Из хрониките на Цар Футбол

Златната 1994-а

На 17 юни 1994 година се открива най-славното за българите футболно първенство - Световното в САЩ.

От 24 отбора, устремили се към победата, до върха, както винаги, се изкачи само един - Бразилия, но ние бяхме безумно щастливи и на крака за нашите момчета.

Земя на славата - такава се оказа и за нас Обетованата земя отвъд Океана. Така, както се пее в химна на турнира. Българската приказка обаче не започва на американска земя, а на френска.

Връщаме се към 17 ноември 1993 г. на парижкия „Парк де Пренс”, където се играе решителен мач. След него ще е ясно кой се класира за Мондиала през лятото на 94-а - Франция или България. Тогава, при резултат 1:1 (който класира Франция), Емил Костадинов отбелязва в последната минута и оставя петлите без глас.

Успехът е заченат. Остава крилатата фраза на легендата в спортната журналистика Николай Колев-Мичмана - „Господ е българин!“. На следващите редове ще откриете и други култови реплики на родните коментатори, които пламенно съпреживяваха шеметните успехи на звездния отбор.

5 юли, мачът - срещу Мексико, дузпи решават кой да отиде на четвъртфинал.

„Безапелационно! Йордан Лечков погреба всички мексикански надежди. Радвайте се, българи!“

„Целувам цяла България“, казва тогава вратарят Борислав Михайлов. „Това е най-радостният миг в моята спортна кариера.“

Но това далеч не се оказва най-големият момент в историята на българския футбол. Най-хубавото тепърва предстои. Четвъртфиналната фаза дава на България възможност да победи шампионите от Германия, устремени да защитят титлата си отпреди четири години.

„Световният шампион е на колене, поставен от състава на България – от тези великолепни, от тези невероятни български момчета!“

В мача за третото място с Швеция падаме с 4:0, но това не пречи месец цяла България да живее с футболните емоции. Дори тези, които иначе трудно биха се трогнали от тях. Посрещането на отбора е наистина паметно и обединява нацията, оплетена в трудния и все незавършен Преход.

Американската мечта се превръща в американско лято, което ни топли и днес.

Един от дългогодишните спортни журналисти на „Хоризонт“ Теодор Черешев отразява Мондиал 1994. Тео припомня как след като спечелили домакинството на първенството, американското общество било разтърсено от съмнения - това не е ли онзи странен спорт, в който два отбора от по 11 души ритат една топка 90 минути и накрая мачът завършва 0:0.

„Имаше много брожения в Съединените щати, защото това беше за тях непозната игра. Бил Клинтън пък каза - ние не разбираме този спорт, но ние сме домакини и стадионите трябва да бъдат пълни. И те бяха пълни, дори когато играеха непознати като България, Гърция, малки държавици, които хората не знаеха къде се намират.“

Гмурваме се в дебрите на европейските първенства, чието юбилейно 60-о издание тази година ще ни радва до 11 юли.

Първенството се провежда на всеки четири години от 1960 г. насам. Основано е през 1958-а, а идеята за него датира от далечната 1927 година.

Първата страна домакин е Франция, първият победител обаче е Съветският съюз. Първите носители на трофея не са се нравели на всички по онова време. Даже испанците отказват да играят срещу съветския отбор на четвъртфинал заради два политически протеста.

През 1968-а за първи и последен път полуфиналът на турнира, тогава в Италия, трябва да се реши с хвърляне на монета. Ези или тура ще изберат двата тима - домакините от Ботуша и първите медалисти - руснаците? Късата клечка теглят братушките, а италианците отиват на финал и се изправят срещу Югославия. Мачът завършва 1:1 и се преиграва. Италия печели с 2:0.

През цялата история на турнира правилата се променят по един или друг начин, но за отбелязване е 1976-а, когато са въведени дузпите. Тогава се ражда и дузпата тип „Паненка”. Изпълнението на Антонин Паненка носи победата на Чехословакия на финала и остава в учебниците.

Класическо футболно дежа вю е турнирът от 1988 г., когато Нидерландия бие Съветския съюз с 2:0. Всъщност двата отбора се срещат и в първия си мач от груповата фаза. Голът на Марко ван Бастен на финала на стадиона в Мюнхен се смята за едно от най-великите изпълнения в историята на футбола.

И след като намесихме Фортуна във футбола, най им върви на датчаните през 1992 г. Тогава Дания отива на финал по решение на УЕФА. Организацията не допуска Югославия заради кървавите войни, които югодържавите водят помежду си. Това обаче е първото първенство, на което участва обединена Германия, както и първото, в което на екипите на футболистите се появяват имената им.

