Проф. Фриц Хаусйел: При Себастиян Курц наблюдаваме безпрецедентен ръст в политическия пиар

Когато става дума за европейските ценности, в повечето случаи говорим за Полша и Унгария, напоследък в тази връзка често се споменава Словения, пък и България. Има и една друга държава, с много по-дълга демократична история, която обаче бавно, но все по-видимо се „орбанизира“. Така в Австрия описват не много прикритите опити на правителството на Себастиян Курц да влия върху медиите и правосъдната система. Там все още помнят военното учение на армията по шенгенската граница със Словения за отпор на евентуална бежанска вълна. Както и забраната на журналистите от обществените радио и телевизия да се изказват по политически въпроси в социалните мрежи. 

Това е само върхът на айсберга, каза пред БНР австрийският медиен експерт и преподавател във Виенския университет проф. Фриц Хаусйел.

"Това, което разбираме под „орбанизация“, е стратегията на унгарския премиер Виктор Орбан, която той разви през последните десет години, за да постигне медиен комфорт за управлението си. Един елемент от тази стратегия е придобиването на влиятелни медии от приближени на Орбан, които или промениха редакционната политика в услуга на правителството, или бяха закрити, както се случи с вестник „Непсабатшаг“.

За тази „медийна“ услуга изданията се ползват от определени икономически изгоди. Така се изгражда безкритична медийна среда. Така се отслабва „четвъртата власт“ в една либерална демокрация.

Когато от Австрия гледаме притеснени към съседна Унгария, неминуемо си спомняме аферата „Ибиса“ - заснетите със скрита камера кадри с вече бившия вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе от крайната десница, който в прав текст казва, че би искал и в Австрия медийната среда да е като тази в Унгария, че иска да „орбанизира“ австрийските медии.

Още преди аферата „Ибиса“ имаше сигнали, че нещо не е наред с австрийската медийна свобода. Имаше опит за превземането на мажоритарния дял в две от най-влиятелните печатни издания в Австрия от компания, която никога преди това не се е занимавала с медии. Логичен е въпросът, защо тази компания е готова да похарчи толкова много пари в бранш, който не познава. Още повече, когато се окаже, че въпросната компания е близка до правителството, а собственикът - личен приятел на канцлера.

За зависимостите, в емоционален пост във фейсбук, наскоро разказа и Томас Шремс. Преди да загърби журналистиката, Шремс е отговорен редактор във влиятелния „Кроненцайтунг“, вестника, който Хайнц Кристиян Щрахе искаше да постави под опекунството на правителството. Вече бившият колега признава, че също се е поблазнил от привилегированото отношение на канцлера да пише в услуга на управляващите срещу различни облаги за него и за изданието му. 

За Флориян Кленк, главен редактор на седмичника „Фалтер“, едно от най-авторитетните издания в Австрия за разследваща журналистика, фейсбук-признанията не са изненада:

"Този проблем е стар, не се е появил с Курц. В Австрия управляващите отдавна си отглеждат приятелски настроени журналисти, глезят ги с командировки и икономически изгоди.

Много се говори за това, че Себастиян Курц се държи като Виктор Орбан. Мисля, че става дума за нещо друго. Чрез поведението и коментарите си канцлерът ясно показва на медиите, че не е добре да разследват неговата партия. Тук не се ликвидират медии, не се преследват журналисти. По-скоро наблюдаваме процес, който ми напомня Америка - медиите се затрупват, буквално бомбардират с информация от правителството, която често може да се нарече „fakenews“. Това разсейва журналистите от истинската им работа, те губят време да проверяват предоставената им информация и така загърбват други важни теми.

Тази тактика е различна от поведението на автократите или от комунистическите режими в миналото в Източна Европа. В Австрия не се „ликвидират“ журналисти или медии, а им се хвърля прах в очите. Според мен ставаме свидетели на завръщането на партийната пропаганда. А традиционните медии не са достатъчно силни, за да отвърнат на тази масирана пиар атака".

Въпреки че Австрия продължава да заема една от водещите позиции в редовните класации за свободата на медиите на „Репортери без граници“, проф. Хаусйел, който е член на Управителния съвет на организацията в Австрия, с тревога наблюдава процесите в страната:

"От появата на Себастиян Курц на политическата сцена наблюдаваме безпрецедентен ръст в политическия пиар. Само в канцлерството, т.е. в кабинета на канцлера, с пиар се занимават около 60 души. Това са хората, които подготвят медийни публикации за работата на канцлера.

