Спомен за Маргарита Арнаудова

За желанието си да стане хореограф самата Маргарита Арнаудова споделя в интервю, публикувано в книгата „Срещи с балетни дейци“:

“Още като ученичка в Балетното училище мечтаех да правя хореографски постановки. Първите години в института танцувах много - там студентите сами поставяха миниатюри, сцени, а аз бях все още танцуваща балерина. Участвах в постановки на по-големите курсове и на мои колеги. Не съжалявам, че не останах изпълнител. Постановъчната работа е далеч по-интересна. Като постановчик човек може да преживее всичко - дори това, което като актьор на би могъл. Защото изпълнителят създава роля, поверена от балетмайстора. А балетмайсторът в процеса на постановката, когато работи над образите, изживява емоциите, характерни за всички герои. Професията на балетмайстора е много богата на изживявания, на вълнения.“

Още като студентка Маргарита Арнаудова прави първата си постановка на балета „Пепеляшка“ в Казанския театър за опера и балет, после работи като балетмайстор в Операта в Харков. При завръщането си в България прави различни постановки в оперните театри, а през 1974 г. я канят като хореограф от балет „Арабеск“ - това е първият случай, в който прочутият балет кани българин за постановчик. След първата съвместна работа Маргарита Арнаудова става директор и главен балетмайстор на прочутата трупа. Сред първите й постановки са „Бразилски импресии“ от Вила-Лобос, "Симфония реквием" от Кюркчийски, "Адажио" от Албинони, "Пасакалия" от Бах.

Още с появата си на наша сцена Маргарита Араудова впечатлява със съвременното си виждане за балета, с търсенето на българския образ със средствата на съвремения  танц. И днес се помнят като събития постановките й на български балети: „Нестинарка“ и “Нощта срещу Еньов ден“ на Марин Големинов, “Легенда за езерото“ на Панчо Владигеров, “Сянката" на Александър Текелиев, “Бариерата“ от Ангел Котев. Неслучайно голямата награда на конкурса за съвременна хореография върху българска музика носи нейното име.

Маргарита Арнаудова е автор на хореографията на 60 балета по време на 30-годишната си кариера, а всички си спомнят нейните „Пролетно тайнство“ и „Жар птица“ от Стравински, “Ромео и Жулиета“ от Прокофиев, “Сътворението на света“ от Андрей Петров, “Равнодействие“ от Жан-Мишел Жар, “Човекът, когото обичам“ по Гершуин, “Здравей, Бродуей“ и още много други.

Рубриката "Помните ли..." с музика от танцовата драма "Нестинарка" от Големинов можете да чуете в звуковия файл.