Мариус Донкин: Държавността трябва да се грижи повече за духа, за да ни има

„Вазов е бил един от духовните водачи и е бил поканен на своя юбилей в това Народно събрание за 70-годишнината му и 50 години от неговата творческа дейност да изнесе реч. Дали сегашните депутати, ако в един момент спрат да слушат само своя глас, няма да чуят това послание някъде из кулоарите на Народното събрание и дали като го чуят, ще има някакъв смисъл, някакъв резултат“, коментира Донкин.

• Проф. Григорий Вазов: Още не можем да разберем Вазов

Народният театър е подготвил пиесата „Народът на Вазов“, чиято премиера ще бъде на 7 и 8 октомври. Автор на пиесата е Александър Секулов. Мариус Донкин определи текста на пиесата като изключителен и невероятен.

„В този монолог има едно такова чукване по главата на всеки един от нас за истината, която е в момента, през философията на Вазов. Едно нещо, за което отдавна си говорим, че е накърнено, загубено, унищожено и то е нещо, което страшно трудно се възстановява. А това е доверието. Доверието между нас, във всякаква ядка на живота ни - и в тази, която е най-съкровената: семейната ядка, оттам нататък метастазите на това недоверие се развиват и в човешките взаимоотношения, и между хората, и между институциите, и на народа към институциите. Но този народ не може да живее безверен. И той има вяра към нещо. И единственото нещо, което му е сигурно и го има и в студ, и в сняг, и в добро, и в лошо, и в смърт, и в живот – това е земята. Нашият народ вярва в земята, но това все пак е някакъв примитивизъм. Но в тази душа на този народ има едни гениални ритми, с които този свят се представя пред другия свят, който той не познава. Този дяволски диапазон между едното и другото – това е съчетано в духа на този народ. И за да има този народ куража при тая липса на доверие да направи нещо в живота си, той просто трябва да бъде обичан. Малко, истински, дълбоко обичан.“

Преди церемонията по връчването на втората Годишна награда за духовен принос на името на Иван Вазов, учредена от театъра, Мариус Донкин изтъкна:

„Духът – състояние на свобода, което всъщност е и този Ден на независимостта, може би и това, че Вазов си отива неслучайно в този ден, в едно място, където вероятно духът е съвсем свободен – и в това има послание. Този празник сам по себе си като смисъл – съчетание за държавност и дух, нека да има посланието, че тази държавност трябва да се грижи повече за духа, за да ни има.“

Донкин сподели, че тишината в залата, когато звучи текстът на Вазов от „Нова земя“, го убеждава в решението му този роман да бъде изваден „от кьошето, където неслучайно отново по политически причини е бил захвърлен“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.