На 6-и юни в една от източногерманските провинции се състояха последните регионални избори преди вота за Бундестаг на 26-и септември. Два бяха големите въпроси преди този вот - ще издържи ли първия си изпит новият председател на Християндемократическия съюз и негов кандидат-канцлер Армин Лашет? И ще отпразнува ли крайната десница в лицето на „Алтернатива за Германия“ първата си изборна победа три месеца преди федералните избори?
В Саксония-Анхалт спечели партията на канцлера Меркел - християндемократите постигнаха неочаквано висок резултат и изпревариха с цели 17 процента крайнодясната „Алтернатива за Германия“, сочена от някои социологически агенции преди изборите като възможен победител. Допълнително смут по време на предизборната кампания внесе специалният пълномощник на федералното правителство за източните провинции Марко Вандервиц от ХДС, според когото цели поколения в бившата ГДР са загубени за демократичните ценности.
"За съжаление трябва да кажа, че хората в източните провинции, за разлика от Западна Германия, са склонни да гласуват за крайнодесни партии. Голяма част от източногерманците са с твърди крайнодесни, недемократични убеждения", убеден е Вандервиц, и направи още по-разтърсващото заключение:
"Години наред се опитвах да не представям проблема толкова драстично, но се отказах. А и ако погледнете не само към Източна Германия, а към цяла Източна Европа, ще видите, че днес берем плодовете на 40 години социализъм. Хората и тук, и там до голяма степен са свикнали с диктатурата, така че и 30 години след промените не са възприели демократичните принципи. Тъжно, но факт".
Изборният успех на ХДС сякаш възроди управляващите - по последни социологически данни всеки трети германец иска Армин Лашет за канцлер, следван изненадващо от социалдемократа и в момента вицеканцлер и финансов министър Олаф Шолц с 26 процента одобрение. Неочаквано бързо се топи подкрепата за кандидатката на Зелените Аналена Бепрбок след като стана ясно, че тя „услужливо“ е забравила да декларира доходи, а след това се наложи да влезе в обяснителен режим за образованието си. От 28 процента подкрепа през май сега Бербок е желаната канцлерка за едва 16 на сто от германците.
След седмици на невиждан възход Зелените са в застой, но запазват позицията на втора политическа сила във Федералната република. Това обаче се дължи изцяло на широката подкрепа, на която се радват в западните провинции. На изток „зелените“ идеи така и не намират широка подкрепа, каза проф. Форлендер от Университета в Дрезден и обясни:
"За Зелените гласуват градската интелигенция на средна възраст и младите хора. В повечето случаи те са високообразовани. В конкретния случай със Саксония-Анхалт няма от къде до дойдат такива избиратели - в тази провинция има само два по-големи града, Хале и Магдебург. За разлика от източна Германия, в западната част на страната има много големи градове, университетски градове, където живее новата буржоазия, както я наричаме напоследък. Именно това са хората, които се интересуват от климата, основна тема на Зелените.
Хората тук са скептични към предложенията на Зелените, как да се справим с климатичните промени. През последните 30 години те извървяха дълъг път на значителни политически, икономически и демографски промени и у тях се усеща известна умора.
Поставете се на тяхно място - те току що са изградили ново демократично общество и сега трябва отново да го реформират заради климата. Предстои им да се откажат от въгледобива, който в източна Германия има дълги традиции. Това със сигурност ще доведе до нови социални сътресения. Така че Източна Германия със сигурност не е плодородна почва за посланията на Зелените".
Социологът от университета в Хале, в Саксония-Анхалт, проф. Еверхард Холтман подчертава традиционно високия резултат в източните провинции за крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която в Саксония-Анхалт, макар и с лек спад, отново е втора политическа сила. Но според него това не означава, че „Алтернатива за Германия“ е партията-защитничка на източногерманците:
"Тя е по-скоро протестна партия, партия, която обира протестния вот. От изследванията, с които разполагам, не мога да заключа, че „Алтернатива за Германия“ е регионална партия, която пази интересите на източногерманците, както в началото на 90-те години беше партията на бившите комунисти".
Има още една разлика между Източна и Западна Германия - в бившата ГДР „Алтернатива за Германия“ е особено радикална, масата членове на партията и дори ръководството е близко до неонацистките среди, местните организации са поставени под наблюдението на службите заради "заплаха за конституционния ред", както се казва в обосновката на Федералната служба за защита на Конституцията. И въпреки това всеки четвърти в Източна Германия гласува за тях.
"Не само в Саксония-Анхалт, но и в останалите източногермански провинции прави впечатление, че избирателите на крайната десница не се притесняват от екстремистките послания на партийните лидери. Дори вътрешнопартийният спор между умерените и екстремистите в партията за избирателите е от второстепенно значение. Първостепенно за тях е да се противопоставят на така наречения картел на традиционните западни партии", каза социологът проф. Холтман от унивреситета в Хале, в Саксония-Анхалт. И продължава анализа си, защо хората там гласуват за крайнодесните популисти:
"Анализите ни в източните провинции сочат, че хората тъгуват по загубените обществени връзки през годините преди промените. Сякаш са загубили почвата под краката си. Тези настроения са в полза на „Алтернатива за Германия“, която е категорично против структурните промени заради климата.
