Въвеждането на глобален минимум за корпоративното облагане е една от темите, която събра в Лондон финансовите министри на седемте най-развити икономики в света. Съединените щати предлагат ставка от 15% на фона на амбициозен мегабюджет, който президентът Джо Байдън представи за собствената си държава. И докато в Лондон и в различни европейски западни столици се правят изчисления какви биха били позитивите от единна глобална долна граница, то на Изток се усеща притеснение, коментира в интервю за "Събота 150" Даниел Бън, вицепрезидент на Tax Foundation.
С поглед от Вашингтон той изрази скептицизъм за ефективността на предложения от американската администрация бюджет от 6 трилиона долара, подплатени със сериозно увеличение на данъците за високодоходните групи и корпорациите. Белият дом като че ли изостави идеята за ръст на корпоративния налог до 28%, но погледна към ниските данъци на федерално ниво, което би ударило малкия бизнес.
Промяната в позицията идва с цел подкрепа за инфраструктурни харчове, която може да бъде получена от републиканците. "Ройтерс" и "Вашингтон поуст“ се позоваха на източници, че новото предложение на американската администрация е свързано с препоръчителна минимална ставка от 15%, което би засегнало десетки печеливши компании, както и печалбата от чужбина, коментира данъчният експерт:
"Това е сериозно увеличаване на данъците и промяна на политиките, които бяха въведени само преди няколко години. Също така президентът се опитва да промени правилата за облагане на мултинационалните компании. Разбира се, това е свързано с пакета от нови предложения, които трябва да бъдат финансирани. Мисля, че трябва да претеглим предложенията и в двете посоки. Ако администрацията иска да върне страната към силния икономически растеж, със сигурност определени инфраструктурни проекти биха помогнали в тази насока. От друга страна, промяната на данъчното облагане по този начин може да сложи прът в каруцата на някои бизнес инициативи".
Къде е разумният баланс? Един от начините за подкрепа на бизнеса в глобален мащаб е инвестициите в инфраструктура и увеличаването на разходите?
Една от институциите - Бюджетна служба на Конгреса, беше направила изследване върху икономическия ефект на инвестициите в инфраструктура - дали е по-добре те да бъдат направени от държавата или от частния сектор. Оказа се, че това, което ние наричаме "стойност за възвръщаемост", е валидно в много по-голяма сила за частните инвестиции в инфраструктура, отколкото за държавните.
От една страна се предлага увеличаването на публичните разходи за инфраструктура, от друга - се отнема бизнес инициативата, което може да се окаже проблематично за възстановяването на икономиката и в дългосрочен план за развитието на американската икономика.
Увеличените разходи на хазната ще бъдат насочени не само към изграждането на инфраструктура, но към здравеопазване и социални дейности. Тези приоритети намират ли отражение в предложения бюджет?
Това е въпросът за бюджетния баланс. Чуваме финансовия министър Джанет Йелън да говори за необходимостта от постигане на устойчив баланс между приходи и разходи. В същото време в това предложение има толкова много нови разходи, част от които в проекти, чиято възвръщаемост е отложена във времето - т.е. може да има приходи от тях след 15 години например. Не съм убеден, че точно това е правилният подход към постигането на фискална устойчивост.
Едно от ключовите предложения на Байдън е за въвеждането на глобален минимум за корпоративния данък от 15%. В същото време в Съединените щати се предлага отпадане на някои от намаленията, които компаниите ползват при облагането на печалбите си от чужбина.
В Съединените щати имаме облагане върху печалбата от чужбина, което е със ставка между 10,5 до 13,5%. Това обаче не винаги работи съвсем добре. Причината е, че за някои компании се стига до облагане на печалбата от чужбина, което е близо до настоящата ставка на корпоративния данък в Съединените щати - 21%. Администрацията на Байдън не предлага решение на проблема, който съществува тук, а именно, че понякога минималният данък се превръща в свръхданък от 21%. В същото време тя предлага в глобален мащаб да се въведе минимум от 15 %.
Това ли е точният размер на ставката?
