Изключително ползотворен за науката сезон отчитат археолозите, работили тази есен в античния град Никополис ад Иструм край Велико Търново. След установяването на архитектурата на малкия площад, през този сезон учените слязоха в дълбочина и откриха интересни находки, които дават информация как в големите градове от Римската империя са се правили аварийни ремонти на обществените сгради.
От пет години в югозападния ъгъл на Форумния комплекс в един от най-големите антични обекти у нас екипът, ръководен от д-р Иван Църов, проучва в Никополис ад Иструм втори малък градски площад, който от всички страни е бил ограден с 49 колони.
„Красиво място. Зад него започва друг квартал с някаква голяма обществена сграда, но каква е – за този момент не знаем. След като успяхме през изминалите пет години да установим архитектурата на площадното пространство, решихме да слезем в дълбочина, защото професионалната коректност го изчиства. И наистина излязоха изключително интересни данни. Оказа се, че тази конструкция в един момент, след известен брой години на съществуване, се е случило нещастие, защото част от основите са пропаднали в едни меки пластове. Част от колонадата се е сринала и е трябвало много бързо тази авария да се отстрани. Хората са извадили всичките меки пластове, след което са напъхали там вече потрошените архитектурни детайли и между тях са изкопали от съвсем близко около 25 кубика пръст, изчислихме го вече, която е глина на практика и между архитектурни детайли са слагали тази пръст като са трамбовали. По този начин са предотвратили разпространяването на аварията в по-широко пространство. Вероятно след това са поръчали нови колони, нови детайли и са възстановили градежа“, каза за БНР д-р Църов.

Според археолога и директор на Историческия музей във Велико Търново д-р Иван Църов аварията в малкия градски площад в Никополис ад Иструм е възникнала преди 16 века, а с отстраняване ѝ чрез засипване, днес за науката се разкриват артефакти, важни не само за археологията, защото до сега няма познания за авариите и ремонтите на обществените сгради в античността:
„Наред с архитектурните детайли в тази яма се откриха и други неща – примерно един надпис, части от мерителна маса, тя на тясната си страна има гладиаторски фриз, който представя един ден на гладиаторски борби. Всичко това говори, че са използвали каквото имат под ръка, за да ликвидират аварията, след което животът е продължил от там насетне. Все още ни е трудно да сложим абсолютните дати. За сега, това, което съм успял да установя е кое след кое, кое пред кое като строителни периоди, като ремонти – долу-горе имам идея във времето кога се случва, бих казал, че тази авария, за която говоря, е в края на четвърти век или в самото начало на пети век. Тя показва нещо, което не е известно. Сега всеки знае как са конструирали римските храмове, римските обществени сгради с колонадите, портиците, но почти нищо не се знае за авариите, за ремонтите по тях. Ето това нещо, което на практика не е атрактивно, дава на науката археология, на науката архитектура нова информация. Защото нека не забравяме – римляните са открили почти всичко, като изключим електричеството и парния двигател, почти всичко останало са го били открили. Вярно, през Средновековието е било забравено, но Ренесансът какво е, това е връщането към античната култура“.

При работата си на обекта археологът попада и на друга интересна находка. Преди години, когато изхвърлят пръстта от разкопките, машината закача каменен блок, който се оказва лицевата част на чешма с два чучура. Това е първото такова съоръжение, откривано в Никополис ад Иструм, въпреки че със сигурност се знае, че в града е имало много чешми. Той е бил водоснабдяван от един главен и два по-малки водопровода. Ако се приеме, че в селището са живели около 10 хиляди жители, както се предполага, по изчисления излиза, че на човек се падат около 168 литра вода на ден. Това е близко до днешната дневна норма за населението, разказа археологът д-р Иван Църов.
Археолозите тази есен са почистили и част от канализационната система на античния град Никополис ад Иструм, която дава представа на посетителите как са функционирали подземните комуникации в римския град.
Археологическото проучване тази година беше финансирано с 33 хиляди лева от Министерството на културата.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Възрожденският град Елена отново е домакин на един от най-колоритните и обичани български фестивали - Празникът на Еленския бут. За 12-а година балканджиите посрещат хиляди гости за празника. Местните майстори демонстрират кулинарното си изкуство, а гостите от близо и далече могат да опитат от прочутия деликатес от свинско месо и да..
В България се усеща сериозен недостиг на болници за активна рехабилитация на пациенти след лечение на мозъчни заболявания, както и на заведения за дългосрочни медицински грижи за тежко болни хора. Това е основният проблем, който постави на дневен ред проектът на Национален план за мозъчните заболявания 2026-2030, обсъден на форум в София. Планът..
Банско отново се превръща в сцена на едно от най-вдъхновяващите събития за екстремно и документално кино у нас – Банско филм фест . Фестивалът събира любители на приключенията, природата и киното, представяйки най-добрите международни и български филми за планински спортове, експедиции и екстремни преживявания. Сред акцентите тази година са..
Първата конференция, посветена на темата за затлъстяването, приключи с тревожни данни за нарастващ брой деца и възрастни с наднормено тегло у нас. Това коментира в ефира на предаването "Рано в неделя" по програма "Хоризонт" Павлина Мустакова. По думите ѝ статистиката, представена от проф. Веселка Дулева и проф. Йотова от Варна, показва,..
Кардиологът д-р Весела Томова е тазгодишният носител на наградата „Лекар на годината 2025“ за Плевенска област. Отличието бе връчено на тържествена церемония, организирана от Районната лекарска колегия – Плевен, по повод професионалния празник на българските лекари – 19 октомври, когато православната църква почита паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец...
"По примера на американския "Проект 2025“ за втория мандат на Доналд Тръмп във Франция все по-упорито се говори за подготвян "Проект 2027“ за президентските избори там. Крайнодесните партии съвсем не са ново явление в Европа, но сега получават добавена стойност от американското МАГА-движение ". Това коментира пред БНР Якоб Рос , изследовател на..
"В поредната фаза на търговско напрежение със Съединените щати Китай държи като коз големия пазар, засилващата се армия и редките метали". Това каза пред БНР проф. Аврам Агов , преподавател по история на Азия в Лангара Колидж и в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър: "САЩ гледат на Китай като на стратегически конкурент, а Китай - на..
"Пеевски е във властта. Никой не може да го спре. Той има цяло правителство и е в изключително изгодна позиция . Той излиза и той казва какво ще..
" Всяко едно решение, което ще видите в следващия бюджет, е взето с консенсус между участниците в управляващата формула . Дебатът ще бъде задълбочен и..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред..