Доспатското село Бръщен бавно се обезлюдява

Последните трима от селото заминават да се трудят по чуждите поля в неделя. Те вече имат и документално уреден статут там.

В годините на прехода сезонната работа в Англия е спасителен пояс за стотици семейства от селото, останали без препитание. Повече от 10 години във ферми работят 30-годишният Ерким Джурелов и 39-годишният Атем Кичуков. Заради пандемията днес им предстоят изследвания.

В самата ферма има отделен кампус за пристигащи и карантинирани. Дори да си с отрицателен тест, 10 дни си в изолация, пояснява Джурелов.

Кичуков работи като шофьор. Джурелов бере ягоди и малини. „Доста часове се работи и се изкарват доста пари.“

Първите сезонни работници заминават още през месец януари, за да подготвят полето, а най-масово тръгват през април, пояснява кметът на Бръщен Кемал Бошнаков.

Зимата селото се пълни – стават около 900 души, сега са около 500. Има останали няколко магазинчета. Ликвидиран е основният поминък – тютюнът.

Атем Кичуков не крие плановете си да изведе и семейството си към Острова. Там му липсва „всичко“ от България, защото камъкът си тежи на мястото. „Всичко е шуро-баджанащина в нашата държава“, отбелязва обаче с огорчение той.  

Ерким планира да живеят в България. „Бих се върнал. Тук съм се родил, тук съм израснал. Мислим да си купим апартамент в близкия град Гоце Делчев.“ 

Съпругата му Айше доскоро е била наравно с него в Англия, но сега остава с децата си тук и в очакване.

„Надяваме се тази година да е за последно вече. В България има къде да работиш, стига да имаш желание.“

Село Бръщен е едно от многото родопски села, които бавно, но сигурно обезлюдяват. Според кмета Кемал Бошнаков тенденцията за миграция е трайна.

„Взеха да остават хора и в Англия. Има поне 10-15 човека, които си купиха къщи, семействата са там, децата, всичко. Започнаха по Пловдив, по Благоевград, София. За 10-15 години кадърният народ ще е всичко по страната.“

Повече по темата чуйте в звуковия файл.