Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В плевенския център по трансфузионна хематология допускат и хора, които са имали симптоматика за Covid-19

Не признават тестовете за антитела за даряване на плазма - така се ограничава броят на дарителите

Д-р Павлина Михайлова: От година пишем писма до МЗ и ИАЛ, без отговор

Снимка: БГНЕС

Потенциални дарители на реконвалесцентна плазма остават извън обхвата на системата за даряване, защото разполагат единствено с резултати от тест за антитела. За това предупреди в интервю за БНР д-р Павлина Михайлова, председател на Сдружение „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма”.

Според нея изискването да покажеш само резултат от PCR много ограничава броя на възможните дарители. В сдружението постоянно постъпват запитвания от граждани, които искат да дарят плазма, но разполагат единствено с тест за антитела, съобщи Михайлова.

„Точно една година ние пишем писма до Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, но засега няма някакъв резултат и хората с антитела фактически остават извън оградата на тези центрове“, подчерта Павлина Михайлова.  

Ако не се приеме поправка в тази посока, ситуацията с плазмата ще стане критична, прогнозира тя.

В момента у нас на сакчето плазма не е указано количеството антитела, отбеляза още като проблем д-р Михайлова.

„Ние не знаем какво количество антитела има в тази плазма.“

Според нея в подобна ситуация лекарят не може да прецени колко плазма да прелее на даден пациент.

Може би в някои центрове има малък резерв от реконвалесцентна плазма, посочи д-р Павлина Михайлова.

Основната цел е да се поддържа депо от реконвалесцентна плазма, което при първа необходимост да се използва за лечение на нови случаи в Плевенска и още пет области от Северна България, поясни в предаването „Преди всички“ д-р Нели Досева, ръководител на Регионалния център по трансфузионна хематология в Плевен.

В момента се провеждат акции за даряване на плазма, съобщи д-р Досева.

Реконвалесцентната плазма е със срок на годност 2 години, съхранява се замразена, уточни тя.

Ваксинирането не влияе на даряването на реконвалесцентна плазма, коментира Нели Досева. По думите й важното е дарителите на плазма да са преболедували Covid-19 и да имат определен титър антитела, както и да са изминали 28 дни от втората доза ваксина.

В сравнение с миналата година в центъра в Плевен е разширен кръгът на потенциалните дарители, поясни още д-р Досева.

„Дори да нямат положителен PCR или антигенен тест, но ни потвърдят, че са имали симптоматика за Covid-19, ние ги допускаме до даряване на реконвалесцентна плазма. Ние им вземаме кръвна проба, изследваме я за антитела и ако титърът на тези антитела е в стойности над минимума, то ние приемаме това като удовлетворително условие да стане наистина дарител на реконвалесцентна плазма.“

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20