Рафаел Лос: Растящо недоволство от ЕС в Германия пропуква Съюза

Значителен срив на доверието на германците в Европейския съюз се констатира в социологическо допитване, поръчано от Европейския съвет за външна политика. Допитването показва, че около 55 процента от хората в Германия смятат, че политическата система на Европейския съюз е вече грохнала. Това е скок с 11 пункта от ноември миналата година. 49 процента пък казват, че е спаднало или направо се е сринало доверието им в Евросъюза. 28-те процента, които съставят последната група, са най-много като дял от всички страни-членки. А 33 на сто от от германците виждат в Covid кризата доказателство, че евроинтеграцията се е задълбочила прекалено много. За сравнение, 23 на сто са мислили така преди година.

Какво стои зад тези данни, изненадващи или не, отговаря Рафаел Лос от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика:

"Причините зад тези данни са няколко. Първо, откакто Урсула фон дер Лайен оглавява Еврокомисията, политиката на европейско ниво е под особено внимание в Германия. Когато тя се препъне, хората непременно забелязват. Освен това, след като се справихме доста добре с първата вълна на пандемията, слабото представяне на правителството през есента и през зимата наистина се отрази на обществените нагласи. Имунизационната кампания също е фактор - в сравнение с останалите страни в Европа и в света, в Германия тя протича сравнително гладко. Но хората пак са разочаровани - защото е накърнена гордостта на Германия да върши всичко максимално ефикасно. И не на последно място - доверието пада и заради скандалите с политици, които са извличали лична полза от сделки с предпазни маски".

Ако евроскептицизмът напредва толкова стремглаво в Германия - най-влиятелната еврочленка, какво ще се случи с по-нататъшната интеграция в Европейския съюз?

Принципно това означава, че относителният консенсус, на гърба на който интеграцията в Съюза напредва през последните десетилетия, отслабва. Той може и да поддаде фатално, ако политиците не съумеят да генерират допълнителна подкрепа за европейския проект - и в Германия, и в останалите еврочленки. Това би довело до задълбочаване на пукнатините в Европейския съюз. Външни недоброжелатели и вътрешни скептици ще могат да разединят още повече европейците.

Това, разбира се, не означава, че утре Европейският съюз ще се разпадне. Но запазването на продуктивни отношения между страните членки ще се превърне в огромно бреме. А гражданите все повече ще губят доверие в способността на Европейския съюз да изпълни мисията си да осигурява мира и просперитета на континента.

Наближава краят на 16-годишното управление на канцлера Меркел. В определени кръгове тя е определяна като твърде предпазлив лидер на вътрешната и на международната политическа сцена. Промяната изглежда почти неизбежна след нея. Дали Германия няма да започне по-агресивно да налага собствените си интереси в Евросъюза?

Европейският съюз щеше да спечели много, ако Германия беше по-наясно със собствените си интереси. Към момента германските и европейските интереси се съчетават в нашия политически дискурс. В смисъл - каквото е добре за Германия, е добре и за Европа, и обратно. Но според мен това не би трябвало да е непременно така, защото води до вземане на решения в името само на солидарността и саможертвата.

А все повече германци не са доволни, че е така. "Защо все ние трябва да се жертваме в името на останалите!?", питат се те. Ако политиката бъде вкарана в рамките на националните интереси, ще е по-честно при обяснението на политическите сделки на ниво Европа - не само за моралната страна на дадено решение, но и за конкретните ползи от него.

Глупаво би било, разбира се, германците да искат да доминират определянето на европейските политики в полза само на собствените им интереси. Но един по-егоцентричен подход от Германия би облекчил и останалите европейци за разбирането на германските позиции и намирането на необходимите компромисни решения.

Германските политици изглежда упорито не искат да осъзнаят, че американската идея за "край на историята", процъфтяла в Германия в смисъла ѝ за просперитет чрез интеграция и приоритет на икономиката над геополитиката, вече е в историята. Пример - "Северен поток 2". Ще се промени ли това след Меркел?

Прав сте, че възприятията в Германия в това отношение се променят, макар и бавно. Берлин, според мен, осъзнава, че установеният след Студената война световен ред вече не е толкова непоклатим темел, колкото смятаха дълги години след падането на Берлинската стена. Защото ценностите и правилата се поставят под въпрос все повече и повече, и то не само в Европа. Дълго време това беше неразбираемо за лидерите в Германия - "защо ще иска някой да променя правилата на играта, след като всички печелим от нея", чудеха се те. Все по-ясно става обаче, че далеч не всички по света разсъждават така.

За "Северен поток 2", например, Берлин вярва отколе, че ако поддържаш основания на правила световен ред и сред тях няма такива, които се нарушават с този проект, може да продължи с него - в основни линии пренебрегвайки почти напълно геополитическия аспект. Затова германското правителство наистина възприема този проект като чисто икономически.

Ако следващото правителство постави въпроса за геополитическия характер на международната търговия и икономическите отношения и спре да ги възприема като напълно отделни неща, това ще е огромен плюс за германската външна политика. А също и за европейската - по-специално за процеса на вземане на решения в Брюксел от страните членки - например за обща европейска отбранителна политика. 

Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкън каза нещо странно тази седмица в Берлин - че Америка няма по-добър партньор и приятел от Германия. Странно най-малкото предвид доскорошната открита враждебност, подкладена от Доналд Тръмп.

Има множество прилагателни в арсенала на дипломатите, с които те могат да опишат отношенията на своите с други страни. Със сигурност думите на Блинкън прозвучаха достатъчно ласкателно в германските уши. Така Съединените щати дадоха да се разбере, че оценяват ролята на Германия в оформянето на общите политики на партньора, който вижда Америка в Европейския съюз. В НАТО - също. Там предстоят важни решения през следващите години, а и наближават изборите за Бундестага.

Разбираемо е, че американците тъкмо сега - преди тях - изтъкват колко важни са отношенията ни, за да могат да допринесат за оформяне на позитивно възприятие сред германците за Съединените щати под управлението на Джо Байдън. От това как ще се развият трансатлантическите отношения зависи колко ползотворни биха били те - за икономическото възстановяване от пандемията, за спасяването на климата, за сигурността и стабилността на Европа.