Разногласия за екологичните последствия от разлив на карбамид в морето

За всеки, който следи отстрани ситуацията около кораба „Вера Су“ и чува противоречивите коментари по темата вреден ли е този товар или не, се появява логично въпросът - изказващите се за един и същи товар на един и същи кораб ли говорят. Защото, съгласете се, няма как две толкова противоречащи си твърдения, да са едновременно верни. Стана ясно, че според класификацията на Европейската агенция за морска безопасност карбамидът не се причислява към графата на опасните товари. Това е и причината държавата да изчака с намесата си, тъй като, ако го е била направила веднага, подобен акт би бил разчетен като враждебен и би нарушил търговските отношения с друга държава. И ако си мислим, че вероятно тук все пак става въпрос просто за документация, но въпреки това карбамидът застрашава морската екосистема в района, министърът на околната среда и водите Асен Личев се опита да успокои всички с ето тези думи:

"Искам да успокоя всички, че леталните дози за риби и мекотели в тази част на района са от 150 до 160 пъти по-големи от концентрациите, които биха могли да се създадат и експозицията, на която трябва да седят рибите е 96 часа при 10 милиграма на литър, а мекотелите 8,9  на милиграма на литър при 46 часа. Такива условия тук не могат  да се създадат“.

Директорът на Института по океанология към БАН Николай Вълчев обаче не е на същото мнение. Според него замърсяването на водата с азотния тор би имало своето негативно влияние върху живите организми и най-вече по отношение на младата популация от риби.

"Завишеното количество на азот е загниване на хрилете на рибите поради невъзможност да достигне достатъчно кислород до техния организъм като това се отразява особено зле на младите екземпляри. Докладвано е от колегите, които извършват ежегодния мониторинг наличието на малки калкани в зоната на замърсяване, които ще пострадат. Освен това завишените количества на азот могат да се смятат и като невротоксин, който също влияе на рибните популации".

Мнения на двата полюса се чуват и по въпроса дали този тор ще предизвика цъфтенето на фитопланктоните или за подобно опасение по-скоро няма необходимите условия.

"Онова друго опасение, което беше - някога е вероятно, когато е пролет, че карбамида играе ролята на тор за водораслите и те ще цъфнат и ще изядат кислорода и ще замине всичко останало като живи организми, на практика виждате колко дни стои тук - вие виждате ли да има нещо цъфнало, температурата каква е, виждате ли каква е температурата на въздуха и на морската вода. На практика е невъзможно това да се случи", каза служебният министър Асен Личев:

Директорът на Института по океанология Николай Вълчев коментира.

„Това е така наречения биогенен елемент - азота, който заедно с фосфора и силиция представляват основна хранителна среда за фитопланктонните организми и при завишени количества на тези елементи би могло да се очаква цъфтеж на водорасли. Настоящите условия с намаляващи температури на морската вода, това е по-скоро лимитиращ фактор за развитие на фитопланктонните организми, но при акумулация на това замърсяване на морското дъно и последващо издигане във водния стълб е възможно да наблюдаваме в по-късен етап при подходящи условия цъфтеж на фитопланктонни организми".

Това, на което се надяваме е, да не стане така, че събитията около „Вера Су“ да доведат до изливането на цялото количество карбамид в морето и по емпиричен път да заключим вреден ли е той за морската екосистема или не. Единственото сигурно около кораба е, че той и утре ще е там, а доколко предстоящите операции по претоварването и изтеглянето му ще се увенчаят този път с успех, предстои да видим.