В интервю за БНР Везенков уточни, че сме свикнали да адресираме зависимостите към тийнейджъри и възрастни хора, а изведнъж при бебета и подрастващи до 3 или 6-годишна възраст се очертава възможност да развият зависимост, която компрометира цялото детско развитие.
„Досега човечеството не е било изправено пред подобно предизвикателство. Всичко това се случва под бурното развитие на технологиите от една страна и от друга – забавяне на научните изследвания, които показват директните увреди върху детското развитие заради употреба на екраните. Трети фактор е тоталното подценяване на проблема от страна на родители, възпитатели, учители“, коментира доц. Стоян Везенков в предаването „Преди всички“.
Ключовият момент според него е родителите да са информирани от тази сериозна опасност, защото именно те се изкушават да подадат екрана на детето в опит да спечелят време за себе си.
Детето първо трябва да формира езикова система и бурно да развие интелекта си, да бъде в досег с природата, преди евентуално електронните устройства да се използват като инструмент за реално развитие, а не като виртуална среда, в която детето да пребивава.
„Аз лично бих казал 9-10 години, което може да прозвучи крайно, но има достатъчно изследвания, които да потвърдят, че едно гениално дете, да речем, е развило зависимост и го „нормализираме“, става с дефицити, нормално развиващо се дете. Потенциалите, които би могло да развие, са компрометирани“, категоричен е Везенков.
До третата си година детето трябва да има чисто физическо развитие, двигателна активност, а през екрана се стимулират само слухът и зрението – всички останали системи не се развиват, изтъкна специалистът по неврофизиология.
„И детето има халтава походка, няма никаква пространствена ориентация, не се отделя от родителите, с памперси до никое време – до 3-4 годишна възраст, сънят е компрометиран…“
Доц. Стоян Везенков подчерта, че първо трябва да се заложат базови ценности и стойности в чисто неврологичен план.
„Представете си мозъкът е една бяла дъска – каквото напишем тогава, това и ще се случва за целия му живот.“
Много родители използват телефона и таблета като награда, отбеляза доц. Везенков.
„За да може детето да си достави „дигиталния хероин“ като награда. Така се започва. И реално – рано или късно, рискът от развитие на дигитална зависимост просто се случва. Дори 10 минути на ден, една широка врата отваря към виртуално пребиваване дори на една по-късна възраст.“
Според Везенков дете с вече развит интелект само за няколко месеца може да си набави всички дигитални умения и способности, включително да програмира.
„И в 10 клас да дадете на едно дете, което никога не е виждало телефон или компютър, за една година ще надмине всички, които от 3-годишна възраст използват телефони, защото има капацитетът на нервната система и интелектът да усвоява способности, да се учи. Екраните всъщност отучват децата ни и компрометират процеса на учене.“
Сред признаците на развиване на зависимост доц. Стоян Везенков изброи смущения в съня и храненето, агресия при отнемане на устройството:
„В момента, в който му вземете телефона, започват истерични изблици, агресивно поведение, все едно сте му взели „дозичката“. Всичко се ориентира и центрира около ползването на телефона.“
При веднъж заформена зависимост, родителят не може да се справи сам – терапевтите са наясно, че със зависимости се работи продължително, посочи доц. Везенков.
„Не е достатъчно да се ограничи екранът, тоест да имаме един детокс, защото резултатът ще е още по-краен и йо-йо ефектът от последващо връщане към екраните ще бъде още по-сериозен. Веднъж влезли в този капан, ни трябва специализирана помощ, а такива специалисти няма в момента в България.“
Един от най-популярните митове е, че екранът е безвреден, обобщи доц. Везенков. Според него това се отнася и за онези приложения и игри, които уж развиват когнитивното мислене или помагат да се научи език.
„Че екраните развиват такива способности. Те, ако не са развити в реална среда, екраните не могат да ги развият – това е първата истина и факт, който трябва да се осъзнае. Изследванията го показват.“
„Научава 50-100 думи, ама и едно шимпанзе можем да научим на 100 думи. Това е дресировка, директна стимулация – повтаря детето някакви думички на английски, но то реално не развива езиковата система. Това няма как да се случи. Това всички логопеди, психолози и специалисти по детско развитие го знаят.“
Повече акценти по темата чуйте в звуковия файл.
" Наблюдава се активност. Има адекватно отношение към пътниците, които желаят да ползват Зелен билет. На този етап можем да бъдем доволни , но конкретни данни ще има в края на деня". Това каза пред БНР Владимир Лазаров – ръководител на сектор "Маркетинг" в Центъра за градска мобилност. Той увери, че ЦГМ има готовност да посреща такива..
Повече от 100 000 са били българите с деменция преди 10 години, откогато е последната статистика. Този брой непрекъснато расте, лавинообразно . Застаряването на населението е проблем не само в европейски, а и в световен мащаб, коментира пред БНР Зорница Карагьозова от Сдружение "Алцхаймер". Няма политика в България, която да се..
Интересно музикално попадение. Така можем да определим канадските джаз веселяци Shuffle Demons . Бандата от Торонто се отличава с оригинални лирики и запомнящи се изпълнения на живо, придружени с цветна и понякога шокираща хореография. След яркото им изпълнение на джаз феста в Боровец , момчетата дадоха специално интервю за "Изотопия"...
За десети път Международната младежка камара започва да търси 10-те най-изявени млади личности на България. Отваря се специална форма за номиниране, която ще е достъпна до полунощ на 28 февруари. Инициативата насърчава и признава постиженията на млади българи на възраст между 18 и 40 години в ключови области на обществения живот. " През тази..
Вейповете са изключително опасни , предупреди пред БНР Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя отбеляза случая в Плевен, където след употреба на вейп с наркотично вещество 14-годишно момче падна от седмия етаж и загина. В нашата практика обаче има и други такива случаи, които..
От вчера започна кампанията "Думи на годината с "Как се пише?". Онлайн кампанията цели да открои значимите думи и изрази, белязали обществото през изминалата 2024 година. Доротея Николова, която е един от организаторите на кампанията и учител по български език и литература, посочи, че тази година се предлага филмът "Гунди" като културно..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и поздравяваха хората с новите цени . Има горчива ирония, че това винаги се случва на празници. Явно всеки разбира празниците по неговия си начин", коментира пред БНР Богомил Николов от Асоциация..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...