Гостуваща изложба разказва за следите от бялата емиграция в Хасковско

Според един от инициаторите на изложбата – Димитър Иванов, тя е постигнала информационната си цел: да разкаже за тази мащабна емигрантска вълна, която по думите му не е нещо исторически далечно, защото в последните 5-6 години светът е изправен пред същия проблем.

„Милиони мигранти бягат от несправедливости и жестокости във всички посоки. Европа е залята. Америка е залята. Тези събития и премествания на бягащи хора са били винаги спътник на човешката история и България винаги се е справяла изключително достойно. Тя е пример за интеграцията и за подпомагането на тези хора.“

С разрешението на организаторите експозицията е обогатена с три пана, акцентиращи върху живота на бялата емиграция в Хасковско.

Чрез снимки и документи се проследява пребиваването на бежанците от бившата Руска империя в Търново-Сеймен (Симеоновград), където в казармите на разформирования 30-и шейновски полк са били разквартирувани две военни училища и една руска гимназия.

Едно от паната разказва за лекарите емигранти в региона между двете световни войни. Руските медици са повече от 10, някои от тях трайно свързват живота си с Хасковския регион. Един от тези лекари е Алексей Успенски, който се заселва в хасковското село Елена и никога не се връща в родината си. Спомен за него споделя Славка Янева, в чиято семейна къща той е живял до последно. 

„Д-р Успенски е приет в моето семейство, след като идва в безпомощно състояние. Моят дядо впряга каруцата и го взема, цялото село е организирало блестящо посрещане с курбан, на ръце го носят до нашия дом. Това е рядко интелектуална личност, владееше 8 езика, прекрасно познаваше руската класика…“

Посетителите на изложбата могат да научат любопитни факти, свързани с хор „Родна песен“ и кои са руските диригенти, участвали в неговото създаване, защо цяло Хасково се стича на погребението на руски генерал през 1935 година, каква е причината да загинат двама казаци при строителството на мост в Любимец и кои са белоемигрантите, свързани с антифашисткото движение.

Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково пояснява, че при подготовката на трите хасковски пана са използвани документи и снимки от личните архиви на наследници на белогвардейските емигранти, както и на изследователи от България, Франция, Русия, Испания и Финландия.

Съорганизатори на изложбата в Хасково са Регионалният исторически музей и местната териториална дирекция на архивите. Документалната изложбата за пътя на бялата емиграция ще остане до септември.