Любимото танго на София Саборидо е „Уно“ от 1950 година, написано от Енрике Сантос Диесполо, музиката е на Мариано Морес, а на бандонеон е легендата от онези времена Анибал Тройло.
"Ние обичаме да работим с езика на комуникацията, диалога и взаимодействието на телата, изразени чрез танца и по-конкретно в аржентинското танго. Това, което се опитваме да предадем са импровизацията, връзката в настоящия момент, вниманието и отношението на телата едни спрямо други, за да се достигне максимално добре до един по-фин диалог. И това са нещата, които искаме да постигнем в танца, а именно едно красиво и хармонично свързване", каза за БНР София Саборидо.

Пабло Инза коментира, че пандемичната обстановка, в която целият свят живее и до днес е засегнала и тях, защото, за да танцувате танго е нужно да се прегърнете, трябва да сте в контакт един с друг и днес това е сериозен проблем.,
"И Covid ни принуди почти година и половина в Буенос Айрес да сме като парализирани, спряхме всички дейности, без възможност нормално да се разгръщаме и да работим. Mалко преди да се отправим към България, нашите приятели Марио Борнес и Лаура Рускони, които живеят в София ни споделиха, че в България хората танцуват танго, че е по-спокойна обстановката в сравнение с други места по света, където се танцува танго. И веднага взехме решение да потеглим към България, да опознаем вашата държава и в същото време да преподаваме един месец в София. Наистина тук открихме един нов свят, една нова вселена, за която дори и не подозирахме - хора, които танцуват аржентинско танго, много приятелски настроена общност, много симпатични и приятни тангерос. За съжаление ние не говорим български и това малко или много ни ограничава. Радваме се, че тук хората говорят добре английски и така успяваме да общуваме пълноценно и вече от няколко седмици имаме семинари и се радваме на много приятните преживявания", допълни Пабло Инза.

По думите му тангото е танц на импровизацията.
"Да, има правила, които трябва да се спазват, има организация, която да се следва, но в същото време сякаш присъствате на сесия, където импровизацията е положителна, както е при джаза. Тангото предоставя много възможности и дава голяма свобода - това ни позволява да създадем движение и то да се случи по време и в момента на танца, да успеем да организираме, да сътворим, докато се движим. А относно нашата тайна съставка, за която ни попитахте, наистина трябва да разбираме тангото по следния начин - то има специфични съставки, които трябва да се добавят, за да е ястието вкусно, да е нагледно красиво и завладяващо. И така се опитваме и да преподаваме на нашите ученици, докато танцуват да си представят, че добавят подправки, с цел да стимулираме това удоволствие от танца и неговото оцелостяване".
София Саборидо коментира, че им доставя удоволствие да общуват с телата и да предават емоциите чрез тях:
"Когато изразяваме неща чрез думи, знаете, че често това е през мисловните процеси, този филтър мозъка. А когато видите телата да общуват, да говорят - то е по-скоро от вътрешността, от дълбините на тялото. Тогава диалогът е много по-различен и има повече истинност в общуването по време на танца. И ние се опитваме да развием тази философия, като разбира се, се надяваме това да се хареса на танцуващите, защото танцът не е само движение, стъпки и заучена последователност. Би било жалко да се спре до там, защото красотата на тангото се състои в това да се насочим в дълбочина към другия и в същото време да изразим нашата същност чрез танца".

Пабло Инза заяви, че българите танцуват с хъс:
"От различните събития забелязваме, че хората са много ентусиазирани, по време на уроците. Влагат много страст в стремежа си да се разгърнат в танца, да научат за него. Има хора на всякаква възраст, на различни нива, има някой, които са много опитни. Харесва ни това, че всички танцуват с желание, идват, питат, жадни са за знания и наистина са отдадени на танца. А това ,че не е голяма общността си има своите предимства, тъй като тя съществува като едно голямо семейство. Всички ходят заедно на различните събития, които се организират и хубавото, което прави впечатление и то е много красиво, че наподобява по-скоро една общност, която не е разделена".
Пабло Инза допълни, че когато са ти поставени ограничения, успяваш да оцениш кое е по-важното.
"През тази година често казвах: „ Усетих, че животът удари спирачка и колата спря изведнъж“.Появи се тишината, затворихме се и успяхме да се обърнем към нас, навътре. Въпреки трудностите, тази ситуация ни даде нови шансове и възможности и сякаш успяхме да настроим GPS-a и в същото време да пренаредим приоритетите си и да разберем, че може да сме се засилили към шума, а в същото време да успеем да чуем шепота на музиката в нас. Това са онези моменти, в които оценихме здравето, връзките с другите и с нас самите. Преди пандемията смятам, че живеехме някак по-объркани, натоварени, а сега успяхме да се настроим, да видим къде сме, какво се случва с нас и се научихме да правим по-осъзнати избори".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
На 12 ноември от 17:30 ч. писателката Мариана Кирова представи новото си издание „Приключенията на една блондинка“ пред приятели и почитатели на среща с автограф и „чаша вино“. Книгата представляваше второ издание на едноименния роман, като в нея бяха включени и разкази и новели. Един от разказите, озаглавен „Операция Актиния“, бе носител на първа..
Миналото като възможност за бъдещето и връзката между аналоговото и дигиталното са сред основните послания на художествената инсталация „Пространство и етажи“, представена в Младежкия дом във Враца. Нейният автор е популярният дигитален артист Илиян Стойчев. Инсталацията обединява десет стари телевизора, които възпроизвеждат от DVD устройства кратки..
„Да излезеш от кожата си“ е названието на тазгодишното биенале на Съюза на йерусалимските художници. Почти всички творби, подготвени специално за форума, бяха отхвърлени от кураторката Тали Бен-Нун , което се превърна в неочаквана провокация и вдъхновение за нови търсения. Идеята на изложбата е да насочи вниманието не към завършената творба,..
В рубриката "Нов компактдиск" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме удоволствието да направим българската радиопремиера на дебютния албум на Трио "Бронте". Ансамбълът, избрал за име фамилията на три талантливи и смели писателки от първата половина на XIX век - сестрите Шарлот (1816–1855), Емили (1818–1848) и Ан (1820–1849) Бронте - е..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..