Ще подкрепят ли САЩ стратегическа автономия на ЕС

Тема на Деян Йотов в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският съюзник бе изключен брутално от стратегическия пакт между САЩ, Великобритания и Австралия в Индо-Пасифика, но развръзката изглежда ще е в полза на Париж - зелена светлина от Вашингтон за „стратегическа автономия“ на Европейския съюз в областта на отбраната.

„Британците са като пето колело на каруцата“.

Така първият дипломат на Франция Жан-Ив льо Дриан с далеч от всякаква дипломатичност омаловажи ролята на новата Глобална Британия на Борис Джонсън в пакта AUKUS. И обясни, че справедливият гняв на Париж е насочен към австралийците, но и главно към Съединените щати, и конкретно към президента Джо Байдън.

Освен влязлото в стотици медийни заглавия обвинение, че Америка е забила нож в гърба на Франция, Льо Дриан обвини администрацията на Байдън в „лъжи, двуличие, липса на уважение, брутална подигравка с доверието на съюзника си в стил Доналд Тръмп“. А президентът Еманюел Макрон дори отзова безпрецедентно френския посланик от Вашингтон.

С американско-австралийско-британския пакт и оттеглянето на Канбера от споразумението с Париж беше нанесен троен удар на французите, каза за „Събота 150“ Антоан Бонда от френския мозъчен тръст „Фондация за стратегически изследвания“:

„Скъсването на споразумението с Франция е значим акт, не само защото ще струва скъпо на френската компания Naval Group, а и защото това споразумение беше инструмент за задълбочаване на стратегическото партньорство с Австралия, започнато още през 2012 година. Още по-лош за французите беше сигналът, който американци, британци и австралийци им изпратиха, като не ги уведомиха за преговорите си. Американско-австралийският пакт е и политически опасен за Макрон предвид президентските избори догодина - френският президент веднага беше атакуван у дома заради външната си политика“.

Бонда разтълкува и мотивите на Австралия за рязката смяна на курса.

„Трябва да сме наясно какво се случи. Австралия де факто се отказа от стратегическата си автономия, за която работеше заедно с французите, и реши да се обвърже със Съединените щати. Защото Европа не може да бъде военен играч в Индо-Пасифика, какъвто са американците. Освен това Франция и други европейски държави не са склонни да се обвържат изцяло с американската политика. Те искат да запазят свобода за действие, в случай че действията на Вашингтон не отговарят на интересите им“.

Дали това не е причина за оправдани опасения у Вашингтон, че на Париж не може да се има пълно доверие, които са довели до решението Франция да не бъде поканена в пакта AUKUS. Според Пиер Морко от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания не това стои зад поведението на Съединените щати:

„По-скоро проблемът е в неразбирането, че Европа има важна роля в този регион. Вашингтон очевидно смяташе френско-австралийския договор за подводниците просто за бизнес сделка. И не осъзнаваше, че това е ключов елемент от стратегията на Франция за Индо-Пасифика. Затова американците очевидно бяха решили, че е по-важно да задълбочат партньорството си с Австралия за сметка на това с Франция… Фактът, че тристранният пакт между Съединените щати, Австралия и Обединеното кралство беше обявен в деня преди публикуването на стратегията на Европейския съюз за Индо-Пасифика беше показателен за недооценяването от Вашингтон, че Европа може да играе важна роля в този регион“.

Защо този доста далечен от Европа регион, макар и безспорно от глобално значение, да е по-важен за Европейския съюз от конфликтните точки в непосредствена близост до границите му? И защо Европа има интерес да участва в стратегическото противопоставяне на Китай там?

„Европа се обявява за световен ред, основан на спазването на международните правила. А Китай се опитва да постигне тъкмо обратното - в Тихоокеанския регион, но и в други части на света“, казва Рафаел Лос от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. И допълва:

„НАТО например декларира, че няма никакъв интерес за досег с Китай, но в същото време Китай няма скрупули да влиза в досег с Европа. Пекин участва в общи военноморски учения с Русия в Балтийско и в Средиземно море“.

Антоан Бонда от парижката Фондация за стратегически изследвания изтъква икономическия и демографския потенциал на Индийско-Тихоокеанския регион.