А първият златен гол в голям турнир е на Оливер Бирхоф на Евро `96.

Правилото за „златния гол“ е валидно, когато даден турнир е стигнал до фазата на преки елиминации. То важеше допреди 20-ина години. Мачът приключваше, когато единият от двата отбора пръв отбележи.

За първи път турнирът се състои в две държави през 2000 година. Домакини са Нидерлания и Белгия. Франция извоюва инфарктна победа с 2:1 над Италия.

През 2012 г. Фернандо Торес става първият играч, който бележи на финал на повече от едно от изданията на турнира. Тогава се нарежда сред голмайсторите, въпреки че все влиза в игра от резервната скаймейка. 

Португалия е първата страна, спечелила турнира без победа в нито един мач от груповата фаза. Това се случва през 2016 г. Испания пък е единствената държава, която е задържала титлата в два последователни турнира - през 2008 г. и след това през 2012-а. Заедно с германците испанците държат рекорда за най-много спечелени титли - три, следват ги френските петли с две.

„Майката“ на коженото кълбо - Англия, никога не е стигала по-далеч от полуфинал, при все че се води първата официална родина на играта от 1863 година насам.

Мачът в историята на европейските първенства с най-голяма публика е този на Англия срещу Шотландия през 1968-а. На него присъстват 130 711 фенове. Ступали са се по братски и великобритански.

Най-бързият червен картон се появява за две секунди. Той е предизвикан от нецензурна реплика на Лий Тод, след като началният сигнал за мача му се сторил твърде силен. Картонът обаче не е даден на международен турнир. Предстои да видим дали на настоящите първенства недостижимият наглед и на слух рекорд на Лий ще падне. 

Най-евтиният билет за евротурнира е струвал 25 евро.

Отмененото за първи път в историята първенство от 2020-а, което се играе сега, се случва в 11 града в различни държави. 24 отбора в 51 мача за 31 дни - от 11 юни до 11 юли. Така се отбелязва годишнината на турнира, отложена заради коронавируса.

Безспорно една от най-големите и приятни изненади в историята на европейските финали поднесе скромният отбор на Гърция, когато през 2004 г. спечели шампионата в Португалия, побеждавайки във финала с 1:0 не кого да е, а домакините.

Още малко числа: треньорите на Франция и Нидерландия - Дидие Дешан и Роналд Куман, са единствените на тазгодишния турнир, печелили трофея като играчи.

Най-възрастният капитан пък е Горан Пандев от Северна Македония. На 37 той води отбора, класирал се за първи път на голям европейски турнир. Най-възрастният играч обаче е сред носителите на последния трофей - Португалия. Пепе е роден на 26 февруари 1983-а.

До началото на настоящия турнир Кристиано Роналдо и Мишел Платини си деляха първото място за най-много отбелязани голове. След мача с Унгария във вторник обаче Роналдо вече е номер 1. Той има и най-много изиграни мачове. Но пък машината Платини вкарва 9 гола за пет мача в първенството през 1984-а. Платини е и единственият футболист, отбелязал два хеттрика в един турнир.

Европейското първенство се нарича така от размирната и бунтовна 68-а. Преди това се е наричало Купа на европейските нации.

Както и да се казва обаче винаги ще буди силни емоции и мечти. Мечти за футболните 90/60/90 в европейски вариант - такива са размерите на победата, тоест купата за първенеца. Тя тежи цели 8 килограма. Финалът е на 11 юли на „Уембли“ в Лондон.

И ако все още не разбирате защо футболът е цар, сте част от отбрано бутиково малцинство, защото държавите членки във ФИФА са повече от тези в Обединените нации.

Футболният ни маратон още не е приключил. Отиваме в Латинска Америка за най-старото футболно състезание за национални отбори. През 1910 г. Аржентина инициира футболен турнир, с който да отбележи 100-годишнината от началото на битката си за независимост от испанската корона. Поканени са три тима - на Бразилия, Уругвай и Чили. Бразилците обаче отказват, след като организаторите на турнира намекват, че присъствието на чернокожи играчи няма да се толерира. Шест години по-късно, през 1916 г. (44 години преди създаването на Европейското първенство) е първото официално провеждане на турнира. Тогава се създава и конфедерацията КОНМЕБОЛ - ръководният и административен орган на южноамериканския футбол.

Чилийците са сред основателите на турнира, но го печелят едва 99 години по-късно. С най-много титли са уругвайците.

Аржентина държи рекорда за най-изразителна победа - през 1942 г., когато надиграва Еквадор с впечатляващите 12:0.

Пълния радиопреглед на футболните страсти от предаването „Изотопия“ чуйте в звуковия файл.