.

Има шест инцидента през 2014-2016 година. Поне един от тези дипломати или шпиони, замесени в чешката конспирация има пръст и в българската конспирация. Това не е нормално. Не е нормално за държава да изпраща групи от убийци да обикалят Европа. Това беше голямо предизвикателство за София как да отговори - дали да гони руски дипломати, както направиха чехите или да предприеме други мерки. Това е главоболие и проблем".

Добре, руската позиция към Запада е твърда, но тя е същата и на Запада по отношение на Русия. Не смятате ли все пак, че е нужна промяна. Дали Западът е готов да промени политиката си спрямо Русия, ако сметне, че Москва полага реални опити за намаляване на напрежението или недоверието продължава да е прекалено голямо на фона на всички тези обвинения за шпионаж, кибератаки, отравяния и т.н.

"Не мисля, че въпросът е зададен съвсем правилно, защото аз просто не виждам някаква промяна в този руски режим докато Владимир Путин е на власт. Да имаме предвид, че през последните седмици беше прието допълнение в конституцията, което позволява на Путин да остане в Кремъл до 2036 година. Тогава той ще бъде на 83 години. Не изглежда да има промяна във философията или кадрите.

Мисля, че играта, която европейците трябва да играят, включително България, е „ограничаване на влиянието“. Ограничаване на тази авантюристична група от хора, която изпраща нейни служители да извършват терористични актове. Мисля, че трябва да сме реалисти, да си даваме сметка какво става и в същото време да отчитаме, че това от което се интересува тази група от бивши агенти на КГБ са парите.

Така, че налагането на санкции на олигарсите, като се избягват инвестиции от Русия, особено в стратегически индустрии, като атомната индустрия или медиите, е добра първа стъпка. Нека да сме наясно, че ще има реални последици в световен мащаб, ако Русия продължава да влияе на поведението на Запада".

Парите несъмнено играят роля и от двете страни на конфликта. Вие сте съавтор на статия в „Гардиън“ за това колко лесно богати руснаци, китайци и саудитци си купуват „златен малтийски паспорт“ без да имат някаква истинска връзка с Малта, каквото е законното изискване, и така се подвизават спокойно из целия ЕС. Но руснаците спокойно могат да си купят такъв паспорт и в самото Обединено кралство само, че с тази разлика сега, разбира се, че не им върши никаква работа в Европа. И тук неусетно стигнахме до скандалите с лобирането във Великобритания, в които се оказа замесен и самият премиер Борис Джонсън, лобирал освен за някои други и за саудитския престолонаследник. Вашият коментар?

"Мисля, че е важно, когато говорим за корупция, особено когато сме в места като Лондон или Вашингтон, да не мислим само за алчни хора, за официални лица и държави, за които не знаем много, независимо дали става дума за Русия, Азербайджан или саудитското кралско семейство.

Едно от нещата, които се опитвам да осветля в моите публикации и моите книги за Русия, е начинът, по който Путин много успешно успява буквално да си купи професионалисти, политици, юристи в цялото европейско пространство, така че да прокарва стратегическата си програма, както в политиката, така и в бизнеса, медиите и т.н.

Аз съм отчаян от начина, по който британската Консервативна партия получи милиони паунда от свързвани с Русия дарители. Законно е, но определено не е етично. Необходимо е да ремонтираме собствената си система и да се опитваме повече да защитаваме нашата демокрация от корозионният ефект на така наречените „тъмни пари“, т.е. анонимни дарения, с които може да се влияе дори на изборни резултати.

И не става дума само за руски „тъмни пари“, но и от всички онези други безскрупулни места и актьори. Иначе ще бъдем уязвими. Трябва да помъдреем, да бъдем по-твърди и най-напред да въведем ред в собствената си къща. Съгласен съм с вас, глобално не става дума само за злонамерения Владимир Путин".