Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната, по-сладка от шоколад

Лорена Гомес пред шоколадовата "Герника"
Снимка: Лорена Гомес

В дните, в които мислим за храбростта и безстрашието на войниците, замисляме ли се за измъченото, разкривено от ужас и мъка лице на войната? То издава паниката и отрицанието на хаоса, разрухата и насилието. Във всяка война и победителите са някак губещи, просто защото военните действия са се случили. Могат ли тогава последствията от тях да се превърнат в сладка работа? Могат, ако това се случи съвсем буквално.  

Преди дни баски майстори на шоколада показаха плода на своя усилен труд – впечатляваща реплика в оригиналните размери на внушителната картина на Пикасо „Герника”. Тя изобразява страданието на хората след бомбардировките над градчето Герника-Лумо през 1937 г. Приликата с истинското платно е поразителна, но – за разлика от историческата действителност – много по-лесна за преглъщане.  

Оказва се обаче, че сред причините за шоколадовата картина е и опитът да се преглътнат трудностите на днешния живот:

Решението да сътворим „Герника” от шоколад се роди, защото създадохме нова Баска федерация на сладкарската занаятчийска гастрономия. Досега трите територии на Страната на баските работеха поотделно като гилдии на сладкарските и шоколадовите изделия. Обединихме се, за да отправим послание на надеждата, тъй като и в Страната на баските, и в Испания, секторът е в упадък. „Герника” е картина, известна навсякъде. Освен това историята ѝ е много свързана с нашата Страна на баските. 

Говорим за култура, за изкуство. Много ни хареса да пресъздадем тази история и да ѝ дадем форма така, че да представим с нея новата федерация. За нас в тази картина има страдание, вкоренено и в настоящия момент. Пандемията създава моменти на голямо страдание. Въпреки това искаме да кажем на хората: „Тук сме, има надежда за нашия сектор, обединихме се и ще гребем всички в една посока.”. Тук все повече индустриалните продукти наподобяват занаятчийските. Намерението ни беше да привлечем вниманието към занаята, защото индустрията изяжда нашия терен.“

Така започва разказът на Лорена Гомес, президент на организацията на шоколатиерите, запретнали ръкави и подсладили мрачните страници от историята на баските. За „Изотопия“ Лорена споделя, че именно обединението дава сила на хората около нея.


И наистина, много ръце и умове, вплетени в обща кауза, са били нужни, за да се появи шоколадовата „Герника”. Думата, която я описва най-добре, е „впечатляваща”. За да постигнат този ефект, шоколатиерите са преодолели много трудности. 40 професионалисти работят от сутрин до здрач, за да превърнат 500 кг. черен, млечен и бял шоколад в абсолютно реалистично копие на живописното платно на Пикасо с размери 7,77 на 3,49 м. За целта разделят картината на 14 части.

Всяка част се създаде отделно и е релефна. С основа в цвят, който съответства на цвета на оригиналната картина, и с шаблони от шоколад, които поставихме релефно. Накрая изглеждаше като пъзел. Най-трудното беше, че не я видяхме сглобена до деня на представянето, защото нямахме достатъчно голямо ателие, за да я свържем цялата. Знаехме, че панелите съвпадат, защото ги пробвахме по двойки, но не я видяхме цяла до 25 април, когато беше откриването“, подчертава Лорена.

Сега произведението е в Герника, където бе и откриването. От там ще потегли на път – към Мадрид, Билбао и Витория. През есента ще отиде отвъд Испания: „Започваме с Байон, града на шоколада във Франция. Трябва да видим как такова пътуване понася на шоколадовата картина, но ще продължим, защото – за щастие – искат да я покажат в много градове.“ 

Преди обаче да потеглим на околосветско шоколадово пътешествие, нека поспрем за малко в Герника. Герника-Лумо, както е цялото име на градчето, се намира в баската привинция Биская. Може би никога нямаше да стане световноизвестно, ако на 26 април 1937 г. от там не бе преминал така нареченият „Легион Кондор” на Германските военновъздушни сили, подкрепен от испански сухопътни сили. Това са времената на Гражданската война в Испания. Германците са на страната на генерал Франко, разбунтувал се срещу Испанската република. Той нарежда нападението. И не само това нападение. Конфликтът е кървав и жесток, разделя както местните, така и картата на света. Една част от страните подкрепят десните националистични бунтовници, а друга – левите републиканци. Войната завършва с победа за Франко и установяването на режима му.  

