Разногласия около проекта за нова сграда в центъра на София

Пететажен апартаментен хотел с обществена функция на първия етаж се очаква да има на празното сега пространство. Районът е между реконструираната от нула преди години сграда, в която сега се намира Българската банка за развитие и стената на зала „България“, в билетната каса на която точно заради неразбории през 2014 г. багер проби дупка при строеж. Така новата сграда би трябвало естетично да закрие причудливи строителни решения, да заличи белезите на запуснатост, бомбардировки и немарливост в самото сърце на София. 

"Целта ни е да върнем на града автентичния вид на тази фасада", казва проектантът арх. Тодор Бояджиев на скорошна онлайн дискусия. 

"Ясно е определено като брой етажи, броят подземни нива, височини, коти, към които сградата трябва да се придържа, за да се подсигури нейното вписване в силуета на околните сгради. Всички сме наясно, че обкръжаващата среда е много натоварена откъм културно и смислово значение. Трябва обаче да бъдем наясно, че не може да оставим нещата занапред в центъра на София да изглеждат по този начини и трябва заедно да намерим решение, възможно най-добрия вариант да възвърнем блясъка на това място в център на София". 

Като възможност стои и фоайето на зала "България" да бъде свързвано с новата сграда. Така от залата може да се излиза и към планирания вътрешен двор, където ще има и дървета, и градина. Фасадата ще бъде възстановена по автентични техники, за междинната част ще се ползва каменна облицовка. А за модерната част над ъгъла - стъклена окачена фасада. Именно тази фасада е била сред притесненията на Министерството на културата. 

Арх. Тодор Бояджиев казва, че е имало притеснения, че надграденото над ъгъла на "Княз Александър I Батенберг" и ул. "Аксаков" със стъкло и окачена фасада ще отвлече вниманието от историческия вид на сградата. Затова от архитектурното бюро обещават ново решение, което ще промени акцента - от модерната част на сградата той ще бъде визуално преместен към историческия контекст на мястото. Очаква се там да има и купол.

"Куполът, който се предвижда, както се казва по-добре без него, ако ще изглежда по този начин, защото както прочетох коментари, прилича на пъпка върху сградата", изтъкна независимият общински съветник Борис Бонев, който призова и цялата документация по проекта да бъде качена за обсъждане. 

Критики се чуха и към виждащата се от проекта през прозорците оригинална плоча и предвидената отдясно козирка.

"Със сигурност наличието на тази плоча в комбинация с тези витрини е крайно неподходящо и със сигурност има някакъв удачен начин, по който да се преосмисли нейният контакт със стъклата. Дали това ще са частични зарязвания на тази плоча, дали ще е тониране на витрините в някаква част, но считам, че това със сигурност е въпрос, който трябва да бъде овладян и то считам, че е редно да бъде овладян на идейна фаза, а не на работна такава, защото сградата е на пъпа на града и това са важни въпроси. Тази козирка, която предлагате в десния обем, който е изцяло нов, тя идва на много нелогично място спрямо историческите фасади и освен това предвид, че на ъгъла на "Аксаков" и "Дякон Игнатий" човек е на една по-висока кота, тази козирка чисто визуално ще изглежда още по-ниска, когато човек се приближава към нея от този ъгъл, който считам, че е основен подход", коментира архитект Таня Митакева.

„Плочата може да бъде „овладяна“, но не може да бъде премахната, защото е част от паметник на културата“, обяснява арх. Тодор Бояджиев. Козирката ще е част от общественото пространство.

В презентацията други архитекти установиха, че липсва подземният гараж на две нива. Но липсата му пък е била обоснована от другото възможно препятствие. Тъй като бъдещата сграда е в рамките на историческия център, много е възможно да има археологически интересни артефакти. От архитектурното бюро разясняват, че археологическо проучване не може да има преди областният управител на София да издаде право на строеж. Ситуацията се утежнява от това, че в рамките на парцела има споделена собственост между Софийска филхармония, възложителя на проекта и областта.

"След одобрение от Министерството на културата и одобрение на този идеен проект нашата първа стъпка ще бъде провеждането на пълните спасителни археологически проучвания. На базата на тях ще преосмислим още веднъж нашето архитектурно решение", изтъкна арх. Тодор Бояджиев. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.