Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Енигмата на черните и бели квадратчета

Младият съставител и издател на кръстословици Георги Георгиев разкрива тайните около създаването на ребуси


Моно, Агарад, Анам.

Едва ли тези три думи ви звучат познато. Но пък биха ви били доста полезни, ако сте запалени решавачи на кръстословици и като такива си блъскате главата в търсенето на "френски биохимик, роден в началото на 20-и век" с четири букви, "шведски ботаник от средата на 19 век" с пет букви и "старото име на среден Виетнам" с четири букви.

Дори да не знаете отговорите, можете да достигнете до тях по косвен път. Това е светът на кръстословиците, в който известни и редки знания се преплитат хоризонтално и вертикално - интелектуална дъвка, забавление за мозъка, проверка на наученото и начин за убиване на свободното време. Опреснява забравени от нас факти и генерира любопитство за научаването на нови.

Хората, които създават развлекателни задачи, ребуси и кръстословици, се наричат енигматици (от гръцката дума αίνιγμα, която означава тайна, загадка ). Един такъв откри и "Изотопия" - 31-годишният Георги Георгиев, който от две години издава книжки с кръстословици. 

"Тайната да създадеш подобно забавление тръгва най-вече от езика, от думите и от личния речник на автора. Трябва да знаеш поне около 3-4 хиляди думи, с които да боравиш, за да можеш да създадеш кръстословица", казва Жоро.

По думите му енигмата на ребусите я познават всички, които решават кръстословици: "Когато започнеш да го правиш, има една магия, която не те пуска, докато не решиш кръстословицата. Това те увлича адски много - в един момент става като някакъв вид наркотик."


Според Жоро цялостният процес по създаване на кръстословици е подчинен на компютърните технологии, но подчертава и огражда в квадрат, че човешкият фактор си остава незаменим и незаобиколим: "Компютърът помага доста за графичния дизайн, за самата решетка на кръстословицата. Но все още не може да съставя кръстословици по-добре от човека. Трябва доста да се редактира, докато кръстословицата стане качествена."

За качествена разбрахме, но как се определя трудността на ребусите? От "швейцарски шахматист" и "виетнамска мярка за дължина" до "жилещи насекоми" с три букви. Жоро отговаря: "Трудността до голяма степен се определя от понятията в черните квадратчета на кръстословиците тип сканди, които са популярни у нас. Може да бъде дадено лесно и разбираемо или пък да те затрудни и да не разбереш каква дума се търси."

Нашият енигматик Георги Георгиев разкрива някои тънкости около съставянето на кръстословици: "Много често думите, състоящи се от 2 или 3 букви, създават проблеми при съставянето. Има една основна гама от такива думи, без които не може да се състави кръстословица. За да бъде тя приятна и решима, трябва тези думи да се засичат с хубави, лесни думи. Ако не става, могат да бъдат дадени в помощник долу, за да може когато читателят решава, тя да му излезе без да го дразни."



И още нещо от каноните за съставяне на кръстословици - доброто качество на ребусите се определя от процента на черните квадратчета, в които е обяснена търсената дума. Те не трябва да надвишават 20% от всички квадратчета, като за добре направена кръстословица тези проценти трябва да са около 17-18.

Младият енигматик Георги Георгиев в момента поддържа 6 издания, основно във формат А5, излизат всеки месец и се разпространяват в цялата страна.

За това в какви стилове и жанрове битуват загадките от думи в черни и бели квадратчета, както и колко души са автори на кръстословици у нас - може да чуете в звуковия файл с цялото интервю с Георги Георгиев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00