„За мен наистина е голяма чест да свиря с този оркестър. Изпитвам истинско уважение към националните оркестри на всички радиа, дали в Германия, Испания, към всички, където съществуват. Очарован съм от начина, по който тук, в България свирят, от работата с диригента Кадин“, споделя своите впечатления музикантът в интервю за БНР.
„Китарата ме откри, смятам, че тя ме избра, защото аз никога дотогава не бях казвал, че искам да свиря на китара. А след това, поради различни обстоятелства в живота и някак по детски, не толкова съзнателно, избрах китарата. Съвсем неочаквано и изведнъж - докато слушах диска на много известен китарист, професионалист – беше сюблимен момент, като дежа вю, прераждане, сякаш вече съм бил китарист в предишен живот.“
Рафаел Агире признава, че е доста взискателен към себе си и има характер на състезател.
„Стремеж към това да се усъвършенствам непрекъснато. Особено когато искам китарата да не звучи само като китара, а да звучи сякаш цял оркестър свири, или сякаш някой пее, или да носи със себе си различните музикални стилове.“
„Слушам музиката не като човек, който е в колата и си пуска музика, за да се наслади. За нас, музикантите, е различно. Ние се стремим да научим, подобно на писателите, които не четат просто, за да четат. А четат по начин, за да могат после да напишат книга, така е при нас музикантите. Винаги сякаш си в работен режим и се изисква постоянство“, казва още Агире.
Испанската музика е тясно свързана с фолклора ни, с различните ритми. И ако не ги носиш в себе си още от детството, не си танцувал или пял под тези ритми и звуци, не си ги слушал – в началото е по-трудно, разказва китаристът.
Рафаел Агире има номинация за „Грами“. Запитан какво е усещането на тази възраст човек да е постигнал толкова много, той отговаря, че се чувства окрилен.
„Съвсем наскоро дискът, в който взех участие - на Warner Classic, получи наградата на BBC Magazine в Лондон, бе номиниран като най-добър диск за опера. Всичко това е чудесно. Наградите ти напомнят и са признание за труда. Не е лесно, но всяка сутрин като се събудя винаги си казвам: „Трябва да ставам по-добър в това, което правя“ и така е всеки ден всеки за мен. Като изкачването на планина, чийто връх никога не стигаш, но винаги се стремиш към него.“
Как изглежда музикалното ежедневие на Рафаел Агире?
„Само за китарата всеки ден отделям по три часа. А след това изучвам и други неща, слушам музика, чета партитури, книги, свързани с музиката. На 19-годишна възраст отделях по шест часа на ден, тоест учех двойно повече. А когато се занимаваш с музикален инструмент, за мен е сякаш да четеш дълго време книга с хиляди страници. Това е една книга без край.“
„Постоянството и концентрацията са много важни. Живеем в толкова хаотичен свят, с телефони, интернет, много неща, които ни отвличат вниманието и се налага аз като китарист да се посветя само на това нещо и е наистина доста трудно.“
Пандемията за Агире била шанс и нова възможност.
„Да се замисля за много неща и да ги погледна от друг ъгъл. Моят живот беше много шеметен, френетичен и това затваряне беше важен момент, в който да осъзная какво точно искам да правя, къде да насоча моето време и енергия и дори когато не свиря или не съм на турне. Имах и ясно осъзнаване за някои неща, както и за това да прекъсна или да оставя други неща, или да се преборя с някои лоши навици. Да, това време ми позволи да се насоча ясно към неща, които харесвам.“
Kaкви хобита има Рафаел Агире?
„Може и да ви зчучи налудничаво, но много обичам да ходя пеша и то без посока. Излизам на улицата и сякаш започвам да импровизирам, на момента си създавам нови пътеки. Когато съм в друга държава, пак го правя. /…/ Изведнъж попадам на някой ресторант, който много ми допада или на магазин със старинни вещи, или пък се заговарям с човек, като го питам за часа. Не обичам да следвам препоръки, виж това и това, посети този паметник.“
От кого се учи Рафаел Агире, има ли свои идоли?
„Много са наистина. Марадона, Реноар, Ал Пачино, Пако де Лусия, Каетано Велосо - харесвам хора с различни таланти. Вярвам в това, че всеки човек има талант, който може да развие. За съжаление, по света не се обръща внимание на това всеки да открие своя талант. Ето, ако аз не бях започнал да свиря на китара, никога нямаше да разбера за този талант. Аз наистина бях късметлия, но продължавам да вярвам, че всеки от нас има определен талант и ако човек сериозно се замисли, ще си даде сметка, че носи в себе си нещо уникално, че е с нещо по-добър от неговите съседи или приятели и това наричаме талант. А като го откриете, задължително трябва да го развивате и споделяте. Наистина малцина са тези, които имат късмета да го открият.“
След краткия си престой в България, открива ли Агире нещо общо между испанците и българите?
„Да, замислям се, че хората тук са много широко скроени, каквито са в Испания, това е нещо общо. После - близостта с Гърция, може би. За нас Гърция също е близо. Като цяло Гърция е оказала влияние върху европейката култура, политика, архитектура, в много области. Тази близост със средиземноморска държава е друга точка на сближаване, нещо като мост.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Славена ИлиеваСрещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението . Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка. Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..
През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
С исковата молба в съда в Люксембург целим да докажем, че решението на Съвета на ЕС за присъединяването на България към еврозоната и двата..
Започна протестът пред централата на "ДПС-Ново начало" в защита на кмета на Варна Благомир Коцев под надслов "За свободна България - без Пеевски,..
Има триединство на КПК, Прокуратура и дирижирано назначени съдебни състави чрез неслучайно разпределение на делата. Това каза пред БНР адвокат..