"Аз винаги съм бил дете с много енергия. Винаги съм искал да правя хората щастливи. Когато започнах да се занимавам по-сериозно с музика, всичките ми приятели бяха шведи. По това време слушах предимно американска, английска музика, шведска. В корените си - от по-ранните ми детски години в Иран бях запазил спомена за една песен, която родителите ми пееха всеки ден. Винаги я носех в себе си. Някъде в сърцето ми. Имах много детски спомени с нея. Исках да свържа новия Араш, който прави модерна музика, с мелодиите на моето детство. Въпросът беше как да комбинирам двете по добър начин. Приятелите ми от Швеция не харесаха песента от Иран, тя не беше в културата им. Не е нещо, с което са израствали. Разбирам това. Музиката е нещо, което се вгражда в корените ти. Ако слушаш дадена песен от дете, ти със сигурност ще я заобичаш, дори и да е най-странната в света. Тя става нещо като твое ДНК. За това се опитах да комбинирам двата стила и да направя нещо, с което да уважа корените си, но и моите приятели в Швеция да слушат с удоволствие".
Това сподели в специално интервю за предаването "Нощен Хоризонт" изпълнителят с ирански корени, станал популярен в цял свят - Араш.Чували сме не една или две песни от Араш. Но кой всъщност е Араш?
Как се превръща в световната сензация, чиито мелодии обичаме?
Да израснеш по време на война.
Да се спасиш в чужда държава.
И там да намериш себе си чрез музиката...
Всичко това Араш разказа за предаването „Нощен Хоризонт“ от апартамента си в Дубай. Оказва се, че изпълнителят, композитор и продуцент дори е работил за малко време в Слънчев бряг. Единствено за забавление, признава той през смях.
"Разбира се, първите ми спомени са от Слънчев бряг. Но това не е истинската България, според мен. Много туристическо място е, всички са там, за да празнуват. Всяка страна си има такава парти локация. Спомням си столицата София. Бях там по покана на една голяма радиостанция. Направихме страхотно шоу. Дойдоха поне 20 000 души. Не очаквах толкова много от българските фенове. Те започнаха да пеят с мен. Дори на родния ми език – фарси. Помнеха текстовете на песните ми, бях шокиран. Много се зарадвах, че докосвам сърцата на хората и ги правя щастливи. Много приятен спомен ми остана. По подобен начин в толкова много страни публиката знае текстовете на песните ми на фарси. Хора от Иран и региона, които идват на концертите ми, благодарят от сърце. Разказват ми, че техни приятели от различни националности пеят моите песни и това ги прави много горди. Най-добре обаче говоря на шведски, защото в Швеция съм прекарал най-много години от живота си".
Част от детството на Араш преминава в Иран. Войната обаче се превръща в онази зловеща мотивация, която кара семейството му да потърси спасение извън страната си.
"Бях на девет, когато се преместихме в Швеция. Тръгнахме натам не по наше желание и не от хубаво". Араш връща лентата назад:
"Детството ми в Иран преминаваше през военно време – страната воюваше с Ирак. Родителите ми искаха да дадат на мен и на братята ми спокойно и сигурно място. Имахме добър живот в Иран. Не бяхме бедни. Но нямахме никаква сигурност. Не съм говорил от години по този въпрос. Интересно е. Спомням си как два пъти прозорците в дома ни се чупеха заради бомба, гръмнала много близо до нашата улица. Ударната вълна беше толкова силна, че стъклата се разхвърчаха на всички страни. Представете си как дете като мен, по това време може би съм бил на 6 или 7, се е почувствало. Бях уплашен. Майка ми и баща ми ни събраха тогава и изтичахме в мазето за по-голяма сигурност. След още подобни случаи родителите ми разбраха, че това не е място, на което трябва да растат деца. Или да живее, който и да било. Решиха да се преместим в страна, в която можем да имаме по-добро бъдеще. Обсъждаха дали да не се преместим в Щатите или в Швеция. Имаме роднини и на двете места. Избрахме втория вариант“.
10-годишният Араш и първите дни в Швеция…
"Помня, че по това време в Иран заради войната беше много трудно да се доставят продукти от други страни. В Иран например няма как да отглеждаш банани. Не бях виждал такъв плод, до момента в който не стигнахме до Швеция. Когато ми дадоха банан, бях шокиран. Питах: Какво е това, невероятно е? Мислех тогава, че това е най-великото нещо, което може да имам. За първата си Коледа помня, след като се преместихме в Швеция, всички деца искаха да имат компютър или друг вид игра, но аз исках музикален кийборд. Винаги съм обичал да слушам музика. Ето защо за първата ни Коледа в новата ни страна родителите ми ми подариха малък кийборд. Гледах MTV, слушах песните и опитвах да изсвиря мелодиите. Така се появи моят интерес към музиката“.
С днешна дата известният изпълнител не може да посещава родината си.
"Последният път, когато посетих Иран, беше преди 20 години. Тогава съм ходил за някои лета. Посещавахме роднини. Сега обаче не ми е позволено да влизам в страната. Ще ти кажа истината, няма правилен отговор на въпроса: Защо ми е забранено да ходя в родината си? Правителството там просто реши, че музиката ми е твърде западна. Че не следвам някои техни специални правила. Хората на Иран обаче са страхотни. Пътуват за мои концерти, както и за концертите на други артисти от Персия, които живеят извън страната, за да ни видят. Това ми прави впечатление по време на концертите ми в Дубай или Турция. Правителството обаче е забранило музиката ми. Аз никога не съм пял и няма да пея за политика. Моята музика е свързана с това да давам на хората енергия. Да им помагам да се докосват до чувствата си. Може би видеата ми са проблем, в тях се снимат много красиви жени. Въпреки управлението на Иран хората на Персия са много модерни. Правилата не ги променят по никакъв начин. За жалост, това е ситуацията в момента. Надявам се, че някога нещата ще се оправят. Не само за Иран, но и за целия свят".
Малко след това се случва и първото му появяване пред публика.
"Бях на 14 или 15 и имахме музикална банда в училище. С някои от моите приятели в Швеция започнахме едно такова музикално начинание. Не бяхме добри. Не правехме най-добрата музика, но давахме всичко от себе си. Бандата ни се казваше "Стерео инжекция". Бяхме пет деца, заедно ходехме на училище. Започнахме да пеем по различни малки места и фестивали. Градът ни уреждаше събитията. Такъв бе и първият ми контакт с публиката".
Едни от най-известните изпълнения на Араш като Broken angel, Dooset Doram и One day са в колаборация с шведската певица Helena.
"Познавам Хелена от толкова много години. Запознахме се в града ни Малмьо, почти израснахме заедно. Чух я за първи път благодарение на общ приятел. Това беше още преди първата ми песен. Помислих си - уау, какъв глас. Срещнах се с нея и веднага се сработихме. Аз и мои приятели написахме първата ни обща песен заедно – Pure Love. След това обстоятелствата се стекоха невероятно за нас. Направихме много добри песни. Поне пет или шест. С последната ни песен Angels Lullaby исках да направя нещо ново. Не исках да копирам себе си и успешната схема, по която работим с Хелена. Исках отново да докосна хората, да ги накарам да настръхнат".
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
След множеството дискусии и скандали около професионалната реализация на младите лекари става ясно, че и в тази област има много за ремонт - както..