Тъкър Карлсън – враг №1 на либералната селищна система

От известно време Тъкър Карлсън е водещ номер едно на Америка. Също така е враг номер едно на „Америка“. Поне на тази „официална и либерална“ Америка, представена от сегашната власт в Белия дом, демократическото мнозинство в Конгреса, сервилно обслужващите ги корпоративни медии, академичната общност, прослойката на активистите и повечето кухи знаменитости.

Тези хора и техните организации наистина мразят Тъкър Карлсън със страст. От години той има праймтайм шоу по „Fox News“ с астрономически рейтинг сред нормални хора с различен бекграунд, обединени от обстоятелството, че просто не мразят собствената си страна, култура, история, раса...  Знам, звучи странно за сумрачните среди на прогресивното стадо, особено за някой клетник от редакцията на „Ню Йорк Таймс“ , който пише поредния анализ за „белите терористи с червени шапки“, или за новинарския екип от централата на CNN, подготвящ репортаж за „ужасяващата трансфобия“ на американците от средните щати. 

Тъкър Карлсън е най-изявеният и популярен критик на администрацията на Джо Байдън, на Пентагона, на цялата модерна либерална машина за мачкане на различните идеи, за налагане на принудителен брак с абсурда и насилствен развод с реалността.

С острите си коментари срещу вкарването на критическата расова теория в армията и образованието, Тъкър сякаш рисува гигантска мишена върху себе си. Защото тези хора са екстремисти. Те не желаят рационална размяна на аргументи и оздравяващ цивилизацията дебат. Те искат просто да го „отменят“. По един или друг начин.

Преди време сбирщина от протестъри с камъни, мегафони, вувузели и плакати, разбрали адреса на Карлсън във Вашингтон, обсадиха къщата му. През нощта. Докато него го нямаше. С викове и заплахи десетки активисти оставиха траен спомен за терор в съзнанията на съпругата му и техните малки деца, които разказаха как са се крили вътре, докато извергите отвън са вандалствали.

Разбира се, нападението срещу дома и семейството на Карлсън бе продукт на системна и особено агресивна координирана кампания срещу него. Медии, неправителствени организации и политици от години го изкарват „расист“, „нацист“, „ксенофоб“, „бял супремасист“ и подклаждат суров гняв срещу него в средите на емоционално нестабилните уличните активисти. Праймтайм пример за психологическа проекция.

Паралелно с физическата заплаха от екстремното крило, тече и по-софистицирана кампания за ефирен саботаж на водещия. Сочно финансирани организации подлагат рекламодатели на системен натиск да се оттеглят от предаването на Тъкър. Добре изпитан вече механизъм за подчиняване и изкореняване на свободното изразяване.

Карлсън трябваше да се премести след атаката срещу дома и семейството си и точно тогава от „Ню Йорк Таймс“ бяха планирали да пуснат дълъг очернящ материал за него, в който да кажат и новия му адрес. Тъкър бе разбрал и успя да предотврати това като сподели цялата истина в предаването си: „Те много добре знаят какво ще стане ако пуснат адреса ми в публичното пространство. Но не им пука“, каза Тъкър и продължи: „Те мразят политическите ми позиции, искат шоуто ми да бъде премахнато. Ако някое от децата ми пострада, това ще бъде просто косвена щета по пътя към целта. Това е цялата цел на упражнението – да причинят болка на семейството ми, да ни тероризират и контролират“.

Атаките продължиха. Тъкър бе сред първите, които предсказаха катастрофата в Кабул и срамното изтегляне на американците от Афганистан. Месеци преди историческото унижение той остро критикува началството на Пентагона за индоктринирането на войниците с критическа расова теория и заменянето на действителността с дайвърсити делюзии. Тогава Тъкър каза, че армията е станала посмешище. Днес виждаме колко болезнено прав е бил. Но тогава Пентагона реши да го атакува от официалните си профили и отново да нарисува мишена върху гърба му.

Може би най-могъщата армия на планетата  не трябва да се занимава с разправии с журналист, който има принципни критики срещу тях. Карлсън не е излъгал, не е публикувал клевета или фалшива информация. Той направи коментар, който се оказа и пророчески. Безпрецедентната лична атака на военните срещу един журналист беше буквално отпразнувана в повечето корпоративни медии.

Представете си само – началството на армията официално посочва критичен водещ като враг и другите медии ръкопляскат на властта. Важно е да следим тези процеси, защото много малко от това, което реално се случва в политическия, медиен и културен пейзаж отвъд океана достига до нас в кратките и протоколни международни емисии.

Скоро той беше сравнително близо и до нас за специална серия предавания от Унгария. Направи качествено интервю с Орбан, а в САЩ го отразиха все едно е танцувал едновременно с Хитлер и Сатаната.

Кампанията срещу този водещ ще продължи. Колкото повече авторитет губи властта, толкова повече зъби ще показва. Тъкър е от малкото наистина големи имена, които имат смелостта да регистрират реалността, че царят не просто е гол, ами се усуква в някакви непристойни пози, които медиите представят като елегантен валс. Пуснете си някой път монолог на Карлсън, за да видите защо толкова отчаяно искат да го махнат от ефир.