Най-малкото начинът, по който виждаш света, е твой, независимо колко герои измисляш, допълва тя в предаването „Изотопия“.
„Това е може би най-дълго писаният ми текст някога. Започнах на 23 просто с бележки по това, което става във втората част на романа и се отнася до мен и собственото ми семейство. Книгата излезе на 43. това са точно 20 години, две десетилетия, през които се случиха много неща“, разказва Антония за книгата си „Нас, които ни няма“.
Романът е автобиографичен, тя го определя като класически роман на израстването.
„Може би това е най-личният ми роман и ще остане такъв, независимо какво ще напиша оттук нататък. (...) Прототипите са много. Много от тях са живи.“
Действието се развива в началните години на прехода.
„Използвала съм и бургаски жаргон, и селски жаргон. Не знам дали по нещо може да се разбере, че това е 90-арски роман, че това е бургаски роман. По-скоро гледам на него като на универсален, но също така и като документ, текст, който ще остане някакъв вид документ за онова време, за онова поколение, за този град, който специално в творчеството има особен статут. Там споменавам много от бургаските артисти, поети, чешити дори.“
Романът е за тези, които са били тийнейджъри в средата на 90-те години, смята авторката.
„И си мислех наскоро как би бил приет от днешните тийнейджъри – дали те биха имали същите сетива да го усетят, по начина, по който ние го правехме тогава. Писмата, които присъстват в романа, писмата на Мартин са истински писма до мен. Определено съм ги редактирала, за да се превърнат в литература, във фикция. Истината е, че общувахме по този начин, ние си пишехме писма на ръка, които си разменяхме понякога дори присъствайки в една и съща стая. Нещо, което днес е като абсолютна отживелица. Не знам как в днешната дигитална ера биха го разчели днешните тийнейджъри.“
В романа липсват клишетата от романите за 90-те, казва още Антония Апостолова – мутрите, икономическите затруднения, семейните трагедии, нещата, които преимуществено се помнят от това време. Тя признава, че е искала да запази образа на Бургас от 90-те.
„Бургас на любов, на творчество, на всички тези съмнения и крехкости, които днес се надявам да живеят в 40-годишните пораснали тийнейджъри“.
Защо книгата е озаглавена „Нас, които ни няма“?
„Нас във всеки следващ момент вече ни няма. Вече не сме ние и в същото време всичко, от което сме направени, е това минало, което се дестилира в нас и ни ръководи, и определя бъдещето ни… Няма ни, няма го това поколение, няма го този град.“
Антония Апостолова е автор и на сборника с разкази „Потъване в Мъртво море“. Не вярва да пропише отново поезия, защото я свързва с младостта. Първата й книга всъщност е поетична.
„Излезе, когато бях много млада. Това е някакъв вид изхабяване на куршума. Беше постигнала някакъв култов статут в Бургас. След това поезията я изоставих, за да я привнеса в прозата си, в стила си, в езика си.“
В новия роман, който пише, има отново история на спомнянето, любим неин метод на писане.
За сайта „Литературни разговори“ Антония Апостолова отбелязва:
„Съзнавам, че това, което правя, е бутиков проект. Хората, които четат книжни ревюта и обзори, литературни, буквално се познават един друг, не са чак толкова много.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Тридневен Фестивал на занаятите и изкуствата започва днес в Добрич. Проявата се организира за пети път от Фондация "Добруджанска задруга" и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Добрич. На площад "Свобода" своите произведения ще покажат десетки занаятчии и творци от цялата страна. Предвидена е и богата музикална програма. Фестивалът..
Shape Yourself Around Me ще бъде част от To Never Fear the Sun (ЕР-то се очаква да излезе през ноември). Песента идва след меланхоличния дебют на Woomb от миналото лято - Pray for the Worst, след показалата по-амбициозната им страна Last Rays и след най-представителната за енергията им на живо - Picture of a Deer. Музикалните..
Комичната опера "Сватбата на Фигаро" от Моцарт е най-новото заглавие в репертоара на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново. Спектакълът е поредният голям проект на театъра, а солистите са от Китай, Северна Македония и Сърбия. Режисьор на постановката е Петко Бонев, а диригент е маестро Георги Патриков...
Точно в Деня на музиката, 1 октомври, Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в Стара Загора отпразнува своята 50-годишнина. Тържественият концерт се състоя в залата на Старозагорската опера в партньорство с оркестъра на трупата. Солисти бяха едни от най-изявените възпитаници на училището през годините, които днес..
На 26 септември отбелязваме 100-годишнината от рождението на видния български хоров диригент Самуил Видас. Неговото име свързваме преди всичко с работата му с хор „Георги Кирков“ - един от най- изявените представители на нашата хорова култура през втората половина на ХХ век. От 1959 г. Самуил Видас е диригент на хора при профсъюзния дом на..
От печат излезе новата книга на Росен Карамфилов "Входове и изходи". "Отделните разкази са обвързани с една невидима, червена нишка, която ги направи и едно цяло. Животът е необятен и човешкият път не може да бъде просто една права линия или една отсечка. Той е нещо много по-сложно. Има много завои. Важно е как ги взимаме, за да не се..
Преди броени дни проф. Сава Димитров беше преизбран за ректор на Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров" в София. През месец март 2025 г. НМА ще бъде домакин на Международния клавирен конкурс, носещ името на композитора Панчо Владигеров, който се мести от Шумен в София. На 25 септември проф. Сава Димитров и генералният..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред..
Международната общност трябва да излезе на полето на истинската дипломация. За това призова в ефира на БНР Мирослав Зафиров, дипломат, политически..