Млад земеделец: Ентусиазмът отдавна го няма, издържам от инат

• Напояването в земеделието и Планът за възстановяване - мисия (не)възможна 

Диман Рохлев от няколко години се занимава с градинарство – отглежда орехи и череши. Признава, че проблем с напояването има и дава пример със село Голямо Дряново, община Казанлък.

„Селото пресъхва. Всеки, който копае сонди на няколко десетки метри, който намери вода, намира и останалите си напояват от чешмата. А пък аз си нося вода с тубите. Качвам ги на колата и си ходя на една чешма, пълня ги и си поливам с тях дръвчетата. Така в 21. век един земеделски производител се оправя сам“, разказва Рохлев пред БНР. От 130 дръвчета 30-40 са изсъхнали само за една година, допълва той.

„Трябва цялостен подход. На първо място трябва да се възстановят тези вади – те са като кръвоносна система. Би трябвало да се интересува Министерството на земеделието от тези въпроси, защото напояването е 90% от работата на земеделеца през лятото“, коментира Диман Рохлев в контекста на ограничения ресурс, който Планът за възстановяване предвижда за напояване.

За онези, които имат повече ресурс, предизвикателствата в сектора не са проблем, но за по-малките производители са голям проблем, отчита младият земеделец.

„Нямаме работници, нямаме техника, нямаме ресурс. Земята, която обработваме, е малка, продукцията също е малка. Разчитаме на малките субсидии, които получаваме ежегодно под формата на директни плащания.“

За малките земеделци я нямаше мярката 60:40, която беше в сила за други сектори, отбелязва Рохлев.

Тази година преди прибирането на реколтата той е установил набези към насажденията му – дърветата били брулени. Земеделецът пита какво правят държавата и правоохранителните органи в защита на производителите, които разчитат и на малкото продукция, която трябва да приберат.

„Абсолютно нищо не прави. Аз отидох в кметството в село Горно Сахране да подам сигнал. Там един служител ми каза, че това е глас в пустиня, тъй като има един квартален, който отговаря за 4 села. Всеки се оправя сам. Големите производители си наемат охранителни фирми и те покриват периметъра, но малките, които нямаме ресурс да имаме денонощна охрана, сме изправени пред дилемата – или да съберем 40-50% от продукцията и да нямаме охрана или да съберем 100% от продукцията, но да платим на охрана, като резултатът е същият.“

„Ентусиазмът го няма отдавна. Сега издържам от инат“, обобщава Диман Рохлев.