Диман Рохлев от няколко години се занимава с градинарство – отглежда орехи и череши. Признава, че проблем с напояването има и дава пример със село Голямо Дряново, община Казанлък.
„Селото пресъхва. Всеки, който копае сонди на няколко десетки метри, който намери вода, намира и останалите си напояват от чешмата. А пък аз си нося вода с тубите. Качвам ги на колата и си ходя на една чешма, пълня ги и си поливам с тях дръвчетата. Така в 21. век един земеделски производител се оправя сам“, разказва Рохлев пред БНР. От 130 дръвчета 30-40 са изсъхнали само за една година, допълва той.
„Трябва цялостен подход. На първо място трябва да се възстановят тези вади – те са като кръвоносна система. Би трябвало да се интересува Министерството на земеделието от тези въпроси, защото напояването е 90% от работата на земеделеца през лятото“, коментира Диман Рохлев в контекста на ограничения ресурс, който Планът за възстановяване предвижда за напояване.
За онези, които имат повече ресурс, предизвикателствата в сектора не са проблем, но за по-малките производители са голям проблем, отчита младият земеделец.
„Нямаме работници, нямаме техника, нямаме ресурс. Земята, която обработваме, е малка, продукцията също е малка. Разчитаме на малките субсидии, които получаваме ежегодно под формата на директни плащания.“
За малките земеделци я нямаше мярката 60:40, която беше в сила за други сектори, отбелязва Рохлев.
Тази година преди прибирането на реколтата той е установил набези към насажденията му – дърветата били брулени. Земеделецът пита какво правят държавата и правоохранителните органи в защита на производителите, които разчитат и на малкото продукция, която трябва да приберат.
„Абсолютно нищо не прави. Аз отидох в кметството в село Горно Сахране да подам сигнал. Там един служител ми каза, че това е глас в пустиня, тъй като има един квартален, който отговаря за 4 села. Всеки се оправя сам. Големите производители си наемат охранителни фирми и те покриват периметъра, но малките, които нямаме ресурс да имаме денонощна охрана, сме изправени пред дилемата – или да съберем 40-50% от продукцията и да нямаме охрана или да съберем 100% от продукцията, но да платим на охрана, като резултатът е същият.“
„Ентусиазмът го няма отдавна. Сега издържам от инат“, обобщава Диман Рохлев.
Повече за препятствията пред младия земеделец слушайте в звуковия файл.
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Свидетели сме на една груба злоупотреба с правосъдие , престъпление срещу правосъдието, тъй като на четирима младежи им се вменява действие, което те..
По модернизирания подход към кохезионната политика се дава възможност да бъдат пренасочвани средства по нови програми , примерно за изграждане на..
През октомври ще започне строителството на ново трасе през Кресна, което ще е част от магистралата. В момента вървят последните отчуждителни..
Разкъсана облачност
Предимно облачно