Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Съселов:

Живот може да бъде открит и на един на спътниците на Сатурн - Енцелар

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Може и да не се наложи да търсим много далеч планети с нов живот. Това каза Димитър Съселов, директор на мултидисциплинарния център Harvard Origins of Life Initiative. Той изнесе лекция на приключилата среща на децата с астронавти.

Само преди 20 години не се е очаквало за всяка звезда да има по една планета, която вероятно да има и живот,  каза Димитър Съселов. Най-важният въпрос колко често се срещат планети, подобни на Земята остава. Като част от проекта на НАСА „Кеплер“ Димитър Съселов казва, че революцията започнала преди 10 години. Това станало не чрез прецизните спектрографи, а чрез нов метод - на пасажите. Това означава търсене на малко затъмнение при преминаване на планетата между звездата и телескопа. 

„Кеплер“, в сравнително малък телескоп, в сравнение с „Хъбъл“, да речем, но с много прецизна камера, голяма камера, наблюдаваше част от небето, в северната полусфера, между съзвездията на „Лира“ и „Лебед“ и в продължение на четири години откри голямо количество малки планети и започна да отговаря на този най-важен въпрос - каква част от екзопланетите са скалисти като Земята и са също в зоната на обитаемостта. Тоест там, където се намира Земята на разстояние от слънцето, където температурата е подходяща за развитието на живот, който използва течна вода като основа на химията си. И отговорът за един определен тип звезди - М джуджета, както ги наричаме беше, че е 20 процента от тях притежават такива планети", каза Димитър Съселов.

По думите му сега можем да търсим и да откриваме такива подобни планети много близо до нас. 

"И може би наистина да започнем да търсим доказателства за живот, подобен на земния. С микроби, които отделят и голямо количество газове в атмосферата на своите планети. Този резултат беше толкова важен, защото с общия брой на планетите в галактиката - около 5 милиарда обитаеми планети, който статистически получаваме от наблюденията на проекта „Кеплер“, ние сега със сигурност можем да предскажем, че в близост до Слънчевата система можем да открием поне 300 такива планети. Които са толкова близо до нас, че можем да ги наблюдаваме с телескопите и с инструментите, които имаме в момента или такива които можем да построим специално за тази. Тоест, не са ни необходими бъдещи технологии, които не са още достъпни до нас", допълни Съселов. 

Това дало тласък на проекта на НАСА, който изследва не само част от небето, а цялото небе. Димитър Съселов разказва, че така ще могат най-близките до Земята планети да се проверят за наличие на живот. А такива планети има и то може би и по-големи от радиуса на Земята. 

"Най-близката до нас звезда, въпреки, че не е подобна на Слънцето звезда - „Проксима“ е М-джудже, вече ние знаем със сигурност планета подобна на Земята. Поне по маса и по температура, в зоната на своето обитаемост. Имаме планове да наблюдаваме най-интересните от тази гледна точка на търсене на живот газ - кислорода. Както тук на Земята през последните два милиарда години кислородът е доказателството, че на Земята има много интензивно развиваща се биосфера. За да достигнем до този етап, ние в момента строим, почти е завършен спектрограф, който е подобен на този, който построихме преди 10 години с нашите колеги от Женева на Канарските острови. Този е по-голям. Значително по-голям и ще има тази възможност от новата обсерватория с големия Магеланов телескоп на Чили. Тези наблюдения се правят едновременно от космоса с новия телескоп, който се надявам през октомври да отиде в орбита и да е следващият след „Хъбъл“ космически телескоп,  с което това може да се прави. 

Димитър Съселов припомня, че освен търсенето на живот в почвите на Марс, живот може да бъде открит и на един на спътниците на Сатурн - Енцелар. Там има водни фонтани, казва Съселов. Те идват от океана на повърхността на Енцелар. А на неговото дъно има подходяща температура, водород и органични молекули.

"В момента ние се каним да правим изследвания на тези фонтани. Не с много скъпи и дълготрайни инструменти като „Касини", 20-30 години отнема да се направят. Но с много по-евтини леки. Изследвания, които могат да се правят с наноспътници, защото те са на размера на чип. Ние ги правим. Струват около 50 долара да се направи. Така че доста лесно може да се направят няколко стотин. И да се изпратят в посока на спътника „Енцелар“, да речем. Тъй като са малки, много по-бързо могат да стигна до целта си около Сатурн. И дори някои от тях да се развалят по време на пътуването си, дори да не работят, като изпратите няколкостотин с подобни инструменти, ще получите обратно много важни данни в рамките на няколко години. А не да трябва да чакате дълго". 

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Явор Куюмджиев

Явор Куюмджиев: Няма нищо лошо всяка сделка със стратегически активи да се проверява максимално много

"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар.  "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..

публикувано на 09.10.25 в 14:20
Д-р Веселин Гаврилов

Д-р Веселин Гаврилов със съвети за здравословен и дълъг живот

"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..

публикувано на 09.10.25 в 11:55

Без лична карта: Колко врати се затварят за повече от 200 000 души у нас?

Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ.  По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..

публикувано на 09.10.25 в 11:09
Адвокат Силвия Петкова

Силвия Петкова: Оповестяването на предварителните проби за наркотици е огромен проблем

"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем  и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..

публикувано на 09.10.25 в 10:07
Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Готвим планове за война, но нямаме планове за мир

"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..

публикувано на 08.10.25 в 13:52
Стилиян Иванов

Стилиян Иванов: Всичко, което ни се случва в живота, е за наше добро, изпитанията са нашите спасители"

В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си .  Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие.  Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя".  Нощният гост днес търси следите,..

публикувано на 08.10.25 в 12:34

Има ли дилема: Нация техническа или (не)знаеща чужди езици?

Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..

публикувано на 08.10.25 в 11:01