Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха

Въпреки политическите различия след Освобождението интересите на България са били на първо място

проф. Ивайло Христов, УНСС
Снимка: БНР

Лесно е да се каже да бъдем свободни и независими, но бедният човек нито може да бъде свободен, нито независим. Ако не са решени за масовия човек основните екзистенциални проблеми, не можем да бъдем нито свободни, нито независими. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС.

Според него се намираме в период на огромни неравенства и неразбирателства за пътя на българската държава.

„Свободата и независимостта са духовно състояние, за което всеки един от нас трябва да воюва и трябва да се бори“, подчерта проф. Христов.

Той смята, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „разруха“, а буйната и страстна енергия от 90-те години е била пропиляна от политиците.

Актът на независимостта не идва случайно, той е закономерен и подготвен, подчерта Ивайло Христов. По думите му това е своеобразно увенчаване на периода след Освобождението.

В този период се откроява градивният потенциал на нашата народопсихология. В този период окончателно кристализира оформената европейска същност на българската нация.“

Формираният в България след Освобождението елит прави чест на всяка европейска държава от края на 19. век, отбеляза преподавателят.

Въпреки политическите си различия, те поставят интересите на България на първо място.“

Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния потенциал на българското Възраждане, но втората, третата генерация на българския политически елит вече не са на нивото на първата, коментира проф. Христов.

Относно личността на владетеля Фердинанд той изтъкна:

„Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се създават основите на една модерна европейска държава.“

Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, посочи Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, допълни той.

На практика това е третият златен век в историята на българската култура.“

Трудно е да се прецени кое надделява – позитивите или негативите при династията на Кобургите, заяви Ивайло Христов, като открои водещите постижения на страната от този период.

След Първата световна война се появява братоубийственият синдром, който ще бъде по-нататък една от големите драми в новата българска история, каза още проф. Христов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45
Хатай

Две години след земетресението в Турция - надпревара с времето за строеж на нови жилищни сгради

Две години след опустошителното земетресение в Турция страната си е поставила амбициозната цел до края на 2025 г. всички хора, които все още живеят във фургони и контейнери, да бъдат настанени в нови жилища. Само времето ще покаже доколко това е постижимо. В 4 часа и 17 минути на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд..

публикувано на 06.02.25 в 06:28

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46