Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Urbex - красотата на застиналото време

Ивайло Дончев: Закачиш ли се на кукичката на това хоби, ставаш изобретателен в намирането на обекти

Необичайни пътувания и забранени атракции - така може да се обобщи хобито на Ивайло Дончев, пътешественик-единак, фотограф с афинитет към по-непопулярни места, един от urbex-ентусиастите у нас.

Urbex идва от urban exploration – изследване на градската среда.

Кое го кара да се впуска в тези донякъде мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и конструкции, създадени от човека, а след това напуснати от него? Къде е тръпката?

„Това си е химия в мозъка. Не се различава кой знае колко от който и да е екстремен спорт. Да не бъдеш хванат най-вече. Да се измъкнеш жив и здрав“, казва Ивайло Дончев в предаването „Изотопия“.

Но… не само. В геометрията на изследователите влизат и действащи обекти, уточнява той и дава пример с тунели на метрото или изкачване на небостъргачи.

Реакциите на охраната варират от любезна покана да напуснеш мястото до викане на полиция.

Снимка: БНРМотивацията е в приключението, в това да не бъдеш забелязан, подчертава той.

„На следващо място – чисто естетическото възнаграждение, което получавам, бидейки там. Аз, както доста от феновете на урбекса, харесвам постапокалиптичната естетика.“

Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш.“

Едно типично урбекс убежище са например изоставените панелки, които били предвидени за бъдещите работници в АЕЦ „Белене“.

От определен ъгъл могат да изглеждат като Припят. Обрасло е. Трябва да се внимава за всякакви потенциални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на сградите, влизат почти в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми доста по-зловещи от това понякога.“

В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, но пък в друг смисъл – природата настъпва там с различни свои форми: растителни и животински.

Колкото повече човек започне да се закача на кукичката на това хоби, толкова по-изобретателен започва да става в намирането на обекти, извън ровенето в Google, твърди Ивайло Дончев.

„Например, пътувайки с влак, гледайки околностите, вижда - ха, тук има изоставена фабрика. Я да си я сложа аз на картата! Или пита съмишленици.“

Те обаче невинаги са склонни да издават находките си и ревниво ги пазят кат освои открития.

Правилото на urbex е – „Без сувенири!“

„Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето един път го нарушихме с един приятел, като оставихме един компот на една 80-метрова кула.“

Друг път Ивайло Дончев си позволил да вземе „една табела, от тези социалистическите, с някакъв надпис“, но после го споходили угризения на съвестта и я върнал обратно.

Според Дончев „най-пипкавият въпрос“ в urbex-а е този за етиката.

„Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна собственост, ако е частна, ти вече си пристъпил в полето на противоречивото от етична гледна точка.“

„Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова хоби, още като дете“, спомня си Ивайло и добавя, че днес това явление придобива все повече популярност в глобален мащаб.

В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактика за самоизолация и ограничаване на социалните контакти.

Той не определя себе си като много напреднал в урбекса. Харесва му, че някои ентусиасти като него, опитвайки се да покажат на света как са се скачили на някой кран или комин, го правят умно и подготвени, „а не от келешлък“.

Много неща можеш да научиш за себе си, докато си сам и това е подценявано в нашата култура, вярва Ивайло Дончев, според когото „ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки.“

Дончев признава, че докато е погълнат от urbex-преживяването, изследва пределите на физическите си способности и доколко има куража да прави различни неща.

„А вече философски прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би трябва да отделим нарочно предаване.“

За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се използва, разказва ни още Ивайло Дончев.

„Там почти няма годни за урбекс обекти.“

„Аз се чувствам малко като лешояд, защото дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, за да „кацна“ върху него. Което е особено. Иначе напълно разбирам защо би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие“, споделя ентусиастът с вкус към странни места. 

През септември Ивайло Дончев ще покаже свои снимки от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като изследовател.

Нарича подготвяната изложба своя индулгенция за това, че влиза в чужда собственост неканен.

Замислил я е като благотворителна изложба за училището по изкуства в село Русаля, Великотърновско.


Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Ивайло Дончев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57
Лияна Панделиева в ролята на Недялка Шилева

Панделиева: Горда съм, че години наред бях в ролята на Недялка Шилева - голямоконарската Райна княгиня

Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..

публикувано на 06.09.25 в 08:00
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39