С каяк по Дунава - изгревите и залезите на Иван Нотев

Остров Богдан

„Бях любопитен какво се случва по реката от другата страна. Аз съм от Силистра и познавам тази част. Преди две-три години се запалих по каякинга, започнах да греба около Силистра, в море, реки. Постепенно, получавайки повече информация, запознавайки се с маршрута на TID (международна регата, която минава през почти целия Дунав) - любопитство донякъде, от друга страна е тест за моите възможности.“

„Първите три дни не срещнах нито един човек и това беше малко потискащо, обаче в главата ми нямаше нищо друго, освен това, което виждах и което преживявах.“

„Останах насаме със себе си, най-вече с мислите, породени от това пътешествие“, споделя Иван.

Той имал набелязани точки, по които трябвало да се движи, но реалността няма нищо общо с плановете. Към крайната цел има куп препятствия, особено когато имаш ограничено време.

Дъждът, бурите и вятърът били голямото му опасение, защото с комарите след ден хапане свикваш. Именно буря го принудила да прекрати приключението си доста по-рано от предвиденото.

„Багажът беше привързан, но ако се беше обърнал каякът, щеше да заплува всичко във всякакви посоки.“

Последен изгрев от пътешествието, с. Оряхово

След гребане минимум 30 километра, излизайки на брега, каквото и да хапнеш, ти се услажда много, твърди Иван Нотев. Затова и пърженият уклей за него е най-вкусната дунавска риба.

Помпената станция на село Гомотарци, най-голямата в българския участък на Дунав

Маршрутът на Нотев включвал и пивоварните тайни на Северозапада.

Най-опасните участъци са там, където реката е най-широка, понеже през тях минават и много кораби, пояснява запаленият каякар.

В по-дълбоката част на реката течението е по-силно, а другите плавателни съдове са сред големите опасности. Трябва да си на определено разстояние от тях, а освен това те създават странична вълна, „твърде лоша за каяк“.

Понякога от българската страна брегът е толкова плитък, че буквално можеш да стигнеш до някои от островите пеша. Така е малко след моста при Видин – Калафат, където му се наложило да слезе от каяка и да го дърпа.

Един от най-красивите плажове по цялото поречие на Дунав - о-в Добрина (Керкенеза) край с. Арчар, Видинска област

Остров Добрина или Керкенеза, както го наричат из ломския край, Иван описва „с огромна плажна ивица, няколко дръвчета по средата, с гъста гора, с плитък бряг с чиста вода, понеже течението отнася всички мръсотии.“

„Там беше един рай.“

Птиците са богатството на Дунав, отбелязва Нотев.

Оряхово

Негова голяма мечта остава да преплава целия български участък, а за по-нататък си е запазил идеята през Силистра да стигне до делтата и вливането в Черно море.

„За съжаление, Дунав, както и много други места в България – по Черноморието, планините, не е останала незасегната от човешката глупост. Фактът, че нашата част на реката е мръсна, защото е последната от една дълга река и целият боклук на цяла Европа идва при нас, не съм много убеден, че е съвсем вярно. Водата сама по себе си не е толкова мръсна, но замърсяванията, които човекът е нанесъл, са много сериозни“, коментира Иван Нотев.

„Аз си бях поставил цел да посрещам и да изпращам слънцето всеки ден. Имаше дни, в които така бях ориентиран в посоките, че нямаше как да видя изгрева, защото залезът беше срещу мен, изгревът беше зад острова, на който бях. Но включително в последния ден успях да си посрещна слънцето.“