Ректорите на четири държавни университета по медицина у нас изразиха притеснение от намерението за създаване на частни факултети по дентална и обща медицина. Според тях ще се занижи качеството на образованието и ще завършат специалисти, които няма да могат да си намерят работа.
Според Националната карта за висшето образование в България в специалностите "Медицина", "Стоматология" и "Зъботехник" капацитетът за местата е запълнен над 90%. Тези професии са желани от кандидат-студентите заради високата степен на реализация, коментира за БНР ректорът на Пловдивския медицински университет проф. Марияна Мурждева. Според нея не трябва да се разкриват частни филиали и медицински училища, защото това ще наруши качеството на здравните грижи и ще доведе до свръхпроизводство на кадри, които няма да намерят реализация у нас.
"Категорично подкрепяме Националната карта за висшето образование. Ние изказваме опасения, че картата може да бъде използвана и като инструмент за създаване на нови висши училища по медицина, не само частни, но и държавни. Първото условие при създаването на такива висши училища е броят на действащите студенти на национално ниво да бъде над 99% от определения капацитет на Националната агенция по оценяване и акредитация“, каза проф. Мурждева.
Тя обясни, че в момента всички медицински университет имат капацитет да поемат повече студенти.
"Да има една предварителна оценка за въздействието при откриването на такова ново държавно училище върху степента на съответствие на профилната и териториална структура на висшето образование със социално икономическото развитие и потребностите на пазара на труда" .
През последните 2 години приемът в държавните висши училища намалява. Ректорите се притесняват, че тези бройки ще се дават на частните университети.
Един от частните университети, който се подготвя да отвори факултет по медицина и дентална медицина, е Нов български университет в София. От висшето училище отговориха, че проектът е на ранен етап и се подготвя документацията за кандидатстване. От Българския зъболекарски съюз са против в НБУ да има факултет по дентална медицина. Председателят на организацията д-р Николай Шарков каза, че за тези намерения разбрал от медиите и никой не се допитал до тях.
"Ние научаваме от медиите, че в Плевен желанието на Медицинския университет е да разкрие Факултет по дентална медицина и пак от медиите научихме за желанието на Нов български университет да разкрие и медицински факултет и факултет по дентална медицина. Бяха намалени бройките за държавна поръчка на български студенти в трите факултета по дентална медицина в университетите в София, Пловдив и Варна. Нямаха никаква обосновка за намаляване на тази бройка".
Д-р Шарков заяви, че в България има 10 хиляди зъболекари за по-малко от 7 милиона население, което означава, че един зъболекар трябва да обслужва 700 души, което е под санитарния европейски минимум, където съотношението е 1 към 1200.
"Това становище категорично подкрепя виждането на Българския зъболекарски съюз, че в страната не са необходими никакви други факултети освен трите държавни факултета по дентална медицина в България. Създаването на още Факултети по дентална медицина ще доведе до безработица и влошаване на качеството на денталните услуги, защото ще се появи дъмпинг. Дъмпингът е единствената мярка при безработица да си осигуриш някаква работа, което означава влошено качество. Не трябва в България да създават никакви факултети по дентална медицина, било то частни или държавни".
За тази учебна година също е имало намерения за съкращаване на бройките, но ректорите са успели да се преборят и да ги спасят, каза проф. Добромир Димитров, ректор на Медицинския университет в Плевен:
"Имаше допреди два месеца идея тези бройки да бъдат съкратени в областта на медицина, стоматология, медицинска сестра, акушерка и ние заедно се преборихме да запазим миналогодишния брой студенти, които се обучават. Ние сме с възможност за по-голямо обучение и зависи от техните решения да кажат за всяка година какъв трябва да е приемът по отделните специалности".
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..