Източногерманците преживяха двоен шок. След промените през 89-та година дойде световната финансова криза през 2008/2009 година. А сега очевидно предстои поредна вълна от структурни промени във връзка с опазването на климата. Всичко това предизвиква страхове у хората. Те смятат, че отново ще са губещите от поредните радикални реформи".
Общото между две от опозиционните партии в Бундестага - „Алтернатива за Германия“ и „Партията на свободните демократи“ - въпреки огромните различия между тях, е критиката им към правителството на голямата коалиция за въведените строги и според тях прекалени ограничения в борбата с пандемията.
"По време на кризата показахме, че за разлика от останалите демократични партии в Германия либералите имаме усет за гражданските свободи", заяви председателят на либералите Кристиян Линднер. И докато всички говорят за възхода на Зелените и възможността да спечелят федералните избори наесен, неговата либерална партия бележи впечатляващ ръст в допитванията. На какво се дължи това, обяснява политологът проф. Форлендер:
"Няколко са причините. Одобрението за либералите се дължи до голяма степен на умората от голямата коалиция между консерваторите ХДС/ХСС и социалдемократите. Освен това мнозина вече трудно различават в християндемократите партията, която защитава интересите на бизнеса и на свободния пазар.
Да не забравяме и крайните ограничения заради пандемията. Свободолюбивите, либерално настроени германци никак не са съгласни с толкова строги мерки. "Партията на свободните демократи" успя да улови тези настроения и да ги превърне в подкрепа на изборите. Но за разлика от крайната десница либералите не прехвърлиха границата да нарекат ограниченията „корона диктатура“, както направи „Алтернатива за Германия“ на организираните протести".
Председателят на либералите Линднер, освен критика към правителството на Ангела Меркел за коронаполитиката, хвърли ръкавицата и към Зелените. „Последните социологически проучвания сочат, че хората не искат само опазване на климата, а и дигитализация, искат инфраструктура, искат образование“, каза Линднер.
Каква роля ще играят неговите либерали с растящо одобрение след изборите за Бундестаг на 26-ти септември за съставянето на правителство? Проф. Форлендер коментира:
"Каква роля ще играят либералите за съставянето на следващото правителство ще зависи от темите, които ще поставят по време на предизборната кампания в противовес на мерките, които Зелените предлагат за опазването на климата. Освен това Германия изостава в дигитализирането, в изграждането на инфраструктурата. А по тези теми либералите са силни".
Репортаж на Весела Владкова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
НАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в Съединените щати, декларира днес генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той определи присъствието на севернокорейски войници в Русия като сериозна ескалация на руската война срещу Украйна. "Ще работим с Камала Харис, ще работя с Доналд Тръмп, за да сме..
Министърът на транспорта на Сърбия Горан Весич заяви в понеделник, че ще подаде оставка заради срутването на козирка на железопътна гара в Нови Сад през миналата седмица, което причини смъртта на 14 души и рани трима други, предаде Ройтерс. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 "Утре ще подам..
Това ще бъде решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия. Трите коалиционни партии от седмици демонстрират пълен разнобой по важни теми като бюджета и изход от настоящата икономическа криза. В сряда вечерта ще се проведе заключителният разговор на триото лидери на правителството и тогава ще стане ясно дали кабинетът ще удържи..
В италианската област Лигурия се проведе протестно шествие с митинг в Генуа на пенсионерите срещу бюджетната програма на правителството и понижената покупателна способност съобразно инфлацията. Протестът се проведе под надслов "Покупателната способност изтощава тези, които я нямат" – израз на бившия голям италиански политик Джулио Андреаоти...
Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Церемонията по връчването на отличията се състоя тази вечер в НДК. Наградите се раздават вече 10 години в няколко категории. Призът за детска литература е за "Кръстьо: Частен детектив в Долната земя" от Юлия Спиридонова. В..
Британският премиер Киър Стармър се закани да използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора и обяви допълнителни 75 милиона паунда за граничната полиция на Обединеното кралство. Той заяви това в реч на срещата на върха на Интерпол в Глазгоу. В своята реч премиерът заяви, че новото Командване за гранична..
Кандидатката за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите Екатерина Захариева ще бъде изслушана утре в комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на Европейския парламент. На представянето ѝ е поканена и комисията по култура. Според регламента, Захариева ще направи обръщение пред евродепутатите в рамките на 15..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
Това е МВР - Ново начало , заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "По време на кампанията ние подадохме повече от 70 сигнала...