На 21 юли 2021 г. отбелязваме 100-годишния юбилей на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ – институцията, в която са подготвени повечето от българските музиканти. Тя е дала солидните познания и насока в професионалния им живот.
До 1904 г. в България няма никакви институции, в които да се възпитават и обучават музиканти. Много от инструменталистите са учили във военните оркестри, ръководени в повечето случаи от чешки музиканти. Други са били подготвяни в педагогическите училища, усвоявали са най-елементарните познания за музиката в многото любителски хорове и музикални дружества, а най-изявените ни музиканти са следвали в чужбина – в Чехия, Русия, Германия, Франция.
През 1904 г., по инициатива на група дейци на Българския музикален съюз и със съдействието на министъра на просветата Иван Шишманов, се създава Частно музикално училище в София. Негов първи директор е Николай Николаев, а преподаватели са Петко Наумов, Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Димитър Хаджигеоргиев, Мара Черен, Катя Стоянова, Димитър Попиванов, по-късно Добри Христов, Никола Стефанов, Ефимия Илкова. По решение на Народното събрание на 14 март 1912 г. Частното музикално училище се преобразува в държавно - с първи директор Димитър Хаджигеориев. Курсът на обучение е 5-годишен. Въпреки трудностите, по време на Първата световна война подготовката на музикантите върви много успешно и на 21 юли 1921 г. с Царски указ №145 училището получава статут на Музакална академия, като запазва средния отдел - двегодишен курс с права на средно училище, и има висш отдел. Първият ректор е Димитър Хаджигеоргиев, а преподаватели са Иван Вульпе и Димитър Попиванов - пеене, Иван Абаджиев, Петко Наумов и Ханс Кох - цигулка, Иван Цибулка - виолончело, Иван Торчанов и Андрей Стоянов - пиано, Добри Христов - народна музика, Димитър Радев и Никола Атанасов - теория на музиката.
През 1924 г. Академията става автономен държавен институт, а през 1936-а висшият курс на обучение се увеличава на 4 години, като отделите са вече два - подготовка на учители и специален отдел за подготовка на певци и инструменталисти. По време на бомбардировките през 1944 г. Академията е евакуирана в Своге.
На 24 октомври 1954 г. следва нова реорганизация - Академията получава ново име: Българска държавна консерватория. Има три факултета – Теоретико-композиторски и диригентски (там е и специалността музикознание), Инструментален и Вокален. Добавен е и Естраден факултет. Продължителността на следване става 5 години.
През 1995 г. отново се сменя името на института - става Държавна музикална академия, а по-късно името се променя на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В последните години са включени специалностите поп и джаз, балет и фолклор.
Националната музикална академия днес е един много авторитетен институт, а нейните възпитаници са разпръснати по целия свят, уважавани заради високата си музикална подготовка. В момента ректор на институцията е проф. д-р Сава Димитров.
Мартина Табакова (пиано), Стоимен Пеев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело) - това е ансамбълът, който представя своята концертна програма „Романтични съкровища“ с успех на различни сцени в България. Турнето, което стартира от София с концерт на 23 октомври в рамките на поредицата „Музикални вторници“, сега се отправя към черноморските..
На 21 ноември от 19 ч. в галерия "Vivacom Art Hall Оборище 5" музикантите от трио „Дивертименто“ ви канят на концерт-спектакъла „В годината на чешката музика“. Той е пореден в творческата биография на състава, който получи наградата в категория "Музикален проект на годината" на националната анкета след слушателите на БНР "Музикант на годината 2022"...
Предстои поредната среща на публиката със Симфоничния оркестър на БНР - в петък от 19:00 ч. в столичната зала "България". На диригентския пулт ще бъде Константин Илиевски, а солист – първият виолончелист на Радиооркестъра Христо Танев. Главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски поставя като български акцент в програмата музиката..
На 20 ноември, сряда, в Първо студио на БНР в 19 ч. ще започне един специален концерт, посветен на трима големи композитори - представители на българския авангард, които през 2024-та закръглят годишнини: акад. Васил Казанджиев, който през септември отпразнува своя 90-и рожден ден и продължава да създава музика, както и двама автори, от чието рождение..
Довечера в Банско ще бъде официално открито 23-ото издание на Международния фестивал за планинарско и приключенско кино. Освен срещи с чуждестранни и български имена от екстремните спортове, програмата включва изложби, детски занятия, както и прожекции на 75 филма от 39 държави. През деня децата ще участват в уроци по ориентиране, скално..
Изложба на Борис Мисирков и Георги Богданов се открива тази вечер в Галерия "Алма Матер". Събитието е от Културния център на Софийския университет и е част от фестивала за европейска солидарност - инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена . Общата тема на фестивала тази година е "Стени". " Това се оказа една от..
Четири спектакъла ще изнесе бургаската танцова формация "Петлите" през ноември. Това ще се случи в Бургас, Поморие, София и Сливен. И четирите изпълнения на спектакъла, озаглавен "Танци на народите" , са финансирани от Министерството на културата. Зрителите ще видят българско, турско, гръцко и арменско изпълнение . Целта на тази..
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е в протестна готовност. Поводът: опасения от замразяване на заплатите. "Искаме много ясно..
" Ще отидем на лидерска среща за правителство, ако бъдем поканени. Първото нещо, което ще сложим на тази среща, е конкретиката по декларацията, която..
Явна е липсата на кадри, а липсата на кадри е защото няма адекватно заплащане. Затова подготвените кадри отиват в чужбина . Тази равносметка..