„Днес страните от Индо-Пасифика произвеждат 60 процента от глобалния брутен вътрешен продукт. Тук се намират три от четирите най-големи икономики в света извън Евросъюза (Китай, Япония и Индия). В глобален план броят на средната класа ще се увеличи с 2 милиарда души през идното десетилетие. 90 процента от това увеличение ще дойде от този регион. Така че от икономическа, технологична, хуманитарна и екологична гледна точка регионът е много важен“.

Защо тогава Байдън се опита да елиминира Франция, а с това и Европа, от регионалната шахматна дъска. Просто грешка, е обяснението на Бенжамен Хадад, директор на Европейския център на Атлантическия съвет.

„Изключително неразбираемо е такова нещо от страна на администрацията на Байдън, която декларира, че поставя в центъра на външнополитическия си дискурс и стратегия противопоставяне на Китай заедно с европейските съюзници. Франция е водещият европейски играч в Индо-Пасифика - там живеят 2 милиона нейни граждани. Тя е в стратегическо партньорство с ключови държави като Австралия, Япония и Индия. Те, разбира се, са съюзници и на Съединените щати. Франция освен това брани международното право в региона, осъществявайки операции по гарантиране свободата на навигацията в Южнокитайско море, патрулирайки в Тайванския проток… Съединените щати и Франция споделят много общи интереси в региона и затова тайнствеността, посредством която беше сключен AUKUS, и фактът, че Франция не беше привлечена в този пакт заедно с Обединеното кралство и Австралия бяха грешка на американската администрация“.

Действията на новата администрация - на Джо Байдън, накърняват репутацията на Съединените щати като компетентен международен играч, смята Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика. И това, което трябва да направи Вашингтон от тук насетне, е да направи всичко възможно, за да съживи партньорството с Франция, съветва Пиер Морко от Центъра за стратегически и международни изследвания:

„Не бива да се подценяват шока и разочарованието на Франция от злоупотребата с доверие, дори лъжи в продължение на месеци. Затова много остри думи бяха изговорени и много твърди дипломатически ходове бяха предприети от Франция, за да покаже недоволството си. Но ако не беше го направила, Вашингтон едва ли щеше да обърне достатъчно внимание на ефекта от действията си върху европейците“.

Байдън все пак каза каквото се очакваше от него в телефонния си разговор с Макрон - и за искрените отношения, и за „стратегическата автономия“ на Европа, и за Индо-Пасифика, и за антитерористичната операция в Сахел. Но според анализаторите това няма да е достатъчно:

„Не мисля, че това е краят. Кризата ще остави дълбоки следи поне от френска страна. Това съвместно комюнике няма да е достатъчно за възстановяване на нарушеното миналата седмица доверие. Предизвикателството пред Вашингтон сега е да докаже, че е искрен в желанието си това да се случи. И срещата на двамата лидери в края на октомври ще е важен момент. Ще трябва да мине време, за да се уверим, че кризата наистина е преодоляна“.

Според Хадад „президентът Байдън налучка всички правилни ноти, които са важни за Франция. Но въпреки това французите ще настояват за конкретни действия по някои от обещанията, дадени в този телефонен разговор“.

„Французите със сигурност няма да забравят какво се случи. То ще има дълготрайни последици в следващите месеци и години“, отбелязва Бонда. „Изходът от тази ситуация е именно диалогът между двамата президенти. Байдън даде позитивен знак, като се съгласи, че развиването на европейските отбранителниспособности е важно за НАТО. Остава тези обещания да бъдат подплатени с действия (от американска страна) през идните месеци и години“.

Изключително важна е изразената от Вашингтон подкрепа за европейската отбранителна автономия, отбеляза от Берлин Рафаел Лос:

„Първото предложение за създаване на общи европейски отбранителни сили беше направено след неуспеха на европейците да предотвратят геноцид буквално в предния ни двор - по време на войните в бивша Югославия. Великобритания и Франция бяха инициатори за сформиране на нещо като евробатальони. Това, което сега познаваме като бойни групи на Евросъюза, беше създадено през 2007 година и никога не е било използвано в каквато и да било мисия… Съединените щати определено бяха пречка пред последните два опита на Европейския съюз да засили общата си политика за отбрана и сигурност и да я подкрепи с адекватен военен и политически арсенал. През 90-те години на миналия век имаше отчетлива американска политика против желанието на европейците да изградят допълващи НАТО отбранителни способности“.

