Историята на семейство бедуини в пустинята Негев

"Майка ми се казва Айша. На около 80 години е. Когато се е раждала не са записвали точната година на раждане на момичетата. Омъжила се е сравнително късно - на около 25 години. Дядовците ни са си дали дума да се сродят, но баща ми дълго е събирал парите, които да плати на баща ѝ, за да я вземе за невеста. При нас има възможност да имаш до 4 жени, но майка ни беше единствената жена на баща ни. Родили са им се 7 деца - 4 момчета и три момичета. Аз също имам само една жена, но брат ми - две. Втората се води „самотна майка“, въпреки че всичките ѝ деца са признати от брат ми“, каза за БНР Ибрахим Абу Алдон.

Докато е живяла при баща си, майката на Ибрахим Абу Алдон е била козарка.

„Освен да се грижи за стадото, тя е научила и много за лечебната сила на тревите в пустинята. И сега идват при нея хора от близо и далеч да ги посъветва как да се отърват от болежките си. И с тях разговаря чрез нас. Не, аз не съм консервативен, дори съм много либерален, защото можеше въобще да не разговаряме с вас. Но при всички случаи бихме ви приели и напоили, и нахранили, а ако имаше буря- бихме ви дали и подслон. Законът за гостоприемството е железен. За това разказва и една наше притча: Бедуин имал най-бързия кон в Негев и мнозина му завиждали за него. Веднъж в шатрата му пристигнал непознат. Според законите на гостоприемството бедуинът му дал подслон, въпреки че бил предупреден, че този човек ще се опита да открадне бързия му кон. Затова цяла нощ не спал да го варди. Така било и на втората нощ. А на трета, въпреки че бил до коня си, на разсъмване задремал. Събудил се от тропота на отдалечаващия се кон. Той се метнал на  коня на съседа си и препускал след него. Почти бил настигнал крадеца, когато той се обърнал и му казал. „Ти може и да успееш да си върнеш този кон, но ако ни настигнеш, той вече няма да е най-бързия в Негев. При всички случаи го губиш“, допълни Ибрахим Абу Алдон.

Според обичаите, за всяко добро, дори най-дребното, трябва да благодариш от сърце.

„Наистина носията на майка ми е красива, но според вас, твърде плътна за тази жега. Но при нас се казва „и зиме и лете дрехата ти те пази от природата“. Не случайно, въпреки жегата ви гостихме с горещ чай. Така по-малко се чувствува горещината. Тези шевици ги е везала сестра ми. На всяка възраст, дрехите трябва да са други. Всеки бод от шевицата разказва за майка ми, но вие не умеете да „прочетете“ „написаното„ от сестра ми. Местните хора го четат. До преди половин век, бедуините са имали само по едно име, но са казвали от кое племената са и от чий род. Това е било достатъчно“.

Ибрахим Абу Алдон коментира, че модерността доста е изменила бита им.

„Например, аз съм ходил войник и стигнах до определено ниво там. Правителството ни предлага да живеем в селища, но дворът, колкото и да е голям, не може да стигне за пашата на овцете, козите и камилите ни. За нас, и познатите държавни граници са условни. Придвижваме се от един към друг район на паша в пустините от целия регион. Местата, отредени за нашия род, са се предавали от баща на син. През зимата, все пак, отсядаме за кратко в свои си къщи с ток, течаща вода, с хладилник и телевизор. Сега освен камили и коне си имаме пикапи в системата 4Х4. Всички сме с мобилни телефони и където има покритие, можем да говорим с близките си, и да се съветваме с Google. За децата ни, той все повече, измества вечерните приказки. Нашите приказки са повече за животни. Никога не плашим малчуганите с хора“.