Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отец Йордан Карагеоргиев за скритите пластове в душата на лишените от свобода

Отец Йордан Карагеоргиев
Снимка: Емил Енчев

Ако се върнем в историята, ще видим, че най-масовото бягство от затвор в страната е било в Старозагорския затвор през пролетта на 1972 година. Още тогава българската православна църква се опитва да влезе сред лишените от свобода, защото Бог не бяга от своите чеда. Тогава се е разчитало на друго превъзпитание и не се е допускало в затвора да се говори за вяра и опрощение. Днес църквата работи активно с лишените от свобода.

Служението в Старозагорския затвор започва още преди 1944 година. С навлизането на атеистичния период обаче на мястото за уединение с Бога се построяват килии за осъдените на смърт. През 1994 година, на Гергьовден, блаженопочиналият митрополит Панкратий поставя нови основи с освещаване на параклис. Започва ежеседмично служение. Първата литургия е на 2 юни, а работата с лишените от свобода е поверена на отец Йордан Карагеоргиев, който служи там и до днес.

Два месеца преди да стана духовник никога през живота си не съм мислил, че ще дойде такова време. В това време бях кореспондент на един централен вестник. В Стара Загора завършвах журналистика. В началото като млад духовник ми беше по-лесно. Нещата бяха черни и бели. В един момент започваш да преоткриваш пластове в човешката душа, която иначе, както казваме в затвора, трудно се улавят. Тук има много стойностни хора, каквото и както да прозвучи. Тук понякога има много повече достойнство и принципност, отколкото, когато се излезе навън“, каза за БНР отец Йордан Карагеоргиев.

Желаещите не могат да бъдат обхванати и за целта се построяват още два параклиса в помощното стопанство. Оказва се, че и те не са достатъчни. Така през 2000 година се изгражда най-големият храм в местата за лишаване от свобода, направен по всички канони. Той носи името на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Осветен е през 2004 година.

"Така е построен храмът, че когато затворим вратата му вътре лишените от свобода се чувстват, че са извън това място, където са", допълни в предаването "Рано в неделя" Карагеоргиев.

През годините над 2000 души са приели Свето Кръщение след разговори, катехизация и усилена културно-просветна дейност. В храма започват и първите венчавки на лишените от свобода.

Това е и причината да се изгради параклис за близките на затворниците, които най-често търсят подкрепа сред свещенослужителите, защото според отеца те са тези, които могат да им дадат сили след Бога. След 6-годишно прекъсване, през есента, в курорта Старозагорски минерални бани ще се проведе Национална среща на свещениците, служещи в местата за лишаване от свобода, на която ще се обсъдят добри практики.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00