Според Бенжамен Хадад „Съединените щати отдавна не проявяват склонност да подкрепят усилията за общоевропейска отбрана от притеснение, че така ще се дублира НАТО. В същото време обаче Вашингтон зове европейците да увеличат военните си разходи. Този подход наистина е малко шизофреничен. И сега очаквам, освен повече подкрепа, французите да искат и да видят Америка да участва в повече европейски отбранителни инициативи. Това може да бъде изяснено по време на френското председателство на Европейския съюз през първата половина на идната година“.

Според Рафаел Лос Съединените щати несъмнено ще продължат да ни подкрепят, но вече очакват да запретнем сами ръкави.

„Стратегическата автономия“ обаче не е приоритет на всички страни членки и заради това е логичен въпросът - способна ли е Франция да изиграе лидерска обединяваща роля за обединяване на Европейския съюз около стратегическата автономия?

„Това трябва да е съвместно усилие на всички европейци. Необходими са ни повече дискусии в Европа за заплахите, пред които се изправяме, и за стратегическите приоритети. Съюзът с Америка е особено важeн за Германия и за централноевропейските държави и те не искат европейската стратегическа автономия да се превърне в негова алтернатива. Затова от ключово значение ще бъде да се спечели подкрепата на тези страни“, сочи Бенжамен Хадад.

Според Пиер Морко „много страни еврочленки се опасяват, че изграждането на автономна отбранителна способност ще бъде за сметка на силните им връзки със Съединените щати. Но всъщност френската идея не е несъвместима с НАТО. Напротив - Париж вярва, че така алиансът ще стане още по-силен. Целта не е да се отслаби НАТО за сметка на Европейския съюз“.

Европейските държави трябва да увеличат усилията за сближаване на позициите си заради заобикалящите ги заплахи, допълва Хадад. Защото имаме руска агресия на изток от границите ни, нестабилност в страни като Либия, напрежение в Източното Средиземноморие.

„Шокиран съм от безпомощността на Европа през последните месеци и дори години пред важни предизвикателства. Ето например кризата, която се разрази това лято, около Афганистан. Някои европейци се оплакват от липса на координация и недостатъчно съобразяване на Вашингтон с тях. Е, може и да е вярно, но европейците сами се отказаха да установят без американците контрол върху летището в Кабул, за да продължат с евакуацията“.

Защо общите европейски военни подразделения и сили остават толкова време само на хартия? Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика:

„Много са форматите, които могат да се използват за изпращане на европейски сили на операции за управление на кризи, особено в непосредствена близост до границите на съюза. Но досега никога не е достигала политическа воля от страна на правителствата. Тук специално трябва да отбележа неохотата от страна на Германия. Най-могъщата европейска държава не е достатъчно активна по въпроса, както се надяваше Еманюел Макрон още когато стана президент. Ангела Меркел беше много плаха за европейската отбрана през целия период на управлението си… Сега обаче, когато тя напусне канцлерския пост, има известни надежди, че новата управляваща коалиция, която може да включва Зелените - партия с твърди позиции за спазването на човешките права по света, ще бъде много по-активна не само на европейската, но и на глобалната сцена. И че Германия ще поеме по-голяма отговорност за европейската сигурност и отбрана... Това няма как да неутрализира проблема с разнопосочните интереси на 27-те страни членки. Нормално е да има разногласия, когато всеки има различни приоритети. Но в същото време от миналата година Европейският съюз започна процеса за изготвяне на Стратегически компас - един от най-амбициозните европейски планове в областта на отбраната. Той би трябвало да предложи стратегия за свързване на приоритети и способности в тази област“, смята Рафаел Лос.

Абсолютно необходимо ли е Европа освен икономическа да се превърне и във военна сила, за да е сред водещите глобални играчи?

„Ако европейците искат думата им да се чува при вземането на решения във Вашингтон, наистина ще трябва да си спечелят репутация на военна сила. Както в момента са сила и са уважавани много в полето на търговията и на цифровите технологии“, казва Бенжамен Хадад от Атлантическия съвет.