Ще има ли средства, които да осигурят допълнителните плащания към заетите на първа линия в борбата с Covid-19? Този въпрос излиза на дневен ред, след като служебното правителство гласува удължаване на епидемичната обстановка.
До края на юни се очаква да свършат 50-те милиона лева финансиране от държавния бюджет, предвидени за допълнително заплащане на заетите на първа линия в борбата срещу Covid-19. Те бяха отпуснати допълнително по бюджета на здравното министерство през март.
„23-24 милиона лева на тримесечие отиват за хората на първа линия. До юни месец тези средства 50 милиона най-вероятно ще свършат, трябва да бъдат прехвърлени от този буфер средства, за да продължи изплащането на 1000 лева на хората, които са на първа линия“, предупреди д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на Здравната каса.
„Тези пари се осигуряват, като се приспадат от по 5% от бюджетите на всички държавни институции или се формира този буфер, за да могат да се ползва за такива цели“, обясни той.
Министерският съвет удължи срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. Това означава, че здравното министерство трябва да направи нов трансфер към Касата.
След въпрос от БНР към Министерството на здравеопазването в какъв размер ще бъде трансферът и ще бъдат ли покрити разходите на Касата за допълнителните възнаграждения за заетите на първа линия, получихме писмен отговор, в който се казва, че се подготвя нов проект на постановление, за допълнителни разходи и трансфери по здравния бюджет. В съобщението се казва още, че допълнителните 1000 лева към заплатите, ще се изплащат до края на срока на удължената епидемична обстановка.
Според д-р Кокалов, който е и вицепрезидент на КНСБ, е необходима спешна актуализация на бюджета, за да се подсигурят парите не само за хората на първа линия.
„В момента, в който имаме парламент, може да се внесе актуализация на бюджета. Парите за справяне не са само за хората, които работят на първа линия. Те са за компенсация и на бизнеса. Това временно правителство, тъй като няма парламент, няма как да актуализира бюджета и то трябва да търси други буфери в бюджета, за да ги осигури“.
От началото на пандемията от Covid-19 България е получила 1 милиард и 300 милиона лева от Европейския съюз по програмата „REACT-EU“, като средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 година, които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на пандемията, сочи справка от документи на Министерството на финансите. Общо от европейските програми на същия програмен период са заделени 2 милиарда и 300 милиона лева, сочат данните.
Според икономиста Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика липсва отчетност на средствата:
„Най-големият проблем от това, което имаме досега и което досега е направено от страна на финансовото министерство като цяло от правителството е липсата на отчетност на парите“.
Въпреки това през март тази година правителството, още докато работеше 44-ото Народно събрание, гласува отпускане на допълнителни 96 милиона лева като трансфер в бюджета на здравното министерство, което от своя страна трансферира пари в Здравната каса. От тях 46 милиона лева за лекарството Ремдесивир, а останалите 50 милиона лева за премии по 1000 лева на заетите на първа линия в борбата с Covid-19.
Недостигът на средства правителството пребори, след като създаде компенсаторен механизъм към член 106 от Закона за държавния бюджет, с който да осигури лекарства, предпазни средства и апаратура в кризисна ситуация. Това обаче стана за сметка на бюджетните дружества, като министерства и обществени медии, които бяха ощетени с до 5% от бюджетите си. Например Българското национално радио е с близо милион по-ниска издръжка.
„Основният въпрос е дали има пари в този буфер. През годините винаги са съществували и въпросът е дали те не са изчерпани, дали не са изразходени по други пера - да бъде проверено от новия финансов министър и от служебното правителство как точно и защо по този начин се е случило“, допълни Аркади Шарков.
Размерът на следващия трансфер все още е неизвестен.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
На 26 и 27 юли в Силистра ще се проведе третото издание на събитието „Пикник с кауза“. Организаторите от сдружение „Бъдеще за Силистра“ обещават два дни с богата програма – музика, забавления и подкрепа за историческо наследство. Всички събрани средства ще бъдат инвестирани в проект за визуализация на южната крепостна стена на древния..
От Велико Търново за седма година започна поклонническият поход "Светият път", посветен на 556 години от пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от старопрестолния град до Рилския манастир. За повече от месец поклонниците ще извървят близо 700 километра. Мощите на свети Йоан Рилски са първите, които са пренесени в старопрестолнината Търново през..
В най-тайнствената и мистична българска планина - Странджа, се намира най-големият природен парк у нас. В горещите летни дни туристите по Южното Черноморие могат да се възползват от прохладата на планината, да се докоснат до нейните исторически, природни, кулинарни и древни забележителности. Странджа е магия, която пленява духа ...
По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем позитивни, да почувстваме нови сили, за да продължим напред. Казват, че енерготерапията е професията на бъдещето. В съвременното ни общество енергията се влага в много и различни неща и..
Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..
Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура. "И преди да го публикуваме..
Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването между 30% и 70% от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10% до 30% – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33%, а на тежко затлъстяване – със 130%. В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване,..
Лятото става все по-горещо и нуждата от почивка все по-голяма. Излючително неприятно е, ако се случи така, тя да бъде "развалена" от някоя лятна..
Вносител или износител на електроенергия е България няма никакво значение. Това дали сме износител не трябва да е панацея, защото сме общ пазар и..
На 26 и 27 юли в Силистра ще се проведе третото издание на събитието „Пикник с кауза“. Организаторите от сдружение „Бъдеще за Силистра“ обещават..