3-часови жестоки бомбардировки почернят следобеда на 26 април 1937-а. Било понеделник, пазарен ден, в който кипи оживление. Към 16.00 ч. идилията умира. Мостът и заводът за боеприпаси, които са официалната цел на „Легион Кондор”, остават непокътнати, но 70 на 100 от всички останали постройки са напълно разрушени от най-модерните за времето си образци на бойната техника. Над 40 тона експлозиви оставят дълбоки кратери. После идва ред на запалителните бомби. Пожарът е невъзможен за потушаване. Цивилните жертви са 1654. Германците признават за едва 300. А Франко отказва да признае, че бомбардировки въобще е имало. 

Герника е символично пространство и ключово за овладяване по време на войната. Там кастилските, а по-късно и испанските крале полагат клетва да пазят по-специалните права на баските. Специален, но беззащитен. Такъв град е сразен.  

След случилото се Пабло Пикасо рисува прочутото си живописно платно с размерите на стенопис. Показва го на Световното изложение в Париж през същата година и светът узнава истината. Днес то се пази в Музея „Кралица София” в Мадрид. А шоколадовата му реплика е в Герника. Как местните я възприемат 84 години след трагичното историческо събитие? 

„Истината е, че се изненадахме. Денят след откриването бе денят на годишнината от бомбардировките. Видяхме как се вълнуваха хората там, гледайки картината. Тези, които се приближаваха, за да я видят, а това можеше да стане в определени часове, накрая ни разказваха истории от войната, истории за бабите и дядовците си, за родителите си. Бяха много благодарни за направеното от нас. Днес картината се превръща и в образователен и културен предмет, защото всички училища в района я използват, за да преподават случилото се в Герника.“

Лорена не е от Герника. Семейството ѝ не е преживяло лично ужаса на войната. Но и тя, и колегите ѝ са силно впечатлени от срещите в малкото градче: По някакъв начин хората почувстваха, че чрез тази картина сме успели да предадем историята им. (…) Имаше хора, които трябваше да сдържат сълзите си на излизане.“

Днес Герника-Лумо, основан на 28 април през 1366 г., си е все там, закотвен на своите десет метра надморска височина, с малко над 16 хиляди жители. Вече го наричат град на мира. Но все така помни.  

„Герника еволюира с годините, но пази много от тази история. Това е традиционно баско място. В деня след откриването, деня на бомбардировките, бяхме там и чухме сирената, дала навремето сигнала, че идват да бомбардират Герника. Видяхме как вадят сирената от оръжейната фабрика „Астра”, където се е намирала в онзи момент. Веднага щом я пуснаха, всичко спря, дори трафикът. Нищо не се движеше. Това е моментът, в който си спомняме за семействата си и за страданието им.


Герника определено оставя диря в изкуството. Освен Пикасо на случилото се в градчето творби посвещават поетът Пол Елюар и композиторът Октавио Васкес. И не само. Пикасо обаче ще преобърне артистичния свят с картината си. За мнозина тя е неговото коронно произведениеКак се стига до него? 

Испанската гражданска война е отразена от фоторепортерите и обществото много бързо научава за зверствата в хода ѝ. Разказват, че ден след бомбардировките над Герника, на 27 април, Пикасо разгърнал сутрешния си вестник в Париж и видял фотографиите на опустошението. Той е политически активен, на страната на Републиката. През пролетта вече е получил поръчката за участие в Световното изложение, но видяното в пресата го потриса и променя кардинално идеите за поръчаната творба. Първите шест скици прави на 1 май. В средата на юни „Герника” е завършена, а през юли – доставена до републиканския павилион. Останалото е история.

Картината започва да пътува, за да носи разтърсващото си послание надалеч и да събира пари за испанските бежанци. Става символ и на други градове, сразени от военни действия като Дрезден, Берлин и Хирошима. Репродукции на платното се появяват тук и там на протести по цял свят.  

Пикасо разбира отлично политическия заряд на творбата си. От началото на Втората световна война е поставен под наблюдение от нацистите точно заради силното влияние на „Герника“. През годините се разпространява и легендарната история как веднъж нацистки войник посетил ателието му в Париж, посочил към репродукция на картината и попитал: „Ти ли го направи?”, а Пикасо отговорил: „Не, ти беше.”

