Мадагаскар пред хуманитарна криза

В момента сушата и опустошителният глад предизвикват бежански вълни в южната част на най-голямата островна държава в Индийския океан и четвъртия по големина остров в света с население 27-28 милиона души.

Мадагаскар е наричан Осмият континент. На острова се развиват уникални видове - 90% от местните растителни видове са ендемични, подобно на Коста Рика.
Населението на Мадагаскар се занимава главно със земеделие и с риболов, а в земеделието се отчитат вече три години на лоша реколта, разказва пред БНР Стефана Сбиркова, която от две десетилетия живее в Мадагаскар. 

В Южен Мадагаскар сега се наблюдава силен пясъчен вятър, който навява реколтите.

В страната работят над 300 международни организации, сред тях много хуманитарни. По последни данни помощ е била раздадена на повече от 700 хиляди души. Голяма част от населението в засегнатите от сушата райони напуска селата и се отправя на север, допълва Сбиркова.  

В Мадагаскар се обезлесяват големи площи, защото част от селското население се препитава от дърводобив и дървени въглища. Горски площи се преобразуват и за земеделие, казва още Стефана Сбиркова.

„Мадагаскар е една прекрасна държава. Климатът като цяло е много хубав. Населението е много симпатично. От историческа гледна точка първите преселници тръгват от Индонезия. Има 18 етноса. Има една смесица между азиатското спокойствие и африканското желание за подобряване на ситуацията.“

Според Стефана Сбиркова отвъд конкретното решение за кризата сега, трябва да има визия за дълготрайно подобрение на ситуацията  през следващите 20-30 години: да се построят пътища, да се осигури достъп до питейна вода.

„Мадагаскар е била преди доста години износител на ориз. В момента не може да изхрани собственото си население и е длъжна да внася ориз.“  

Парадокс има и в това, че тъкмо южната част на страната е богата на подземни блага като алуминий, желязна руди, слюда, кварц, въглища.

„Сушата, гладът в Мадагаскар не са се появили сега или преди 5 години, те си съществуват. Населението в тази част е безкрайно бедно и историята познава и по-тежки случаи. Сериозен проблем е, че не се търси решение на случващото се в дългосрочен план, винаги се обявява извънредно положение и се правят проекти за един или два месеца, но не в дългосрочен план“, отбелязва той в предаването „Нощен хоризонт“.

„Мадагаскар е островна държава. Климатът на острова е много разнообразен, но специално в южната част се наблюдава полупустинен климат. Имало е обезлесяване, самата зона е като пустиня. Вали много рядко, около един месец, но сме имали и година, както беше през 2019-а, имахме дъжд само една седмица за цялата година. Затова хората там използват баобаб - местните знаят как да отворят баобаба, без да чупят дървото, и да го използват като хранилище за вода. После тази вода се съхранява и трябва да стигне за цялата година, за земеделието, за различните нужди“, разказва Абрахам Рацзаф.  

Освен сушата, друг голям бич е сигурността и специално dahals (дахал), на малгашки език - крадци, вилнеещи в селищата, които пречат на хората спокойно да отглеждат и да продават реколтата си, допълва картината Рацзаф.

Той обръща внимание на съчетанието между полупустинен климат и обезлесяване в южните части на островната държава.

„Ако пък има залесяване, то не е подходящо, тъй като се залесява с евкалиптови дървета, които не са характерни за нашите ширини, а този вид дървета никога не се адаптират към климата на Мадагаскар, и най-вече на Юга, тъй като евкалиптът се нуждае от много вода, а там липсва такава.“

Заради абаносовото дърво, заради палисандъра се унищожават местообитанията на редки животни, например на лемурите, дава пример той.

„Това високо търсене на скъпоценна дървесина, което има на световно ниво и готовността на мадагаскарското правителство да сече и продава, вместо да опазва природата си, със сигурност допринася за ситуацията. В Мадагаскар бедността е огромна. /…/ Само един елит се облагодетелства от продажбата на тези скъпи дървесини.“

Извън туристическите части на острова се живее в крайна бедност, изтъква Пенчев. По думите му правителството не е особено дружелюбно настроено към западните неправителствени организации и се ориентира по-скоро към тези от Русия и Изтока.