Това, разбира се, е възможно, защото бюджетното финансиране на партиите в Австрия е сравнително голямо. Естествено, управляващата партия, която е получила най-много гласове на последните избори, разполага с най-много средства.

През последните 20 години, поради намалено финансиране, редакциите, особено обществените медии, рязко се свиха. Сега срещу тях е изправена цяла армия пиари, или по-точно рекламисти и пропагандатори на правителството. Няма как изходът от този сблъсък да не е в полза на правителството. Резултатът е отслабване на традиционните, класическите медии, които държат на качествената журналистика".

Освен за „орбанизация“, в Австрия се говори и за „Messagecontrol“ от страна на канцлера Себастиян Курц и неговата консервативна „Народна партия“. Проф. Хаусйел коментира:

"Понятието „Messagecontrol“ обхваща различни действия на правителството. Естествено, пиарите подържат връзка с медиите. Това им е работата. Проблемът е в мярката. В немалко случаи говорим за упражняване на натиск. А когато канцлерът лично вдигне телефона и се обади на някой главен редактор, тогава наистина нещо не е наред. Да не говорим за пресконференции, на които се отнема думата на задаващите неудобни въпроси репортери, а в същото време министри дават пространни интервюта на отбрани журналисти.

Освен всичко, управляващата партия си създаде собствени медии. Не че е нелегитимно, но за мен като изследовател това е крачка назад в медийното развитие на една демокрация. Още повече, че тези партийни органи се занимават с очернящи кампании срещу критични към правителството журналисти".

Особено чувствителна не само за австрийските медии е темата за държавната реклама, за приходите от обявления на държавните институции, каза проф. Хаусйел. И обясни:

"Особено по време на пандемията този феномен стана много видим. По време на пандемия трябва да има информационна кампания. Но въпросът е, успешна ли е тази скъпо платена разяснителна кампания, когато се публикува в жълтата преса?

За съжаление, правителството не дава такава информация и затова предполагам, че няма проучване на резултата от кампанията. Това е особено притеснително, като се имат предвид милионите евро, които се дават за разяснителни публикации. Тази есен правителството гласува рекламен и пиар бюджет в рамките на повече от 200 милиона евро за следващите четири години.

За съжаление медийното законодателство не ни позволява да проверим, дали чрез публикуването, и съответно заплащането на реклами и обяви на държавни институции се хонорува послушание и се упражнява натиск върху медиите. Но такова е усещането ми".

Само през първите три месеца от годината австрийското правителство е дало девет милиона евро за реклама и пиар. Това е близо 300 процента повече от миналата година. Флориян Кленк от „Фалтер“:

"Абсолютно разбираемо е, че правителството трябва да провежда информационна кампания по време на пандемия. Проблемът е в избора на медии, през които това да се случва. Публикациите са предимно в жълтата преса и в партийни органи.

Мога да говоря само за нашето издание - с идването на власт на канцлера Курц договорът ни за държавна реклама беше прекратен. Това е знак, че се инвестират рекламни бюджети в онези медии, които са позитивно настроени към управляващите".

Тази изкривена медийна среда затруднява ли разследващи журналисти като Вас, г-н Кленк?

"Напротив, улеснява ни. Защото нашата позиция на сериозна медия, която работи с факти, изпъква още повече. През последните пет години успяхме да утроим тиража, което за печатна медия е истинско постижение. За мен това означава, че хората все пак търсят и изпитват нужда от качествена, критична и дистанцирана от властта журналистика".

И въпреки това жълтата преса в Австрия продължава да е много силна. Не на последно място, защото може да разчита на огромните рекламни бюджети на правителството, обясни проф. Хаусйел:

"Големият проблем сега вече е, че тези медии са изпаднали в огромна финансова зависимост от приходите от държавна реклама, защото заради пандемията икономиката изпитва трудности и разходите за реклама са първото перо, което компаниите съкращават.

В Австрия таблоидите са много влиятелни. Те са печелившите медии от пиар и рекламната тактика на правителството. Но в същото време наблюдаваме и един паралелен процес. Няколко изследвания на "Галъп" по време на пандемията показаха, къде хората търсят достоверна информация в такива времена на изпитание. Отговорът е категоричен - не в жълтата преса, не в социалните мрежи, а в ориентираните към качествена журналистика медии, и на първо място - в обществените медии".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Фриц Хаусйел и Флориан Кленк в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС