Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Реновирането на туристическите пътеки в района на Седемте рилски езера продължава

Поставят настилка на пътеката към Седемте рилски езера
Снимка: Мая Щърбанова

Лято е, жега е и стотици българи търсят не само морето, но и красотата и прохладата на планината. И там обаче се сблъскват с проблеми. Реновирането на туристическите пътеки в района на Седемте рилски езера започна миналото лято по проект за близо 7,5 милиона лева, но беше спрян от прокуратурата и МОСВ, след като планинари сигнализираха за качени багери и тежка техника при езерото Бъбрека. 

Ремонтите и разкопките на пътя обаче и в момента продължават, твърдят туристи, които са били там през уикенда и дъновисти, които вече са на езерата за тържествата на Бялото братство на учителя Петър Дънов от 20 юли.

При езерата се работи вече повече от месец в долната част на циркуса и около езерото Бъбрека. Пренасянето на материалите за реновирането се прави само с коне. От охраната на Националния парк "Рила" се следи да не се използва земекопна техника.

Сега правят пътеката, която тръгва от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подходящи условия ще продължат изграждането на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, каза за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд - Дупница, който увери, че няма да се използва багер при ремонтните работи.

Вече са постлани около  300 метра пътеки, монтирана е и една част от парапетите по проекта. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов коментира:

„Копаят с кирки, слагат над лифта, над новата хижа. Имаше един участък скалист, много неприятен беше. Там са направили също така стъпала, което е добре. Парапетите са счупени между Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени умишлено, защото няма как да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са  подострени 10 сантиметра отдолу. В тия камъни горе как ги слагат не знам. И тия напречки, които съединяват, на много места бяха счупени. Работеше се между хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този участък, но на някои места вече мърдат камъните. Ако вали два-три дни дъжд, ще отмие това отдолу и ще се размърдат.

Според Севдалин Атанасов не трябва да има пътеки до Седемте рилски езера:

"До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината - това за мен е престъпление".

Снимка: Мая Щърбанова

Кореспондентът на БНР в Добрич сподели впечатленията си от посещението на Седемте рилски езера:

"Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са чудо на природата, за щастие от многото, с които сме дарени тук, в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава все още не беше взето решението да се извърши така нареченото облагородяване. За мен цялата дейност горе буди едновременно недоумение  и възмущение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното чувство, че каменните пътеки и дървените парапети ще издържат дори и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, за да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това усещане вече ни е отнето." 

"От новата хижа до езерото Бъбрека потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем вярно е, че някои от камъните вече не са стабилни и то без да е имало неблагоприятни метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го правим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина, всеки иска да забрави цивилизацията, да се откъсне, макар и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни желание да оставяме човешкия си отпечатък навсякъде. Като че ли постоянно ни води някакво уникално чувство за превъзходство, за самочувствие и самодоволство. Наред с пътеките и изпочупените парапети, посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната възможност да наблюдават отношението на работниците към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, започна да бие едното животно, защото не изпълняваше неясните му команди. Това ли сме ние хората, се питам аз - онези същества на тази планета, които не зачитат нито красотата на природата, нито нейните създания", коментира Щърбанова.  

Пътеката до Седемте рилски езера     Снимка: Мая Щърбанова

"Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата вече е доста опасен, точно защото е изровен от така наречената облагородяваща човешка дейност. За мен този проект е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни. Той трябва да бъде прекратен, а как ще се извиняваме на природата, вероятно никога няма да разберем“, допълни Мая Щърбанова. 

Реновирането ще продължи. "По цял свят има такива пътеки и съоръжения - крайно време беше и при нас, на eзерата да ги има", обобщи в един от поредните разговори по проблема да се копае ли горе кметът на Сапарева баня Калин Гелев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тома Белев

Тома Белев: Половината от добива на вода за питейни цели не се измерва!

410 населени места у нас официално имат издадена заповед от кмета за воден режим . Има още 140, които по сигнали на граждани и медийни публикации също имат проблеми с водоснабдяването. Това съобщи пред БНР Тома Белев, бивш заместник-министър на околната среда и водите, съпредседател на "Зелено движение", природозащитник. Той е изготвил карта..

публикувано на 26.08.24 в 08:32

В село Люти брод се проведе празника на врачанския мискет

Наскоро в мездренското село Люти брод се проведе четвъртото издание на празника на врачанския мискет. Уникалният местен винен сорт бяло грозде и произведените от него вина и ракии събраха на десния бряг на река Искър срещу скалния феномен "Ритлите" десетки любители на бутиковите напитки и регионалните деликатеси. Свои продукти..

публикувано на 25.08.24 в 07:46

Дейността на Областния информационен център в Плевен е гарантирана до 2029 година

Областният информационен център в Плевен продължава своята работа след подписан договор между Общината и Управляващия орган на Програма "Техническа помощ". Той е за срок от шест години. Размерът на безвъзмездната помощ възлиза на 1 290 754 лева. Основните цели, от които четиричленният екип се ръководи, са повишаване нивото на..

публикувано на 25.08.24 в 07:34

Нов еврорегламент за екодизайн може да оскъпи мебелите след 2028 г.

ЕС върви към осъществяване на идеята за кръгова икономика. Вследствие на това от 18 юли е въведен регламент с нови правила за екодизайн на устойчиви продукти , в който мебелите са отбелязани като приоритетен продукт. Регламентът ще започне да се изпълнява не по-рано от 2028 г. Това посочи в интервю за БНР проф. Васил Живков, председател на..

публикувано на 21.08.24 в 10:09
Ангел Стойков

Ангел Стойков: Връзката между висшето образование и бизнеса се скъсява все повече

В процес на публично обсъждане е промяна, която ще позволи на студентите да се обучават дуално, като паралелно работят във фирми под ръководството на ментори и получават възнаграждение за практиката си. Това обясни пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). НПСС от много време..

публикувано на 20.08.24 в 10:39
Проф. Вили Лилков

Проф. Вили Лилков предлага да бъде изграден паметник на инж. Иван Иванов в София

Да бъде издигнат паметник на инженер Иван Иванов в София, предлага общинският съветник от "Синя София" проф. Вили Лилков. Решение за това има още преди 13 години, което до този момент не е изпълнено. Инж. Иванов е кмет на столицата в периода май 1934- 9 септември 1944 година. "Решението е преди повече от 10 години. Паметникът да се..

обновено на 18.08.24 в 07:36

Фотографът Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в XI Международен фотосалон Пловдив 2024

Плевенският фотограф Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в тазгодишния XI Международен фотосалон Пловдив 2024. Международното жури присъди на Бенджи Златен медал на Международната федерация за фотографско изкуство - FIAP и купата на салона за фотографията „Потоп 1“. Бенджи е добре познат във фотографските среди, работил е за..

публикувано на 18.08.24 в 06:16