Добротворчество по време на военен конфликт

Югът на Израел и преди всичко селищата на границата с Газа от седмица са обстрелвани с ракети, със запалителни хвърчила и балони. Това е един от най-гъсто населените райони на еврейската държава. Тя е на границата между Крайбрежната ивица и пустинята Негев, която учените и трудолюбивите ръце на кибуцниците са превърнали в плодородна градина. Нощи наред цели семейства спят в скривалищата заради непрекъснатия обстрел. Детските заведения и училищата са затворени. Повечето от магазините - също. Налага се всяко семейство да си има хранителни запаси, но не са знае за колко време ще им стигнат.

В социалната мрежа се появиха съобщения от типа: „ Жилището ми не е голямо, но се намирам в един от най-отдалечените квартали на Йерусалим, до Юдейската пустиня, където обикновено ракетите не достигат. Искам да поканя семейство от Юга на страната да поживее при мен, докато свършат обстрелите. Могат да бъдат настанени максимум 5 човека. Контакти - на лични. Серж Вайслер“.

При Сергей Вайслер веднага пристига семейство с 3 малки деца. Има и други като него. Обикновено в малките къщи и апартаменти хората се сместват, за да приемат бежанци от проблемен регион на страната. Често помагат в снабдяването и изхранването на гостите, пристигнали почти само с най-необходимото. Обитателите на вилите и собствени големи къщи най-често предпочитат да платят на хотел в район, до който ракетите не достигат, за да настанят бежанци.

В това има традиция. По време на Ливанската война, когато Северът на страната бе обстрелван от Хисбула, хората от Юга приемаха семейства с деца от пострадалите селища. Тогава олигархът Аркадий Гайдамак беше построил цяло село от сглобяеми къщи. Освен подслон и храна беше осигурил за бежанците медицинска и психологическа помощ. Там дори гостуваха артисти от телавивските и йерусалимски театри, мюзикъли, балет в желание да помогнат на търсещите защита, за преодоляване на изживения стрес.

Защото дори ракетата да не е паднала върху собствения ти дом, очакването е ужасно. След като завие сирената, в центъра на страната имат 7-9 секунди, за да отидат до скривалищата или поне да излязат от апартамента си на бетонната площадка на стълбището. На Юг времето е секунда-две и хората направо живеят в скривалищата си. На стълбището е безопасно само ако няма пряко попадение. След това всички наострят уши. Чува се свистенето на ракетите и „бум“. Сравнително скоро започва да се разпознава дали ракетата се е разбила сама, причинявайки щети, или е била прихваната и взривена от защитните системи „Железен купол“ и „Вълшебна пръчица“.