Художникът знае – трябва да опази „Герника”. С документ забранява юридически завръщането на платното в Испания, докато там не се установи демократичен режим. То се озовава на испанска земя едва през 1981-ва, 6 години след смъртта на Франко и 8 след кончината на Пикасо. Показват я през бронирано стъкло, което е премахнато чак през 1995-а

Отзвукът от Пикасовата „Герника” е огромен и днес. Тя е обект на интерес, изследвания и – разбира се – буди въображението на мнозина, които създават реплики на картината. Включително от любимото на „Изотопия” „Лего”. А вече и от шоколад. Какво чувство се поражда у майсторката на шоколада Лорена Гомес, когато за първи път се изправя пред сладката репродукция на творбата

Нямам думи, с които да го опиша. Емоциите ме удариха с пълна сила. Внезапно дойде гордостта от това, което сме били способни да направим. Започнахме да работим на 9 април и приключихме на 21 април. На 25-и бе откриването. Освен че създадохме картината, трябваше да организираме хубаво събитие. Пристигнахме развълнувани, но и много изморени. В началото се появи танцьорка, която представяше страданието на Герника. Всички бяхме много податливи на емоции в този миг, изживявахме го наистина, защото звучеше песен на име „Герника” на Микел Лабоа, която предаваше чудесно усещането на момента. Така, когато бяхме най-изтерзани, падна завесата и се появи картината „Герника”. Имаше много аплодисменти и викове, не можехме да се сдържаме, имаше и сълзи. Беше много емоционално за всички да видим крайния резултат.“

А колко дълго ще оцелее той? Все пак шоколадът си е шоколад... При подходящите условия – около две години в добро състояние. Ще се наложат и поправки на някои части, но при правилната температура, има шанс картината да ни радва още дълго. И да, това не означава, че можете да си хапнете от нея.

А Лорена и колегите ѝ няма да съжаляват много, когато двете години отлетят, защото вече мечтаят за бъдещето:

„Герника” е проект, който ни отвори много врати. Като начало към нас се присъедини Академията за шоколад на Байон. По един или друг начин ще създаваме международни проекти. От друга страна, с нас вече се свързват от гастрономическите факултети в Страната на баските. Това е важна цел, защото баската гастрономия е позната по света, както и картината, а ние, като сладкари и шоколатиери, не искаме да сме бедната сестричка на гастрономията. Искаме да ни издигат на същата висота. Освен това е нужно и обучение, за да се образоват млади хора, които след това да спасят приемствеността между поколенията в занаята. Тук, в Страната на Баските, това е много важно. Планът ни е амбициозен, но смятаме, че ще се справим.“

Увереността не идва от местна сладка тайна на шоколада. „Мисля, че тайната се крие в съюза ни. Фразата „Съединението прави силата” е истина“. Очевидно баски и българи лесно ще се спогодим. Така може да стане и с Германия, Северна Ирландия и Франция, където вече са поискали шоколатиерите в сдружението на Лорена да направят картини за тях. Тя пък с радост приема идеята да покажат „Герника“ и в България.

А докато таим надежда това да се случи, ви предлагаме да чуете цялото интервю с Лорена Гомес в звуковия файл. Облизването, докато слушате, е гарантирано!

Снимки: Лорена Гомес, www.pixabay.com 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Ива Гигова

Ива Гигова: Тенисът е присъствал непрестанно в живота ми

Ива Гигова от почти 20 години е треньор по тенис , като е преподавала на деца и възрастни, а в момента и на студентите от Университета за национално и световно стопанство .  Ива тренира тенис от съвсем малка. Няма спомен в живота й да не е присъствал спорта. Участвала е на тенис турнири за първи път на 10-годишна възраст София , а след това идва..

публикувано на 29.11.24 в 12:24

Проект за емоционална интелигентност: Осмокласници разпознават основно страх и гняв

Ротари клуб - Силистра в екип с психолози реализира сред осмокласници от всички училища в града проекта "Опознай емоциите си". Те успяват да разшифроват нивото на емоционалното здраве сред подрастващите и основните им изводи са, че липсват силни емоционални връзки и диалог с родителите .  Според психолозите освен с децата, трябва да се..

публикувано на 28.11.24 в 14:40
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58