Преводачите на българските контингенти за битието си в Афганистан сега

„Как може да помогнете?“ Това е един от първите въпроси на Гул Рахмани. Преди 30-ина години мъжът учил в България, върнал се в Афганистан. И тъй като знаел български, работил няколко години с българските контингенти като преводач. Въпросът, който го вълнува е основателен, защото той и семейството му - 11 души – не са на сигурно място в една от съюзническите държави. Въпреки работата си за българските контингенти, Гул смяна, че е в опасност. Дори и от съседите си, които „слушат какво говорим“, казва той.  

В Афганистан има талибани. Но все още има и интернет.

Гул е един от хилядите сътрудници, които след изтеглянето, намериха начин през медиите да съобщят, че са забравени от съюзниците, че се крият, за да не ги убият. Гул не вярва на талибаните въпреки уверенията на новата власт.

Аминоллах също работил с българските контингенти като преводач. Научил български в страната ни през 80-те години на миналия век. Върнал се в Афганистан. Създал семейство, за което сега се страхува и смята, че в тази ситуация самостоятелна евакуация не е възможна и безопасна.

И Аминолах, и Гул помнят имената на няколко от командирите на българските контингенти. Гул има сертификат, получен от българското командване за "отлично изпълнение на задълженията по време на мисията на българския контингент“. И грамота по случай 103 години от Независимостта на България за проявен "висок професионализъм и отговорност при изпълнение на задълженията като преводач…“.

Гул очаква тези признания да се превърнат в документ за излизане от превзетата от талибаните страна. Заради ситуацията в Афганистан пък, Аминоллах вижда България като втората си родина, от която очаква да спаси живота му…