Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непогребаният цар: Фердинанд между лаврите на независимостта и националните катастрофи

Петър Стоянович: В негово лице България има локомотива на своето модерно развитие

Цар Фердинанд
Снимка: БГНЕС

На днешния 22 септември 1908 г. Фердинанд Сакскобургготски приема титлата цар, а държавата ни тръгва по самостоятелен път на развитие, като отхвърля васалния спрямо Османската империя статут. 

Този самостоятелен път не е гладък и само в рамките на десетилетие стига до национална катастрофа, а основната вина е поета от царя, който абдикира през 1918 г. Разочарованието е огромно и на прокудения монарх не е позволено да се завърне в България. 

И до днес преоблавадащите оценки за него неминуемо съдържат определението „противоречива личност“. Но от дистанцията на времето историци предлагат нов поглед към събитията отпреди столетие и към личността на самия Фердинанд

Архивна снимка: БГНЕС

Фердинанд, първият цар на Третото българско царство и най-дълго управлявалият, се ражда в семейство с дълбоки династични традиции. Съдбата го отвежда на изток, насред метежния Балкански полуостров

Принц Фердинанд е тронен потомък по три линии на най-известния монарх, на най-цветущото изражение на абсолютизма – френския монарх в лицето на Луи 14-и, разказва докторът на историческите науки, професор в Шуменския университет „Константин Преславски“, журналист и бивш министър на културата Петър Стоянович.

Френската връзка е определяща за Фердинанд, напук на представянето му в родната историография - особено по времето на социализма - като немски принц и биографичната му обвързаност с Австро-Унгария. 

България никога не е имала толкова блестящ и 100-процентов представител на своята европейска идентичност“, смята Стоянович.

„По някакъв много особен начин той е французин по дух. Той е заченат различен. От малък е някак си перлата в несъществуващата, неосъществената по-скоро корона на своята майка Клементина Орлеанска, дъщерята на краля. Оттам и огромната и несломима връзка между тази майка и именно този син, не с другите деца, а именно с най-малкия. Онова дете, което в българските възрожденски фамилии наричат изтърсак и е любимец на целия род.“

Никола Михайлов (1878–1960), портрет на цар Фердинанд, 1914 и децата на цар Фердинанд Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.

Какво не знаем за Фердинанд? Познаваме ли достатъчно неговата личност? Например това какъв родител е бил: 

„От гледна точка на по-либералната представа на балканците, в нашия случай, като знаем как ние си гледаме децата и внуците, последното нещо, което можем да кажем е, че той е бил тежко, гальовно емоционално свързан с тях. Това не намалява степента, в която той е подготвял тези хора за тяхната бъдеща публична дейност. До последно това, което децата са изпитвали към него, е респект, възхищение и ужас.“

Цар Фердинанц и съпругата му царица Елеонора  Снимка: Едуард Уленхут, УикипедияСложни са били и отношенията на владетеля с двете му съпруги.

Но всичко това е предшествано от голямото надиграване - между очакванията на българите след Освобождението, дипломатическите умения на родните управляващи, геостратегическите интереси на Русия и ужаса на кандидатите от това да застанат начело на страна, в която се води необявена гражданска война.

Принц Фердинанд е посрещнат с възторг. Изведнъж на фона на този истински ориенталски пасторал се появява човек, който блести по по-различен начин и демонстративно се различава от тази среда, коментира историкът.

„И даже сетнешните му политически противници възкликват – ашколсун, това е цар! Това са думи на Драган Цанков.“

Животът в София е изключително прост, отегчителен, без никакви възможности за светска изява и развлечение, продължава Петър Стоянович. Той описва новия монарх като егоцентричен, себичен човек, изпълнен с огромно самочувствие, в немалка степен оправдано.

И все пак този „брак по сметка“, се оказва успешен, поне до първата от балканските войни, защото по думите на Петър Стоянович „става превъплъщение, преображение на България от османска провинция в европейска държава“.

„Не бих искал да кажа, че цар Фердинанд е строил с две ръце, тухла по тухла европейските къщи на София или е прокарвал железопътните трасета, но България за тези 25 години има в негово лице локомотива.“

По тогавашните данни България далеч изпреварва своите балкански съседи и се съревновава с утвърдени европейски държави.

Фердинанд има и научен принос в нашата история. Интересът към ботаниката и орнитологията у него започва още от детска възраст. 

„В качеството си на български владетел той превръща и България, и София в един от европейските центрове на науката и на практиката – както в своите дворци, на първо място Врана и Евксиноград, но така и за широката публика, превръщайки, да кажем, Софийския зоологически парк в едно от атрактивните места в европейски план. В негово лице България дава в световен мащаб най-известния си учен, естественик, който някога е съществувал.“

Цар Фердинанд и д-р Иван Буреш (директор на Природонаучния музей) в Египет, 1929 г.  Снимка: НПНМ

Най-безспорната заслуга на Фердинанд е обявената независимост на страната. Според Петър Стоянович не бива да се подценява и неговата лична амбиция да бъде равнопоставен сред европейските и световните владетели и да престане да бъде васал на турския султан.

Факт са двете големи национални поражения след 1913-а и 1918-а година, за които той поема вината и абдикира.

„Не е възможно вината за участието в едно световно стълкновение, в една финансова афера и т.н. да бъде товарена единствено и само върху един човек. Това е абсурдно. Трябва да дойде един момент, в който спокойно и обективно ние, историците, да отсеем зърното от плявата и да въздадем по библейски кесарю кесаревото и божието Богу“, категоричен е Петър Стоянович.

Участта на Фердинанд е тежка, в немалка степен и трагична, признава той.

„Представете си да преживееш убийството на двамата си сина, да преживееш окупацията и затриването на своята втора родина и да умреш в нищета далече от нея, непогребан все още. Това даже и като хора, оставете като историци и политици, би трябвало да ни развълнува.“

Цар ФердинандПоследната воля на Фердинанд била да бъде погребан в България. Затова ковчегът му временно - от 1948 г. до днес, е положен в криптата на католическата църква „Свети Августин" в Кобург - немския град, който го приютил, след като братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го допуска до именията му в днешен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните останки на цар Фердинанд е направен преди 10 години.

Бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов е един от членовете на Инициативния комитет, посветен на тази кауза. По думите му царското семейство е поставило условия, които все още не са изпълнени.

Условието да бъдат пренесени тленните останки е да се постигне консенсус в българското общество. Формален израз на такова съгласие би било например  подписването на меморандум между президент, министър-председател, председател на Народното събрание, тримата големи в държавата.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13