Планинско предание с вкус на жива вода

Какво правят в Странджа, когато сънуват неслучили се случки и виждат привидения наяве? Ако каменните следи от далечното и още по-далечно минало на района можем да докоснем, то историите на част от странджанските светилища докосват сърцата от близо и далеч, стига да сте направили едно-единствено нещо: да сте добавили магическата съставка на вярата към лековитата вода по тези потайни места. Направите ли го, огнени летни светици ще бдят над вас, а безстрашни конници ще ви донесат мекото спокойствие на щастливия живот.

„Изотопия“ се потопи в лековити извори тук и там из планината заедно с Мариета Филчева, директор на Историческия музей в Малко Търново, която ни разказа за част от светилищата и параклисите, свързани със силата на водата.

Пещерата Света Марина

Тя, като други магически странджански местенца, е усойна и труднодостъпна. Св. Марина се почита на 17 юли. „Тогава и самото място оживява, тогава самата вода, която се стича в пещерата, е лековита, тогава силата ѝ е по-голяма. Св. Марина е известна с това, че е покровителка на родилките, затова и силата ѝ е да помага на майките, на бездетните. Хората, които ходят на това място, отиват с вярата и надеждата да се сбъдне желанието им, тяхното щастие да имат дете. Тогава се мият, премиват се“, разказва Мариета. През 2005 г. местните подновяват и старо шествие с иконата на светицата до пещерата. Интересното е, че се носи вода и за иконата. Тя се измива и се оставя да си почине на дървени одърчета. След това се дават даровете към светицата.

Според преданията на странджанските баби в този ден на жената се нарича, че ще отиде до пещерата, ще се измие, за да измоли рожба, наричат ѝ и да даде курбан. „Трябва да дадеш, за да получиш“. И още: „Дали жената, дали мъжът и жената, няма значение, трябва да пренощуват предната вечер там, на 16-и срещу 17-и. Като се събудят на сутринта, да се измият с лековитата вода. Тогава чудото идва.“

Мариета е сигурна, че лековита вода има на много места у нас, но пещерата Св. Марина е сред специалните: „Има легенда, че хора от Странджа отишли при баба Ванга да измолят чудо, а тя казала: „Че вие го имате това чудо! Вие в Странджа имате толкова лековита вода и толкова места, не трябва да идвате при мен, отидете там.“

„Но трябва да има вяра. Това е най-важното. Когато искаме нещо да се случи, трябва да го искаме от душа“, подчертава Мариета.

Индипасха

Още едно място, свещено за странджанци, убедена е Мариета. Седмицата след Великден се прави шествие и до Индипасха. Седмицата е известна като Пасха. Там също се правят курбани за здраве, мястото пак е труднодостъпно, а водата – все така лековита. Помага на хората с рани и очни заболявания. И пак силата ѝ е най-осезаема в определен ден. Тогава, в неделята след Великден, хората ходят в местността и се измиват.

Легендата за Индипасха е свързана с близкото село Сливарово. „Малко село, китно, красиво. Тамошен стопанин имал стадо с животни. Едно от животните не било толкова здраво, но той не искал да го убие. То се отделило от стадото, избягало и известно време го нямало, но се върнало. Само че било жизнено, вървяло със стадото. В един момент пак се отделило и хората решили да го проследят. А то отивало до Индипасха. Видели как си потапя главата и като се отдръпнело, си тръгвало съвсем жизнено, без никакви проблеми.“ Така от стари времена до днес хората разказват легендата за слепия вол от Индипасха, който прогледнал.

Мариета обаче знае много истории: „Детенце, което е проходило, в един момент нещо се случва на крачето му и започва трудно да върви. Родителите му решават да го заведат там. Надяват се на чудо, защото водата е лековита. Отиват, измиват го, запалват свещ, помолват се и всичко му минава. Прохожда, няма му нищо и вече е голям мъж.“

Параклисът „Св. Георги“

Мариета казва, че местните строят параклиси, след като са сънували чудни сънища. Често параклисите са в земите на тракийски светилища. А някои стават реалност, когато в Странджа се появи нещо нереално. Например мечка.

„В Странджа няма мечки, но едно време имало човек, който правел шоу с танцуваща мечка. Отива мечкадарят в даденото село, но решава, че ще седне в кръчмата да пийне. Вързал отпред мечката, тя ожадняла и се изплъзнала, тръгнала по пътеката да търси вода към реката. По пътя я срещнала жена с дете. В първия момент се стъписала. За да премине през изпитанието, жената оставила менчето, за да пие мечката. Така жената преминала, но била много ядосана, че мечката въобще била пусната. Отишла в селото, влязла в кръчмата и попитала на кого е мечката. Започнала да анатемосва мечкадаря, гръм да го удари и т. н. Прибрала се после жената, легнала си, но била неспокойна, не можела да спи. Привидяло ѝ се, че на определено място около селото с мъжа си трябва да направи параклис. Точно там да копаят и ще намерят знак. Привидял ѝ се Св. Георги. В това време жената и мъжът ѝ строели къща. Но на сутринта жената станала и казала на съпруга си, че преди да построят къщата, трябва да отидат на определеното място и да построят параклис.“

Мъжът първо се възпротивил, но жената се заинатила. В действителност отишли на сънуваното място и когато започнали да копаят, намерили плоча с изображението на тракийски конник. Именно той се присънил на жената и ѝ заприличал на победоносния светец. Според преданието след като построила параклиса, жената отново си възвърнала спокойния сън.

Мариета, която е родом от странджанския край, ни уверява, че всички легенди са преживени от близки хора. Затова местните им вярват. „Странджа дава на този, който вярва“, сигурна е Мариета.

Повярвайте и вие и изслушайте изотопската планинска приказка за сладки сънища в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева