Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дария Михалкова възражда автентичната женска носия манофил

Снимка: личен архив

Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия - манофил.

Ръководителят на столичния ансамбъл "Хоро" Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово - района на градовете Перник, Брезник и Трън. Характерна за региона за началото на 19 век е носията манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезано по пазвите, полите и ръкавите отвори. Под нея е имало дълга риза от памучно или ленено платно сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана особено по ръкавите.

"Като малка в ансамбъла съм танцувала с ансамблов манофил, който беше по модел на автентичния и това ми беше любимата носия. Постепенно се поинтересувах откъде е и се оказа, че от място, откъдето са майчините ми корени и разбрах защо ми е толкова любимо. Още от тогава си мечтая да имам манофил", каза за БНР Дария Михалкова.

Решена да направи възстановка, тя споделя идеята си със Светослав Петров, който от дълги години се занимава с реставриране на автентични носии и накити в Елена:

"Първият сблъсък с автентичния манофил беше може би 2016 година в София. Отидохме с нея на изложба в Националния етнографски музей и там имаше изложен автентичен манофил, цялата носия, направихме доста детайлни снимки, които ги запазихме и останаха в нас за известно време".

По думите му съхранените манофили в Националния етнографски музей са 300-годишни.

"Можете да си представите колко е разпространено това нещо щом е на 300 години - има запазени може би 2-3 комплекта, ако изобщо са цели комплекти. Принадлежи към един много стар тип облекло, което вече е отминало и за това говорят самите материи, самият начин на украсата, тъй като в по-ново време се залага повече на ширити, гайтани, докато при манофила всичко е бродерия, няма готови елементи, които да довършат украсата".

Снимка: личен архив

След дълги разговори се насочват към Самоков, откъдето е майсторът, който изработва носията - шивачът Ани Йовева:

"Мислех, че няма да ме затрудни кой знае колко, но после не се оказа съвсем така. Аз също отидох в Националния етнографски музей и също съм направила много снимки на този манофил, както и на ризата към манофила".

Тя решила да замени вълнените конци с памучни:

"За сметка на това съм използвала бод, който постига релефа на вълнените конци и плътността".

В момента носията все още е в процес на изработка. Накитите са изключително редки, но голяма част от тях вече са налични.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адресът на улица

Не е тайна: На адрес в Стамболийски са регистрирани над 1200 души

Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. На улица "Петко Рачов Славейков" №31 живеят над 1200 души.   Казусът бе огласен от депутата от "Възраждане" Кръстьо Врачев, който обяви в парламента данни от проверка на Областна администрация в Пловдив...

публикувано на 10.09.24 в 06:52
Архимандрит Епифаний

Архимандрит Епифаний за чудотворната икона "Богородица-Вратарница" от Роженски манастир

Едно от най- посещаваните селища в Община Сандански безспорно е Мелник, най- малкият град в България. Някои го свързват с мелнишкото вино, други с културните събития тук, но най- яркият белег на това място си остават десетките стари църкви, съградени по времето на Деспот Слав, който превръща селището в търговски и духовен център.  Деспот..

публикувано на 09.09.24 в 08:52

Голям интерес има към острова "Света Анастасия" и това лято

Силен туристически сезон на остров „Св. Анастасия“ през това лято. Над 30 хиляди души са го посетили до края на август. Традиционно най-много са българските туристи, но многобройни са и чужденците, които посещават атрактивната дестинация. Тази година тя отбеляза 10 години от функционирането ѝ като туристически обект.  Август е..

публикувано на 08.09.24 в 06:08

Стари вещи оживяват в дома на семейство Михайлови

Битова стая, събрала уюта на живота на българите отпреди 100 и повече години – това присъства в дома на Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тяхното семейство посрещна екип на "Хоризонт" преди броени седмици с традиционните за Добруджанския край зелена баница и наложена мамалига. Разказахме ви и как тези гостоприемни..

публикувано на 08.09.24 в 05:55

В село Кърпачево ще се проведе международно туристическо обучение

Сдружение „Деветашко плато“ организира от 10 до 12 септември международно туристическо обучение за създаване на нови продукти за развитие на туризма в селските райони.  Обучението ще се проведе в старата мелница в село Кърпачево, която беше превърната преди няколко години в образователен център.  В него ще участват партньори на..

публикувано на 08.09.24 в 05:48

Луксозно издание на Рибния буквар отбелязва 200 години от създаването му

Сдружение "Българска история" отбеляза 200 години от публикуването на първия български учебник, написан на разговорен език и със светско съдържание, познат на всички българи като "Рибния буквар". Луксозното юбилейно издание се отличава с паралелно напечатани оригинални и осъвременени текстове. Негов редактор е докторът по история Теодор Борисов...

публикувано на 06.09.24 в 17:21

Поредицата "Седемте хълма" възкресява паметта за Пловдив

"Южнобългарска хроника" на Димитър Мантов е част от библиотека "Седемте хълма", посветена на Пловдив. Това е втората книга от автора, която е включена в поредицата. Другите заглавия от библиотека "Седемте хълма" са "Този шарен Пловдив" от Георги Райчевски, "Ескадронът" от Стефан Дичев, "Хълмът" от Димитър Кирков, "Да живей съединението"..

публикувано на 06.09.24 в 14:38