Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще бъдат осигурени допълнителните плащания за първата линия в борбата с Covid-19

Снимка: Ани Петрова

Ще има ли средства, които да осигурят допълнителните плащания към заетите на първа линия в борбата с Covid-19? Този въпрос излиза на дневен ред, след като служебното правителство гласува удължаване на епидемичната обстановка.

До края на юни се очаква да свършат 50-те милиона лева финансиране от държавния бюджет, предвидени за допълнително заплащане на заетите на първа линия в борбата срещу Covid-19. Те бяха отпуснати допълнително по бюджета на здравното министерство през март.

23-24 милиона лева на тримесечие отиват за хората на първа линия. До юни месец тези средства 50 милиона най-вероятно ще свършат, трябва да бъдат прехвърлени от този буфер средства, за да продължи изплащането на 1000 лева на хората, които са на първа линия“, предупреди д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на Здравната каса.

„Тези пари се осигуряват, като се приспадат от по 5% от бюджетите на всички държавни институции или се формира този буфер, за да могат да се ползва за такива цели“, обясни той.

Министерският съвет удължи срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. Това означава, че здравното министерство трябва да направи нов трансфер към Касата.

След въпрос от БНР към Министерството на здравеопазването в какъв размер ще бъде трансферът и ще бъдат ли покрити разходите на Касата за допълнителните възнаграждения за заетите на първа линия, получихме писмен отговор, в който се казва, че се подготвя нов проект на постановление, за допълнителни разходи и трансфери по здравния бюджет. В съобщението се казва още, че допълнителните 1000 лева към заплатите, ще се изплащат до края на срока на удължената епидемична обстановка.

Според д-р Кокалов, който е и вицепрезидент на КНСБ, е необходима спешна актуализация на бюджета, за да се подсигурят парите не само за хората на първа линия.

„В момента, в който имаме парламент, може да се внесе актуализация на бюджета. Парите за справяне не са само за хората, които работят на първа линия. Те са за компенсация и на бизнеса. Това временно правителство, тъй като няма парламент, няма как да актуализира бюджета и то трябва да търси други буфери в бюджета, за да ги осигури“.

От началото на пандемията от Covid-19 България е получила 1 милиард и 300 милиона лева от Европейския съюз по програмата „REACT-EU“, като средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 година, които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на пандемията, сочи справка от документи на Министерството на финансите. Общо от европейските програми на същия програмен период са заделени 2 милиарда и 300 милиона лева, сочат данните.

Според икономиста Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика липсва отчетност на средствата:

„Най-големият проблем от това, което имаме досега и което досега е направено от страна на финансовото министерство като цяло от правителството е липсата на отчетност на парите“.

Въпреки това през март тази година правителството, още докато работеше 44-ото Народно събрание, гласува отпускане на допълнителни 96 милиона лева като трансфер в бюджета на здравното министерство, което от своя страна трансферира пари в Здравната каса. От тях 46 милиона лева за лекарството Ремдесивир, а останалите 50 милиона лева за премии по 1000 лева на заетите на първа линия в борбата с Covid-19.

Недостигът на средства правителството пребори, след като създаде компенсаторен механизъм към член 106 от  Закона за държавния бюджет, с който да осигури лекарства, предпазни средства и апаратура в кризисна ситуация. Това обаче стана за сметка на бюджетните дружества, като министерства и обществени медии, които бяха ощетени с до 5% от бюджетите си. Например Българското национално радио е с близо милион по-ниска издръжка.

„Основният въпрос е дали има пари в този буфер. През годините винаги са съществували и въпросът е дали те не са изчерпани, дали не са изразходени по други пера - да бъде проверено от новия финансов министър и от служебното правителство как точно и защо по този начин се е случило“, допълни Аркади Шарков.

Размерът на следващия трансфер все още е неизвестен.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към остров Св. Кирик и Юлита, където ще бъде разположен Институтът за подводно наследство на ЮНЕСКО. Предвижда се на острова да има и Музей на черноморската цивилизация.

Центърът за подводна археология в Созопол става институт на ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..

публикувано на 11.11.25 в 14:55
Николай Василев

Николай Василев: Филмът "Социално силните" е имунна защита срещу пошлостта и полуфабрикатите

Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на  "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..

публикувано на 11.11.25 в 12:04

Милен Данков: Има доста неща в работата на доброволците, които могат да се подобрят

"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..

публикувано на 11.11.25 в 11:52
Мартин Куванджиев

Мартин Куванджиев: С Бюджет 2026 се гледа бизнесът да бъде ограничен

"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..

публикувано на 11.11.25 в 11:26
Георги Ганев

Георги Ганев: Заради такива бюджети ще сме по-бедни, отколкото бихме могли да бъдем

"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..

публикувано на 11.11.25 в 09:12
Александър Каракачанов

Александър Каракачанов: Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в ЕС

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...

публикувано на 10.11.25 в 18:17
Веска Събева

Фотоизложбата "Емоции на фокус“ представя емоциите на млади хора с епилепсия

Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..

публикувано на 10.11.25 в 12:14