Грешният отговор на 11 септември

Администрацията на президента Буш-младши реши да използва все още силния гняв след 11 септември, измисли си връзка между Осама и Саддам Хюсеин, измисли си оръжия за масово поразяване и така оправда нахлуването си в Ирак през 2003 г. После пък американците и техните приятели почнаха да строят там демокрация, като междувременно не пропуснаха да сложат ръка върху огромните петролни богатства на тази държава. Няколко години по-късно, пак с оправданието „да махнем кръвожадния диктатор“ на демократично строителство или, казано по друг начин, на въздушни удари беше подложена Либия. Моамар Кадафи, както и Саддам Хюсеин по-рано, беше ликвидиран, но Близкият Изток не стана по-демократичен. Единственият резултат от тези цивилизационни напъни, включително и в Сирия, беше раждането на страховити групировки като Ислямска държава, които в един момент заплашваха да наложат контрол над целия регион.

Днес, 20 години след 11 септември 2001 г. е кристално ясно, че опитът да бъдат накарани хората в ислямския свят да вярват в ценностите на либералната демокрация тотално се провали. Изключително лесният начин, по който талибаните си върнаха властта в Афганистан, е най-доброто доказателство за това. Видя се, че в момента, в който, американците само обявят, че се готвят да се изтеглят, цялата местна демократична фасада рухва, а афганистанските либерали тичат да хванат последния американски самолет. И това се случва след като двайсет години хората там бяха обучавани на демокрация, либерализъм, мултикултурализъм, джендърно равенство и изобщо на всички онези модерни неща, за които се смята, че носят просперитет и щастие. Отделно бяха хвърлени милиарди долари за обучението на либералнодемократичната афганистанска армия. И същата тази армия се разтвори в афганистанските пясъци даже преди нейните западни покровители да са си качили багажа на самолетите.

Сега на власт в Кабул са талибаните и това, без значение дали ни харесва или не, е много по-логично, отколкото управлението на предишни марионетни правителства на Запада. Ясно е също така, че много по-добре е Афганистан да бъде контролиран от талибаните, отколкото от организации като Ислямска държава. И това го знаят най-добре именно във Вашингтон. Контактите между представителите на американския политически елит и талибаните са отдавна установени. През август ние просто видяхме резултата от техните договорки. Талибаните, за разлика от организации като Ал-Кайда или ИДИЛ не желаят да превръщат целия свят в халифат. Те се интересуват само от ставащото в собствената им държава.

От този подход могат да се поучат мнозина и най-вече такива, които минават за много умни. Няма никакъв смисъл да се опитваш да налагаш собствения сицивилизационен модел върху целия свят. Без значение как ще наречеш модела – „либерално-демократичен“ или „ислямска теокрация“ – той може да съществува само там, където е възникнал. Опитите за прилагането му в други държави, които имат съвършено различни история и култура, най-често завършват с оглушителен провал. Такива опити водят до човешки жертви, страдания и загуба на огромни количества пари, които биха могли да се използват с несравнимо по-голяма полза. Ако транснационалните политико-финансови елити разберат това и не се опитват да налагат своите идеи навсякъде, светът наистина може да стане по-сигурен.