Лесничеи с български корени се грижат за орлите в израелски резерват

Познатият български израз "няма да живееш с орлите, я" се опровергава от случващото се в един от горските природни резервати в Израел - Гамла. За съжаление, все повече орли намират рано смъртта си, а за останелите се грижат, доколкото успяват, лесничеите - с български корени. 

В резервата пренасят ранени орли не само от цял Израел, а по време на сраженията в Сирия на границата са оставяли и ранени царствени крилати. Трудно е да се каже, че птиците са от една или друга страна. Само за един ден орлите успяват да прелетят около 300-400 километра, като не признават измислените от човека граници. 

Лесничеят Шмулик Хершкович споделя за БНР, че на пловдивчани може би фамилията му е известна, защото улица в града е кръстена на дядо му - известен фотограф, застрелян по време на политическия терор в България през двайсете години на миналия век. Родителите му се изселили в Израел веднага след възстановяването на еврейската държава. В детството си е живял в Йерусалим, а през ваканциите – в Яфо. 

"Но винаги съм обичал природата. Дойдох лесничей в най-високите за Израел планини. Работя тук от 30 години. Участвах в създаването и развитието на програмата за защита на орлите. В началото тя бе за помощ на мигриращите птици, но стана ясно, че трябва да подкрепяме и местните. Поради усвояването на пустеещите преди земи за земеделски нужди започнаха да изчезват дивите зайци, лисици, сърните и елените, всякакви дребни диви животни. Те са естествената храна за орлите. Масово започват да се тровят мишките и други вредни гризачи, а те по хранителната верига тровят и орлите. Затова сме привърженици на екологичната защита с помощта на совите. Сега подхранваме орлите с месо от едър добитък, но го насичаме на дребно, особено костите. Те са необходими на малките орлета, за да имат калций за крилете си. Лесно може да се познае орел по полета му. За разлика от някои други птици, той не маха с криле, а се рее, носен от въздушните течения и рязко се стрелва надолу, ако види плячка. Най-големите врагове на орлите са електрическите стълбове с множество жици, на които те кацат. Когато разпери крилата си, докосва поне две от тях и често намираме овъглени орли под проводите. Не по-малко опасни са и вятърните турбини, които правят на парчета всякакви птици. Затова създадохме това, което ви прилича на клетка. Там настаняваме ранени или сакати орли, които не могат да летят, но биха могли да снесат яйца и да отглеждат малки. Когато орлетата укрепнат и биха могли да се учат да летят, ги изпращаме в друг резерват - край Хайфа. Там има точно такава програма. Тъй като, за съжаление, родителите им не биха могли да ги научат да се реят и да ловуват".

Бащата на Цвика Ронен е роден в Североизточна България, но е пристигнал много малък в Обетованата земя, преди Втората световна война. Затова няма спомени от България, а от кибуц, където са били настанени и отгледани няколко "български" деца. 

"Допреди 3 години и аз живях в големия град, но любовта ми към природата надделя. Смятам, че тук е по-спокойно и за децата ми. В програмата с орлите се включих в крачка. Биолог съм по образование. Много ми е мъчно, че такива царствени птици като орела са почти на изчезване. Колкото и да са аристократични, са по своему наивни, защото ядат наред трупове, включително и отровени. Преди няколко дни пуснахме на свобода седем оздравели орела. Дано оцелеят. Виждаме ги да се реят над клетката. Понякога идват да си вземат храна от хранилките. Ние сме място,  където се дава първа помощ на ранени птици, докато ги изпратим в клиниката за диви животни и птици в центъра на страната. Тук е и санаториум за инвалидизирани орли. Опитахме се да възстановим екологичното равновесие, както и да осигурим прехрана на мигриращите птици, като развъждахме зайци. Но тук разстоянията са малки и те не остават само в залесените площи, а слизат в полето, където хората ги избиват или тровят, опазвайки реколтата си".