Попитахте какъв трябва да бъде точният размер на ставката на глобалния минимум. Аз нямам конкретно число в главата си, но бих казал, че ако говорим за "минимум", той наистина трябва да бъде такъв. Не трябва да се поставя ниво, което всъщност ще се окаже много по-високо спрямо настоящите ставки в много държави. Със сигурност 21% е много висока ставка. 15% също е сравнително висока, тъй като има страни - каквато е България, например, както и Унгария, където облагането все още е по-ниско от този размер.
Ако се стигне до съгласие за глобален минимум на корпоративния данък, какъв период ще имат държавите да променят законодателството си? За тези, които имат по-ниски ставки, може да се окаже сериозен проблем.
Мисля, че ще отнеме няколко години преди тези правила да бъдат въведени. Възможно е Съединените щати да направят промяната още тази година, но тя ще се отнася за американските мултинационални компании. За останалите държави обаче ще минат няколко години преди да подпишат потенциалното споразумение или преди да го въведат в сила. Някои страни вече анонсираха покачване на корпоративния данък, както се случи във Великобритания. В тях обаче ставката е доста по-висока, отколкото тази, която би била валидна за глобален минимум.
Коментар на един страничен въпрос - за плосък данък. В България той е 10% и за компаниите, и за доходите на хората, но се чуват не едно и две мнения, че е нужна прогресивна скала поне в личните финанси.
Мисля, че плоският данък е много добър специално за по-малките държави, защото това е проста система и позволява лесно администриране. Що се отнася до прогресивната скала, тя може да бъде осигурена и през определени социални програми, когато говорим за личните доходи. Струва ми се, че това е по-добрият подход, отколкото въвеждането на различни ставки спрямо благосъстоянието.
Интервюто с Даниел Бън можете да чуете в звуковия файл.
Проектобюджетът за 2025 г. е узаконена форма за купуване на гласове . Това каза пред БНР икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България може". "Увеличаваш разходите с 25% при положение, че растежът и инфлацията са 2,6 - 2,8%. Как така? Очевидно, че се дава на определени групи, най-вече в администрацията - не че те не..
15 военни паметника във Великотърновска област се нуждаят от почистване, реставрация и консервация. Нужната сума, която специализираната областна комисия иска от държавата, е близо 80 хиляди лева. Военните паметници, които се нуждаят от обновление, са в 6 от 10-те общини в региона. Към Министерски съвет и Министерството на отбраната се отправя..
"Хамас" ще предаде в петък телата на четирима израелски заложници в замяна на 625 палестински затворници. С това ще приключи и първият етап от споразумението за прекратяване на огъня в Ивицата Газа. "Хамас" няма да организира публична церемония за предаването на телата на четиримата израелски заложници. По-рано Израел заяви, че има..
ЕС може да спести от сметки на ток 2,5 трилиона евро от днес до 2040 г., което прави 1,2 на сто от БВП на Общността. Това съобщи еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен, който представи плана за действие за достъпна енергия. Той пък е част от Пакта за чиста промишленост, за конкурентоспособността и декарбонизацията на ЕС, която..
Има много хубава комуникационна стратегия, разработена от експерти, за въвеждането на еврото. За мен е въпрос на политическа воля, за да започне кампанията, каза Александър Христов в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той коментира липсата на комуникационна кампания за еврото. "Обяснението за мълчанието е липса на..
Комисията по правни и конституционни въпроси прие на първо четене проекта за бюджет на съдебната власт за 2025 година. "За" гласуваха 13 народни представители, трима бяха "против" и трима се "въздържаха". Срещу парите за съдебната власт реагираха с писмо от Висшия съдебен съвет, а в рамките на заседанието на Комисията - и от Съдебния..
Бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене Законопроекта за държавен бюджет за годината. 14 депутати от комисията гласуваха "за" проектозакона, а шест - с глас "против". "Въздържали се" нямаше. Очаква се обсъжданията в пленарната зала по него да бъдат следващата седмица. Финансовият министър: НАП анализира всяка данъчна..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Войната трансформира изборното поле. В момента водещи са не идеологиите, а геополитическото и националното". Това обясни пред БНР Любомир..