Експерти обсъдиха възможности за обновяване на сгради в Плана за възстановяване

Последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост предвижда близо 3 милиарда лева за програми за енергийна ефективност на сградния фонд.

Допълнително по Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд до 2050 г. се  предвиждат инвестиции от близо 27 милиарда лева през следващите 30 години, с които да бъдат обновени около 60% от жилищните сгради.

Според експертите обаче, за да се постигне очакваната резултатност, е необходима промяна в начина на изпълнение на проектите. Защото постигнатото до момента, с първите два милиарда, не е много, според Юлиан Попов от Европейския институт за сградните характеристики. А Ивайло Алексиев от Агенцията за устойчиво енергийно развитие представи данни, според които 65% от необновените сгради са в жилищния сектор и 35% в нежилищния. Като брой 90% са еднофамилни жилищни сгради, но като разгъната застроена площ - многофамилните са на практика над 50 на сто.

"Няма нужда да разчитаме изцяло на чисто финансовия сектор, в много държави в региона, както и в България, има специализирани фондове, които доказаха, че могат да финансират доста успешно енергийна ефективност и устойчива енергия през годините, доколкото виждам развитието на пазара място за такива специализирани фондове има и този пазар става все по-голям и по-голям. Така че подобни фондове, които да миксират техническа експертиза и финансов компонент наистина са едни от играчите на пазара на финансови инструменти за енергийна ефективност, които ще играят основна роля в годините напред", каза Марко Марков, финансов експерт по енергийна ефективност.

Според представените модели на финансиране санирането ще се извършва вече не толкова безвъзмездно, колкото с процент самоучастие. Но преходът ще бъде плавен и с изгодни кредити, обявиха представители на финансовите институции по време на форума.

В момента процесът е абсолютно хаотичен, а състоянието на българския сграден фонд е под всякаква критика и на дъното на всички класации за енергийна ефективност, обяви експертът Юлиан Попов:

"Българските сгради са недопустими, начинът, по който се строи, начинът, по който се обновява, е недопустим. Подобно нещо не би трябвала да съществува в страна, която се нарича европейска страна, а частичното обновяване или санирането на апартамент по апартамент е нещо, което не съществува в друга държава. Това е уникален български патент. Тук там някъде, в някои крайни квартали на Букурещ може да се види нещо такова, в Косово може да се види, в Сърбия не може да се види, дори извън Европейския съюз подобно нещо не би трябвало да бъде възможно, то не трябва да се разрешава и това не е само визуален проблем". 

Едно от решенията според Юлиан Попов е свързването на европейските средства за енергийна ефективност с множество други източници, включително и с личните спестявания на българите. Той предложи около 5 или 10% от средствата в Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат заделени за изследователска, аналитична дейност и обучение:

"Защото онова, което направихме с първите 2 милиарда, е, че направихме едно нещо и не знаем какво сме направили. Никой няма информация колко енергия се спестява, какви трябва да бъдат стандартите в Южна България, в Северна България, в различни климатични зони. Тези 2 милиарда лева свършиха някаква работа, но те не произведоха никакъв интелектуален продукт".

А според местните власти, за да върви процесът, е от изключително значение какви изисквания ще поставят общините към собствениците на сградите.

"Привличане на средства и спестяване на разходи, това е интересно. Предполагам, че повечето колеги, които са отговорили, визират привличането на безвъзмездни средства", коментира Антония Новакова от Столичната община.