Как котките възприемат илюзиите?

Често котките обичат да сядат в кутии, кашони или да се пъхат в малки пространства – това наблюдение на поведението на четириногите домашни любимци се превърна в хит в социалните мрежи в най-тежките пандемични месеци. За Габриела Смит, изследовател на животинското поведение, „интернет феноменът“ е първа стъпка към един от научно-изследователските ѝ проекти. Научната работа на Габриела я среща със Сара. „Тя изучаваше как кучетата възприемат илюзиите и върху това бе докторантската ѝ теза. Когато се прибрах след лекцията, на която се запознахме, започнах да си играя с моята котка. От Туитър знаех, че котките много обичат да сядат в квадрати на пода. Замислих се дали ако има оптическа илюзия за квадрат, това отново ще ги привлече и те ще седнат на същото място“, спомня си Габриела, а това поставя началото на проекта If I fit, I sit (в превод от английски – „Ако се събирам, сядам“).

„Хората си бяха вкъщи и бях убедена, че ще има интерес. Много от тях изтеглиха от интернет стимулатора, който бях разработила, за да го поставят на пода у тях и да видят реакцията на домашната си котка. Беше много забавно“, коментира младата изследователка, чиято котка се казва Панчета и… не участва в експеримента.

Илюзиите на Каница през котешките очи

Стимулаторът, който Габриела Смит разработва, за да изучи как котките възприемат илюзиите, е базиран на модела на италианския психолог Гаетано Каница. Става дума за четири кръгли форми, на всяка от която е поставен правоъгълен триъгълник. „Ако харесвате видеоиграта „Пакман“ (Pac-Man), със сигурност се сещате за какво говоря. И така: четирите Пакман-форми се нареждат с „устите“ навътре. Въпреки че практически няма линии, които да свързват обърнатите навътре прави ъгли, мозъкът ни веднага мислено ги подрежда и виждаме квадрат, макар и той да няма пълен контур. Това е моделът, създаден от Гаетано Каница през 1955 година“, обяснява Габриела. Това е едната форма, от която могат да избират котките.

Другата е квадрат със същите размери. „Искахме да видим дали котките ще седнат и на двете места, дали ще ги третират по един и същи начин, изобщо какво поведение ще имат. Това е първото официално изследване на този феномен, забелязан заради Туитър. Досега няма научна разработка по темата с „котешкия квадрат“, коментира изследователката.

За да е пълен експериментът, се поставя и контролна задача. „Вместо илюзията на Каница, обърнахме Пакман-лицата в обратна посока, като по този начин не може да се постави същият мислен контур, както при оригиналния модел. Искахме да проверим какво всъщност привлича котките – просто някаква форма на пода или това, което формата представлява. Спряхме се върху квадрат заради вече натрупаното знание, че точно тази форма ги привлича“, обяснява експертът по животинско поведение. Изводът от експеримента е, че котките ще седнат на всяко място, което естествено изглежда завършено, има контур и форма. „Каквото и да сложите например триъгълник или шестоъгълник, те ще седнат в него, стига да има завършеност на формата“, е заключението на Габриела Смит. 

Първоначално в изследването се включват над 500 души, но заради продължителността му от шест дни част от тях се отказват. „30 котки преминаха през изпитанията. 9 от тях застанаха прави или седнаха поне в една от предложените им форми за най-малко 5 секунди“, е наблюдението след експеримента.

Котешки комфорт в кошница

Има няколко теории защо котките биха седнали върху нещо на пода, коментира Габриела Смит. Повечето от тях идват от влечението на котките към 3D формите – кутии, кошници, въобще всеки предмет, в който могат да се поберат. Когато намерят такъв, просто сядат. „Според мен важното е, че те усещат, че нещо ги предпазва отстрани и това ги кара да се чувстват комфортно. Подобно е усещането при хората, когато се завият с одеяло“, казва експертът. Друга теория свързва това поведение с начина на лов на котките и издебването на жертвата. „Нали знаете, може да се нахвърли на кецовете или на глезена ви. Просто се крие, докато ловува“, допълва Габриела.

Според нея котките виждат света по много сходен начин с хората: „Те възприемат илюзията по същия начин, по който и ние, защото имат усещането за контурите“.

Засега тя не планира да направи експеримент за големи котки, тъй като е много трудно да се осигурят условията за него. На въпрос дали може да се възприеме сянка на дърво или друг природен феномен като контур, който да бъде част от изследването, Габриела отговори: „Бих искала да съм сигурна, че причината за поведението е изолирана в поставените стимули, а не по някакви други причини. Именно затова лабораториите са най-подходящите места за такива изследвания. В тях средата може да се контролира и да е сигурно, че даденото поведение не е повлияно от други фактори извън експеримента“.

За котките и папагалите

Извън котешкия си експеримент Габриела Смит има сериозни наблюдения върху поведението на папагалите. Най-интересното от тях е върху вид африкански папагали, като експериментът води до неочаквани изводи. За да го проведе, Габриела слага на удобно място за папагала малко от любимата му храна, но слага и на друго, труднодостъпно, на което папагалът трябва да положи усилия, за да вземе вкусотията. „В някои случаи усилието да се достигне до храната плюс самата храна като награда за положения труд е по-предпочитаният вариант. Тук има преценка. Усилието се оценява позитивно и е предпочитано. Ако храната, която е оставена до тях, им се струва по-вкусна, няма да направят никакво усилие. Но ако са налични и двете условия – вкусна храна и усилие, за да я достигнат, ще предпочетат усилието пред това просто да вземат достъпното. Те преценяват по свой начин обстоятелствата и правят избора на основата на тази оценка“, смята Габриела Смит, експерт по поведение на животните. Тя е категорична, че колкото повече знаем за тях, толкова повече ще знаем и за самите себе си.

Цялата котешка история на Габриела чуйте в звуковия файл.

Снимки: Габриела Смит